Решение № 498 от 11.01.2016 г. на ВКС по н. д. № 1542/2015 г.

Решение № 498 от 11.01.2016 г. на ВКС по н. д. № 1542/2015 г., I н. о., НК, докладчик съдията Блага Иванова Настоящето производство е образувано по искане на задочно осъдения С. Р. А., депозирано на 17.11.2015 г., за възобновяване на НОХД № 160/13 г. по описа на Кърджалийски районен съд, по което е постановена присъда № 80 от 1.07.2014 г., влязла в сила на 17.07.2014 г. С първоинстанционната присъда молителят е признат за виновен в това, че в периода от средата на месец юни 2012 г. до 1.10.2012 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, е склонявал към проституция и е свождал към съвкупление лице, което не е навършило 18 години, а именно: Х. М. Б., като деянието е извършено с користна цел, с оглед на което и на основание чл. 155, ал. 5, т. 2, пр. 1 вр. ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на три години и шест месеца "лишаване от свобода", при "общ" режим, настаняване в затворническо общежитие от открит тип, и глоба, в размер на 10 000 лв. На основание чл. 25 вр. чл. 23 НК, е определено за изтърпяване едно най-тежко общо наказание измежду наложените му по НОХД № 1140/12 г. по описа на Районен съд, Кърджали, и НОХД № 160/13 г. по описа на същия съд, а именно: три години и шест месеца "лишаване от свобода", при "общ" режим, настаняване в затворническо общежитие от открит тип, и глоба от 10 000 лв, със зачитане на предварителното задържане, на основание ЗМВР, за срок от 24 часа, считано от 10.10.2012 г. Искането е на основание чл. 423 НПК. Сочи се, че съдебното производство е проведено задочно, което е лишило молителя от възможността да упражни правото си на защита. Иска се делото да бъде възобновено и разгледано с негово участие. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на искането. Изтъква, че наказателното производство следва да бъде възобновено, тъй като такава гаранция се съдържа в издадената европейска заповед за арест /ЕЗА/. Осъденият моли делото да бъде възобновено. Представителят на ВКП счита, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо. Подадено е от лице, имащо качеството на задочно осъден, при спазване на законоустановения шестмесечен срок по чл. 423 НПК, който тече от узнаването за влязлата в сила присъда. В случая, срокът е започнал да тече от 8.10.2015 г., когато молителят е задържан на Летище, София, Терминал 1, при опит да напусне страната. Разгледано по същество, искането е основателно. С. Р. А. е привлечен към наказателна отговорност с постановление на разследващия орган от 4.01.2013 г., за престъпление по чл. 155, ал. 5, т. 2, пр. 1 вр. ал. 3 вр. ал. 1 НК, за това, че в периода от месец юни 2012 г. до 1.10.2012 г. в [населено място], е склонявал към проституция лице, което не е навършило 18 години: Х. М. Б., и деянието е извършено с користна цел. Постановлението му е предявено лично, с участието на упълномощен защитник. Взета му е мярка за неотклонение "подписка". С постановление на Районна прокуратура, Кърджали, от 16.01.2013 г., наказателното производство е върнато за допълнително разследване, с указание да бъде повдигнато ново обвинение, а именно: че в периода от средата на месец юни 2012 г. до 1.10.2012 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, е склонявал към проституция и е свождал към съвкупление лице, което не е навършило 18 години: Х. М. Б., като деянието е извършено с користна цел, престъпление по чл. 155, ал. 5, т. 2, пр. 1 вр. ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК. Поради това, че обвиняемият не е намерен на известния по делото адрес, новото обвинение му е предявено задочно, с постановление от 29.01.2013 г. Съдебното производство по НОХД № 160/13 г. по описа на Районен съд, Кърджали, е проведено изцяло в отсъствие на подсъдимия, при условията на чл. 269, ал. 3, т. 1 НПК. С определение от 26.03.2013 г. мярката му за неотклонение "подписка" е изменена в "задържане под стража". Същата мярка за неотклонение е потвърдена, на основание чл. 309, ал. 1 НПК. Съгласно чл. 423, ал. 1 НПК, искането се уважава, освен ако осъденият след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по чл. 254, ал. 4 не може да бъде изпълнена или след като е изпълнена, не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина. По настоящето дело, молителят е проявил недобросъвестно процесуално поведение, като се е отклонил от известния адрес и не е съобщил на компетентните органи за новото си местоживеене. Това обстоятелство би било пречка за уважаване на искането му, ако по делото не е налице различие в обема на обвинението, имащо значение за правото му на защита. Това е така, защото осъденият е узнал само за първоначалното обвинение, а окончателното такова, предмет на осъдителната присъда, не му е предявено /то е повдигнато в негово отсъствие/. С оглед пълноценно упражняване на правото на защита, гарантирано от НПК, осъдителната присъда следва да бъде отменена, по реда на възобновяването, и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане на прокурора, за повдигнато на новото обвинение, с участие на лицето. В посочената хипотеза, съгласно чл. 423, ал. 4 НПК, следва да му бъде определена мярка за неотклонение "задържане под стража". С оглед изхода на делото, не се налага да бъдат обсъждани доводите относно даване на гаранции за възобновяване на делото в ЕЗА, но за прецизност следва да се отбележи следното: На първо място, молителят е задържан на българска територия, а не е предаден от друга държава, въз основа на ЕЗА, поради което делото не може да бъде възобновено на това основание. На второ място, в ЕЗА не се съдържат персонални гаранции за възобновяване на делото, а е упомената предвидената в закона възможност за това, визирана в чл. 423 НПК. По изложените съображения, искането се явява основателно и следва да бъде уважено. Водим от горното и на основание чл. 423, ал. 1 и 4 НПК, ВКС, I НО,