Решение № 142 от 5.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3124/2011 г.

Решение № 142 от 5.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3124/2011 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Камен Маринов Костадинов, от гр. Добрич, против решение № 3922 от 30.11.2010 г., постановено по адм. дело № 928/2010 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - директорът на Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на Камен Маринов Костадинов против заповед № 4707/7.12.2009 г. на директора на Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР, с която на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за приложение на ЗМВР на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. Съдът е приел, че с оглед събраните в дисциплинарното производство писмени доказателства жалбоподателя е извършил тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, като оспорената заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл. 246, т. 2 във връзка с чл. 186, ал. 1 от ЗМВР административен орган, в предписаната от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила на дисциплинарното производство. Законосъобразен е изводът на съда, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Дисциплинарното производство е образувано със заповед на дисциплинарнонаказващия орган, съдържаща реквизитите по чл. 239, ал. 1 от ППЗМВР, с която държавният служител е запознат. Последният е поканен да даде писмени обяснения с писмена покана, в която са описани дисциплинарните нарушения. Ето защо доводът на касатора за формално изпълнение на изискванията на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР, е неоснователен. Съставен е и протокол за изслушване на държавния служител, като последния е отказал да бъде изслушан и да даде обяснения. В резултат на проведеното дисциплинарно производство са изготвени обобщена справка, с която жалбоподателят е отказал да се запознае. Дисциплинарно-разследващият орган е изготвил и справка, като е предложил на Камен Костадинов да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение". На основание чл. 245, ал. 2 от ППЗМВР дисциплинарнонаказващия орган е постановил да се извърши допълнителна проверка и да се съберат доказателства относно времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението на служебната дисциплина. Такава е извършена и са изготвени становище и обобщена справка, с която жалбоподателят е запознат. На 30.11.2009 г. Костадинов отново е поканен да даде писмени обяснения, като същият е отказал да получи поканата и да даде обяснения. Следователно изводите на първоинстанционния съд, че при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, е законосъобразен и обоснован, а доводите на касатора за противното са неоснователни. Неоснователни са и доводите в касационната жалба за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради това, че същата е следвало да бъде издадена до 26.11.2009 г., т. е. в едномесечен срок от образуване на дисциплинарното производство, а същата е постановена на 17.12.2009 г. Обобщената справка е изготвена в указания в заповедта за образуване на дисциплинарното производство срок, а органът по назначаването е разпоредил извършване на допълнителна проверка на основание чл. 245, ал. 2 от ППЗМВР за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Оспорената заповед е издадена в преклузивния за това срок съгласно изискването на чл. 225, ал. 2 от ЗМВР вр. чл. 223, ал. 1 и 2 от ППЗМВР, поради което доводите на касатора за противното са неоснователни. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд за ирелевантност на подадената от служителя молба на 26.10.2009 г. за прекратяване на служебното му правоотношение на основание 245, ал. 1, т. 4 от ЗМВР - по собствено желание. Наличието на данни за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина към момента на депозиране на заявлението, задължават дисциплинарнонаказващия орган да проведе дисциплинарно производство (чл. 231 вр. чл. 239 от ППЗМВР) и при установено тежко нарушение на служебната дисциплина същият е длъжен да наложи дисциплинарно наказание съгласно императивната разпоредба на чл. 227, ал. 1 от ЗМВР. Неоснователни са доводите на касатора, че при подадено предизвестие от страна на държавния служител за прекратяване на служебното правоотношение непроизнасянето на органа по назначаването в законоустановения срок формира мълчалив отказ, при което закона има пряко действие и прекратяването настъпва по силата на закона. Това би било така, ако законът приравняваше непроизнасянето в срок на мълчаливо съгласие, което в случая не е така. Непроизнасянето в срок е мълчалив отказ да се прекрати служебното правоотношение на посоченото основание, поради което доводът, че същото е прекратено по силата на закона не намира законова опора. Освен това основанията за прекратяване на служебното правоотношение са изброени в разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 1 - 15 като във всички случаи това става с изрична заповед на органа по чл. 246 ЗМВР. Следователно подаденото от Костадинов заявление по реда на чл. 260 от ППЗМВР не може да прекрати автоматично служебното му правоотношение, тъй като закона предвижда постановяване на изричен акт, издаден от компетентния административен орган - чл. 247, ал. 2 от ЗМВР. Законосъобразен е и изводът на първоинстанционния съд, че заповедта е издадена в съответствие с материалноправните норми на ЗМВР и ППЗМВР. По несъмнен начин по делото е установено, че Камен Маринов Костадинов е извършил описаното в заповедта тежко нарушения на служебната дисциплина, което е материалноправното основание за налагане на дисциплинарното наказание. Установено е, че дисциплинарното производство срещу служителя е образувано по повод извършени процесуално-следствени действия за установяване на извършено престъпление от общ характер, при което жалбоподателят е бил отведен за разпит, а впоследствие му е определена мярка за неотклонение "задържане под стража" и е привлечен в качеството на обвиняем. Установено е, че жалбоподателят е склонил подчинения си Илия Желязков да въведе фиктивно в информационната система 5 ЕГН-та и номера на товарни автомобили, което било направено. От събраните в дисциплинарното производство доказателства по несъмнен начин е установено, че въведените ЕГН са на действителни лица и номерата на автомобилите също са действителни и са собственост на различни фирми, но лицата и автомобилите не са напускали страната в деня на въвеждането им в информационната система. Посочените нарушения са квалифицирани от дисциплинарно наказващия орган като такива по т. 7, 8, 12 и 13 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. В становищата и обобщените справки на дисциплинарноразследващия орган са изложени обстоятелства, сочещи, че нарушенията, допуснати от държавния служител са довели до уронване престижа на службата. Следователно правилно първоинстанционния съд е приел, че извършеното от жалбоподателя е несъвместимо с цитираните в заповедта етични правила за поведение и е довело до уронване на престижа на службата. Ето защо като е направил извод, че държавният служител е извършил, описаните в оспорената заповед дисциплинарни нарушения, Административен съд София - град е постановил решение съответно на материалния закон. Доводът в касационната жалба, че в заповедта е следвало да бъдат изписани имената на лицата, чиито ЕГН-та са въведени и регистрационните номера на автомобилите, е неоснователен. Лицата и автомобилите са идентифицирани в дисциплинарното производство, като е установено и извършеното от жалбоподателя нарушение. Доводът, че не е налице влязла в сила присъда е неотносим към законосъобразността на оспорената заповед. Съгласно правилото на чл. 224, ал. 3 от ЗМВР държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. Следователно дисциплинарната отговорност е независима и различна от наказателната. След като е установено, че с действията си служителят е нарушил цитираните правила на Етичния кодекс, с което е уронил престижът на службата и спрямо него е осъществен фактическият състав на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр.