Решение № 596 от 16.12.2011 г. на ВКС по н. д. № 2611/2011 г.

Решение № 596 от 16.12.2011 г. на ВКС по н. д. № 2611/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Блага Иванова Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Д. С. Я., чрез защитник, срещу решение на Софийски апелативен съд № 286 от 13.07.2011 г, по ВНОХД № 505/11, с което е потвърдена присъда на Софийски градски съд № 4 от 10.01.11, по НОХД № 5034/10, с която жалбоподателят е признат за виновен в това, че на 4.09.2009 г в [населено място], София, в съучастие като съизвършител със С. Д. Д., е отнел чужди движими вещи, на обща стойност 356,15 лв, от владението на О. К. К. с намерение противозаконно да ги присвои, като за това употребил сила, и грабежът е придружен със средна телесна повреда, с оглед на което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 2 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК вр. чл. 373, ал. 2 НПК вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 вр. чл. 2, ал. 2 НК, е осъден на десет месеца "лишаване от свобода", при "общ" режим, настаняване в затворническо общежитие от открит тип. С жалбата се релевира основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Изтъква се, че не са взети предвид младата възраст на дееца, чистото му съдебно минало, към момента на деянието, краткия период, в рамките на който се е проявило неправомерното му поведение, съжалението за извършеното, осъзнаването на вината, факта, че продължава образованието си и едновременно с това работи, обстоятелството, че спрямо неговия съучастник е приложено условното осъждане. С жалбата се иска да бъде изменено решението, като бъде приложен чл. 66 НК. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на жалбата. Жалбоподателят не участва лично в касационното производство. Представителят на ВКП счита жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Производството пред първата инстанция е протекло по реда на Гл. 27 НПК, в хипотезата на чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 НПК, обусловила приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Въззивният съд е констатирал, че наложеното на жалбоподателя наказание десет месеца "лишаване от свобода" е значително смекчено спрямо минималното възможно / пет години "лишаване от свобода" /, но поради липса на протест не е разполагал с процесуална възможност да го коригира. Настоящата инстанция споделя съображенията на САС и също счита, че наказанието е прекомерно занижено предвид относителната тежест на отегчаващите обстоятелства: високата степен на обществена опасност на деянието, проявена в интензитета на упражненото спрямо пострадалия насилие, далеч надхвърлящо необходимото за сломяване на съпротивата му, и високата степен на обществена опасност на дееца, произтичаща от наличието на данни за извършени от него множество противообществени прояви. Наказанието на жалбоподателя е съобразено със смекчаващите обстоятелства, като е отдаден приоритет на младата му възраст / граничеща с непълнолетие / и чисто съдебно минало, към момента на деянието. Верен е изводът, че не са налице условията на чл. 66 НК, тъй като целите на наказанието не биха се постигнали с условно осъждане. В тази насока правилно е преценено, че жалбоподателят се е проявил като системен правонарушител, спрямо когото се налага поправително и превъзпитателно въздействие в пенитенциарно заведение. Що се отнася до правното положение на другия подсъдим, то е съобразено с обстоятелствата, релевантни за неговата наказателна отговорност, а както е известно, индивидуализацията на наказанието се извършва индивидуално спрямо всеки от подсъдимите. По изложените съображения, ВКС намери, че липсва релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, а искането на жалбоподателя за смекчаване на наказателноправното му положение не може да бъде удовлетворено. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, I НО,