Решение № 655 от 2.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1592/2008 г.

Решение № 655 от 2.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1592/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Капка Юстиниянова Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (2007 г.) във вр. с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на "С" О. гр. С. против въззивното решение на Софийски градски съд от 2.11.2007 г. по гр. д. № 3758/2006 г., с което е оставено в сила решение от 10.07.2006 г. по гр. д. № 4284/2006 г. на Софийския районен съд, с което е отхвърлен иска на жалбоподателя с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.), да се приеме за установено по отношение на С. о., че "С" О. е собственик на апартамент № 43, находящ се в ж. б. 168 (стар 4а), вх. Б, етаж 7, ж. к. Дружба-1, гр. С. Наведени са доводи в подкрепа на оплакването за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния закон и необоснованост. Ответникът С. о. гр. С. не е взел становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа жалбата и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед на изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.). Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. За да отхвърли установителния иск за собственост, съдът е приел, че дружеството ищец не е доказало да е приело активите на РДСП "Ремонт и експлоатация" при РНС "Искър", на когото процесния апартамент е бил предоставен за стопанисване (Акт за държавна собственост №/1984 г.) и същият не е станал част от имуществото му, поради което правото на собственост върху спорния имот не е установено, основание за отхвърляне на иска по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.). Решението е неправилно. По делото не е било спорно, че за нуждите на Главна дирекция "Местна промишленост и битови услуги" (ГД МПБУ) и с нейни средства е бил изграден жилищен блок № 4а (нова номерация бл. 168), в който се намира процесния апартамент № 43, вход Б, етаж 7, в ж. к. Дружба-1, София, приет с акт образец 16 през м. декември 1983 г. По искане на ГД "Местна промишленост и битови услуги" (писмо № 01-480/10.04.1984 г.) е бил съставен Акт за държавна собственост №/11.05.1984 г., в който жилищната сграда е записана на името на Главната дирекция "Местна промишленост и битови услуги" и на основание Разпореждане № 156/24.07.1973 г. на Бюрото на Министерския съвет обекта е предаден за стопанисване на Специализирано предприятие "Ремонт и експлоатация" при Районен народен съвет - "Искър". С разпореждане № 41 на Бюрото на Министерския съвет от 27.07.1987 г. ГД "Местна промишленост и битови услуги" е преобразувана в Стопанско обединение "С", считано от 1.08.1987 г., а съгласно Указ № 56 за стопанска дейност се преобразува в "С" ООФ. С решение по ф. дело № 1208/1989 г. на СГС дружествената фирма се вписва, като дружество с ограничена отговорност "С" ООД. По делото се спори дали процесното жилище е включено в актива на дружеството ищец и кога е станало това. Изслушаната съдебно-счетоводна експертиза е дала заключение, че процесният апартамент фигурира в активите на "С" О., записан под № 19 в аналитични салда по сметка 2032 за периода 1.01.2006 г. до 31.06.2006 г. В съдебно заседание при приемане на заключението вещото лице е заявило, че процесният апартамент и в момента се води в актива на дружеството ищец. При тези обстоятелства, съдът не е участвал активно при определяне задачата на вещото лице, което е следвало да проследи при преобразуването на ищеца от Стопанско обединение "С" във фирма с ограничена отговорност през 1989 г. по Указ № 56 за стопанска дейност, респ. в дружество с ограничена отговорност през 1992 г. дали процесният апартамент в бл. 168 е включен в капитала на дружеството. Тези факти имат особено правно значение, предвид въвеждане на принципа за разделеност на имуществото на дружеството (фирмата) от имуществото на нейния учредил и разделянето на държавната собственост на общинска и държавна. Този принцип въведен с Конституцията от 1991 г. е доразвит с приемането на § 6, т. 1 и § 7, ал. 2 ПЗР на Закона за местното самоуправление местната администрация, както и чл. 2, ал. 1, т. 6 Закона за общинска собственост, последният визиран като основание за актуване на апартамента като общинска собственост с Акт за общинска собственост №/22.11.1999 г. В смисъла на въпроса подлежащ на изясняване, извода на съда, за да отхвърли иска, че по делото не било установено дружеството ищец да е приело активите на СП "Ремонт и експлоатация" при РНС "Искър" се явява неправилен, тъй като правомощията на това предприятие по Разпореждане № 156/1973 г. на Бюрото на МС е да стопанисва жилищата от държавния жилищен фонд, а оперативното управление по смисъла на чл. 7 ЗС (отм.) с акта за държавна собственост от 1984 г. е било предоставено на ГД "Местна промишленост и битови услуги". Това се потвърждава от установените, ч. заключението на вещото лице, продажби на жилища извършени от ищеца в периода 1985-1995 г., като сумите са постъпвали по сметка разкрита в ДСК на името на ГД "Местна промишленост и битови услуги", "С" ООФ и "С" ООД. Изложеното дава основание да се приеме, че при постановяване на решението, съдът е допуснал нарушение на чл. 188, ал. 3 ГПК, довело и до незаконосъобразност на крайния извод за неоснователност на предявения иск. Решението ще следва да се отмени и делото се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав за събиране на доказателства съобразно мотивиращата част на решението. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.