Решение № 6407 от 22.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11390/2016 г.

Решение № 6407 от 22.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11390/2016 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на Столична община чрез неговия процесуален представител срещу решение № 5142/18.07.2016 г. по адм. д. № 1228/2016 г. на Административен съд С.-град. С. обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-В. Н. М. чрез своя пълномощник намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от В. Н. М. срещу мълчалив отказ на кмета на Столична община по искането му да бъде включен в списъка на имащите право на преобезщетяване за отчужден по реда на ЗТСУ /отм./ недвижим имот. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения отказ. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Със заповед № РД-41-656/10.05.1989 г. за отчужден на основание чл. 95 ЗТСУ (отм.) имот на Н. С. М. е определно обезщетение -тристаен апартамен в гр. С. на наследниците му, а именно: В. И. М.- съпруга, С. Н. С. -син и М. Н. М.- дъщеря. Отстъпеният в обезщетение апартамент се предоставя изцяло на В. И. М. на основание нотариално заверени искания по чл. 102 ЗТСУ /отм./ № № 1392 и 1391/19.04.1989 г. С договор за прехвърляне право на обезщетение на основание чл. 28, ал. 4 Закона за общинската собственост /ЗОС/ с нотариална заверка на подписите на 30.07.2004 г. В. М. прехвърля правото си на обезщетение на дъщеря си М. М. и внука си В. М. Като правоприемник на В. М., съобразно договора за прехвърляне, според съда, жалбоподателят В. М. е участник в административното производство по издаване на заповед по чл. 100 ЗТСУ (отм.) и списъкът по чл. 269, ал. 1 ППЗТСУ (отм.) следва да му бъде съобщен. В този списък следва да се включат и лица, на които правото на обезщетение е прехвърлено при действието на отменения чл. 28, ал. 4 ЗОС. Мълчаливият отказ ще следва да бъде отменен като лишен от мотиви, а преписката следва да се върне на административния орган за ново разглеждане. Така постановеното решение е незаконосъобразно: Според § 9, ал. 1 ПЗРЗУТ за отчуждителните производства, започнали при действието на отменените (ДВ, бр. 124 от 1998 г.) разпоредби на глава пета, раздел I от Закона за териториално и селищно устройство, по които е издадена заповед за отчуждаване и недвижимият имот е завзет до 30 октомври 1998 г., се прилагат отменените разпоредби на Закона за териториално и селищно устройство и отмененият чл. 102 от Закона за собствеността. В конкретния случай отчужденият имот е завзет, поради което приложимите разпоредби са тези на ЗТСУ /отм./ - и по конкретно разпоредбата на чл. 102 ЗТСУ /отм./. В конкретния казус разпоредбата на чл. 28, ал. 4 ЗОС /отм./ е неприложима. Законът за общинската собственост /ЗОС/ не е обхванат от разпоредбата на § 9, ал. 1 ПЗРЗУТ. Според чл. 95 ЗТСУ /отм./ недвижимите имоти се отчуждават за нужди, необходими за мероприятия на държавата, кооперации и обществени организации. От приложената заповед № РД-40-609/16.04.1987 г. имотът на Н. С. М. е отчужден за държавни нужди- държавно жилищно строителство. Разделението на държавна и общинска собственост е в сила с изменението на чл. 6 на ЗС - ДВ бр. 31/1990 г. С брой 33/96 г. на чл. 6 ЗС собствеността на държавата и общините се определя като публична и частна. Законът за общинската собственост е приет - ДВ бр. 44/96 г. и третира отчуждавания за общински нужни, които не могат да бъдат задоволени по друг начин. Този ред е приложим само за тези отчуждавания и обезщетения, извършени при действието и по реда на Закона за общинската собственост /ЗОС/, но не и по реда на ЗТСУ /отм./ или по отменения чл. 102 ЗС. Затова разпоредбата на чл. 28, ал. 4 ЗОС /отм./ 2004 г. не е относима към отчуждавания по реда на ЗТСУ /отм./ и чл. 102 ЗС /отм/. Тази разпоредба, както и целият ЗОС не са обхванати от хипотезиса на нормата на § 9, ал. 1 ПЗРЗУТ. По начало с преходни норми се продължава действието на правила, отменени с новия нормативен акт. По конкретно с тази преходна разпоредба се продължава действието на отменените норми на ЗТСУ и само те са приложимите такива за извършени вече отчуждавания. Поради това към датата на прехвърлянето на правото на обезщетение- 20.07.2004 г. на основание чл. 28, ал. 4 ЗОС /отм./ са приложими разпоредбите на ЗТСУ /отм./., по конкретно разпоредбата на чл. 102, ал. 1 ЗТСУ /отм./. Според същата правоимащите, обезщетявани с отстъпване на жилище, могат да прехвърлят правата си на други роднини по права линия до първа степен в писмена форма с нотариална заверка на подписите. Жалбоподателят пред първоинстанционния съд В. М. е не е роднина от първа степен, поради което не може да му бъде прехвърлено валидно правото на обезщетяване от праводателката В. М. Посоченото пък в договора правно основание - чл. 28, ал. 4 ЗОС не може да породи посочените в него последици -прехвърляне правото на обезщетение, тъй като както тази разпоредба, така и всички такива на ЗОС са неотносими към настоящия казус. О. това, в заповедта за обезщетяване от 10.05.1989 г. изрично е посочено, че на основание чл. 102 ЗТСУ /отм./ С. Н. С.- син и М. Н. М.- дъщеря предоставят изцяло обезщетяването с жилище на майка си В. И. М. В тази заповед са посочени и нотариално заверените заявления № № 1392 и 1391/19.04.1989 г. за прехвърляне правата на обезщетяване, които са приложени по делото. Поради това правото на обезщетяване вече е било прехвърлено на В. М. На последно място, по делото е приложен списък на отчуждените собственици с неприключили обезщетителни процедури за преизбор на жилища, в който изрично са посочени преките наследници на Н. и В. М.- С. Н. С. и М. Н. М. по заповедта за обезщетяване от 10.05.1989 г. Предвид изложеното, като е отменил мълчаливия отказ на кмета на Столична община, съдът е постановил решение при неправилно приложение на материалния закон. Отказът е законосъобразен като съответен на приложимия материален закон - чл. 102 ЗТСУ /отм./ във връзка с § 9, ал. 1 ПЗРЗУТ, а жалбата срещу него-неоснователна. С оглед изтъкнатите съображения обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго в смисъл на отхвърляне на жалбата на В. Н. М. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,