Решение № 244 от 11.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11196/2015 г.

Решение № 244 от 11.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11196/2015 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 239, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Петя Петрова Чикурдова от гр. Белослав за отмяна на влязло в сила решение № 824 от 05.04.2011 г. по адм. дело № 2638/2010 г. на Административен съд - Варна. Правното основание на което се претендира отмяната е чл. 239, т. 1 от АПК - при открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В искането се твърди, че е налице ново писмено доказателство - удостоверение за търпимост с изх. № УЗУТ-16/7 от 05.02.2015 г. на главния архитект на община Белослав, издадено на основание § 127, ал. 1 и ал. 7 от ПЗР ЗИД ЗУТ, което не е съществувало при решаване на делото, но е от съществено значение, доколкото касае основния спорен въпрос по делото, че извършеният строеж в процесния имот не представлява незаконен строеж, а се ползва със статут на търпимост. С обжалваната през съда заповед № ДК-02-СИР-02 от 07.07.2010 г. на началника на РДНСК - Североизточен район за премахване на строеж е прието, че същият е незаконен, поради това, че за него не съществуват одобрени проекти и разрешение за строеж. Представеното ново писмено доказателство установява, че строежът е търпим, поради което то е от съществено значение, но то не е било известно на страната по време на висящността на процеса. В съдебно заседание, молителката се представлява от упълномощената адв. Нинова. Ответникът - Началникът на РДНСК - Североизточен район - Варна се представлява от юрисконсулт Анастасова, която оспорва искането за отмяна и моли да бъде оставено без уважение. Ответникът - Мария Иванова Стоянова изразява становище за основателност на искането за отмяна. Ответникът - Нели Петрова Стоянова не е изразила становище. Ответникът - Тодорка Георгиева Желева в писмен отговор е изложила съображения за неоснователност на искането за отмяна. Върховният административен съд в настоящия петчленен състав прецени данните по делото и намира следното: С решение № 824 от 05.04.2011 г. по адм. дело № 2638/2010 г. на Административен съд - Варна е отхвърлена жалбата на Мария Иванова Стоянова, Петя Петрова Чикурдова и Нели Петрова Стоянова срещу заповед № ДК-02-СИР-02/07.07.2010 г. на началника на РДНСК - Североизточен район, с която е наредено премахване на незаконен строеж "пристройка към съществуваща жилищна сграда" в УПИ XVII-627, кв. 49 по плана на гр. Белослав с адрес гр. Белослав, ул. "Петър Берон" № 10. С влязло в сила решение № 12982 от 12.10.2011 г. по адм. дело № 7689/2011 г. на тричленен състав при Върховния административен съд, второ отделение, е оставено в сила решението на Административен съд - Варна по адм. дело № 2638/2010 г. Процесното искане за отмяна на влязлото в сила решение № 824 от 05.04.2011 г. по адм. дело № 2638/2010 г. на Административен съд - Варна, потвърдено с решение № 12982 от 12.10.2011 г. по адм. дело № 7689/2011 г. на тричленен състав при Върховния административен съд, е подадено в срока по чл. 240 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 238, ал. 1 от АПК. Разгледано по същество въз основа на посоченото правно основание и представеното по делото писмено доказателство, се явява неоснователно. В настоящото производство се иска отмяна на първоинстанционното съдебно решение и връщане на делото на Административен съд - Варна за събиране на доказателства, касаещи процедурата по узаконяване на процесния строеж, като е посочено отменителното основание по чл. 239, т. 1 от АПК поради открити нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Според посочената разпоредба основание за отмяна могат да бъдат само онези нови писмени доказателства (официални или частни документи), които установяват нови обстоятелства по делото, съществуващи към момента на приключване на устните състезания в последната инстанция по същество, но неизвестни на страната. Законът изисква тези доказателства да не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото не поради виновното поведение на страната или порочни процесуални действия на съда, а поради това, че не са били известни на страната. При това тези доказателства следва да са от съществено значение за правния спор и при обсъждането им да водят до резултат, различен от постановения. Това могат да бъдат юридически или доказателствени факти, относими към спорното право, които са нови, т. е. не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото при полагане на дължимата грижа от страната, искаща отмяната, до приключване на устните състезания в последната инстанция по същество. За да е налице такава хипотеза, следва да се касае за новооткрити обстоятелства или писмени доказателства, които са съществували, но не са били известни на страната и поради това същите не са могли да бъдат представени по делото. Настоящият петчленен състав намира, че представеното писмено доказателство не е ново, по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. Удостоверение изх. № УЗУТ-16/7/ от 05.02.2015 г. на гл. архитект на община Белослав е новосъздадено писмено доказателство, а като такова не попада в изброените хипотези на нормата и не може да служи, като основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение. Освен изложеното следва да се отбележи, че удостоверението, което и представено по делото и за което се твърди, че представлява ново доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК е издадено на основание § 127, ал. 1 и ал. 7 ПЗР ЗИД ЗУТ, обн. ДВ, 82/2012 г., в сила от 26.11.2012 г. Според § 127, ал. 1 от ПЗР ЗИД ЗУТ строежи изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване; те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими. Новата нормативна уредба не представлява ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. По време на висящността на съдебното производство, в рамките на което са постановени съдебните решения, чиято отмяна се иска в настоящото производство, правната норма на § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ не е съществувала и затова тези съдебни решения не биха могли да бъдат съобразени с нея. С представеното по делото удостоверение е удостоверено, че строежът е допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им, като с производството за отмяна се цели прегразглеждане по въпроса относно търпимостта на строежа, чието премахване е наредено със заповед № ДК-02-СИР-02 от 07.07.2010 г. Този въпрос изрично е бил обсъден, както от първоинстанционния съд, така и от касационната инстанция. Представеното ново доказателство не установява релевантни факти, различни от тези, които са били установени и приети от съда в инстанционните производства. Единствения факт, който се удостоверява, е че строежът е допустим по действащите към момента на извършването му планове, правила и норми. Този факт обаче е ирелевантен към момента на разглеждането на делото, тъй като за строежи, които са незаконни (изградени без необходимите строителни книжа) и не са търпими по смисъла на § 16 ДР ЗУТ, е било без значение дали са допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са изградени. Следователно новото доказателство, което се представя в настоящото производство, не удостоверява ново обстоятелство от съществено значение за решаване на делото, поради което не представлява ново доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. По изложените съображения настоящият състав счита, че не са налице предпоставките по чл. 239, т. 1 от АПК за отмяна на влязлото в сила съдебно решение на Административен съд - Варна, потвърдено с решение № 12982 от 12.10.2011 г. по адм. дело № 7689/2011 г. на тричленен състав при Върховния административен съд, искането се явява неоснователно, поради което на основание чл. 244, ал. 1 от АПК следва да бъде отхвърлено. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав, II колегия,