Решение № 7323 от 3.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3395/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Н. А. А., непълнолетен, непридружен гражданин на Сирия, чрез представителя адв. М.Димитров, против решение 1207 от 13.02.2025 г., постановено по адм. дело 90/2025г. на Административен съд Хасково, с което е потвърдено решение 12732/05.12.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС) за отказ да бъде предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут на Н.А.. В касационната жалба се излагат оплаквания, че решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и при необоснованост- отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. При подробно изложени доводи се претендира отмяната на атакуваното съдебно решение и разрешаване на спора по същество. Постъпила е писмена молба. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет чрез процесуалния си представител юрисконсулт Хичовски, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след преценка на направените в касационната жалба оплаквания във връзка със становищата на страните и доказателствата по делото, констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу акт, който подлежи на касационно оспорване, в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Н. А. А., непълнолетен непридружен, гражданин на Сирия против решение 12732/05.12.2024 г. на председателя на ДАБ при МС. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и в съответствие с административнопроизводствените правила. Според първоинстанционния съд решението на административния орган съответства изцяло на материалноправните разпоредби, тъй като от изложените от жалбоподателя факти при проведеното с него интервю не се установява спрямо него да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Съдът е приел, че не може да се обоснове извод за осъществено спрямо чужденеца преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 или действия по преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ от някой от субектите по чл. 8, ал. 3 от ЗУБ в държавата му по произход. На следващо място е прието, че липсват данни да са настъпили събития, след като кандидата е напуснал държавата си по произход или е извършена от него дейност след отпътуването му, които могат да обосноват опасения от преследване, особено акт се установи, че тези дейности представляват израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход по смисъла на чл.8, ал. 6 от ЗУБ. Административния съд е заключил, че чужденеца с напускането си на Сирия, а в последствие на Турция е напълно оправдана житейска ситуация, но то е обусловено от причини от личен характер, а не от такива по предоставяне на международна закрила. А на следващо място съдът е акцентирал и върху заявеното от чужденеца при проведеното от същия интервю, от което е видно, че доброволно е напуснал Сирия, както и че не е без значение обстоятелството, че същия е непълнолетен и непридружен по смисъла на §1, т. 4 ЗУБ, като семейството му е останало да живее в Турция, в противоречие на отношенията между родител и дете. Преценено е, че чужденеца е минал граница между България и Турция, както и че по съвет на дядо му към майка му за напускане на Сирия се обосновава извода, че нежеланието му за връщане в Сирия, не се обосновава от причини за основателни опасения от преследване по смисъла на чл.8, ал. 6 от ЗУБ. Административния съд е приел, че е недоказана реална опасност от тежки посегателства спрямо Н.А. като изброените в чл.9, ал.1 от ЗУБ. Не се установява чужденеца да е бил арестуван или осъждан в държавата си по произход, съгл. чл.9, ал.1, т.1 от ЗУБ, както и че не се установява същия да е бил подложен на посегателство по смисъла на чл.3 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, за да е налице хипотезата на чл.9, ал.1, т. 2 от ЗУБ. Изхождайки от проведените интервютата и обстановката в Сирия, първоинстанционният съд е приел, че не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. На следващо място съдът е установил липсата на предпоставки за предоставяне на статут по чл.8, ал.9 и чл.9, ал. 6 от ЗУБ, както и че не попада в обхвата на чл.9, ал. 8 от ЗУБ. Административния съд подробно е разгледал принципът за забрана за връщане по чл.4, ал. 3 от ЗУБ като е приел, че същия е неприложим. В случая административния съд е извършил преценка съгласно чл. 6а от ЗУБ за най-добрия интерес на детето, като е приел, че правата на непълнолетния не са нарушени и по отношение на него като дете не съществуват рискове за неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. Спрямо неговите роднини в Турция и Сирия няма данни да е налице насилие и репресия, следователно той би продължил да живее спокойно и да се развива там в семейна среда. Административния орган е обсъдил доказателствата, относими към изискването да бъде защитен най- добрия интерес на детето, но съпоставени с приложимите за хуманитарен статут норми, правилно преценено, че тези доказателства не са достатъчни, че да се прецени, че са налице предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут. Обжалваното решение правилно. При разглеждане на делото и постановяване на решението си съдът не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. Решението е обосновано и релевантните към случая факти са правилно интерпретирани от първоинстанционния съд. Формирането на вътрешното убеждение на съда не е опорочено от допуснати грешки при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията. Правилно Административен съд Хасково е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на непълнолетния чужденец по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Именно в тази връзка са и основните възражения, направени от касатора, които с оглед бежанска история и актуалната информация относно Сирия, касационната инстанция намира за неоснователни. Приложените по делото доказателства, а именно изготвените справки за актуалната ситуация в Сирия не дават основание да се приеме, че в страната е налице ситуация на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. Обратно на посоченото в касационната жалба, при постановяване на решението си първоинстанционният съд е обсъдил решението на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени с оглед актуалната информация относно положението в Сирия, изложена в приобщените към доказателствата по делото справки на дирекция "Международна дейност" и при ДАБ. Изводът за липса на ситуация на безогледно насилие в Сирия се подкрепя и от представената в касационното производство справка. Посочената информация не опровергава извода за липсата на данни конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденеца непременно да понесе тежки посегателства. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самият той не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Напротив, той признава, че не е бил жертва на насилие, срещу него не са били отправяни заплахи. По изложените съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд - Хасково е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение