Решение № 13531 от 30.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2784/2012 г.

Решение № 13531 от 30.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2784/2012 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Маджид Емами, гражданин на Иран, е подал касационна жалба срещу решението от 5.01.2012 г. по адм. дело № 8874/2011 г. по описа на Административния съд - София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 471 от 31.08.2011 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради допуснатите от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отмени административния акт. Председателят на Държавната агенция за бежанците не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери допустимостта и правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Административният съд е постановил недопустимо решение в частта, в която се е произнесъл по отношение на законосъобразността на решение № 471/31.08.2011 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците в частта, в която е било отказано да се предостави статут на бежанец на Маджид Емами, гражданин на Иран. Съдът не е имал право да се произнесе, тъй като не е бил сезиран с жалба срещу административния акт в тази част. В подадената от Маджид Емами жалба е поискана отмяната на решение № 471/31.08.2011 г. само в частта, в която на жалбоподателя е отказано да се предостави хуманитарен статут. Поради това, в останалата част, решението следва да се обезсили. Решението, в частта, в която съдът се е произнесъл по законосъобразността на отказа на председателя на Държавната агенция за бежанците за предостави на Маджид Емами хуманитарен статут, е правилно. Административният съд е установил, че Маджид Емами, гражданин на Иран, е влязъл на територията на Република България през 1999 г. От тогава чужденецът е подавал няколко молби за получаване на статут. С последваща молба № 1368 от 5.10.2010 г., Маджид Емами поискал да му бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут. С решение № УП-142 от 8.10.2010 г. председателят на Държавната агенция за бежанците отказал предоставянето на статут. Това решение било отменено с решение от 19.11.2010 г. по адм. дело № 7786/2010 г. по описа на Административния съд - София град и преписката била върната на административния орган за ново разглеждане. С решение № 471 от 31.08.2011 г. председателят на Държавната агенция за бежанците отново отказал да предостави на Маджид Емами статут на бежанец и хуманитарен статут. От правна страна съдът приел, че решението е законосъобразно, тъй като по отношение на чужденеца не се констатират предпоставките по чл. 9 от Закона за убежището и бежанците за предоставянето на хуманитарен статут. Съобразно дадените от съда указания административният орган обсъдил обстоятелствата, посочени в бежанската история на чужденеца, които не обосновават наличието на реална опасност от тежки посегателства върху личността му. В отговор на довода на жалбоподателя по чл. 177, ал. 2 АПК за нищожност на решението на председателя на Държавната агенция за бежанците поради противоречието му с решението от 19.11.2010 г. по адм. дело № 7786 от 2010 г. по описа на Административния съд - София град съдът посочил, че преценката за вида на решението принадлежи на административния орган. Дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в съдебното решение пораждат задължение за органа да се съобрази с тях, но не предпоставят резултата от произнасянето му. При отсъствието на основания за отмяната на акта на председателя на Държавната агенция за бежанците административният съд отхвърлил подадената жалба. В касационната жалба срещу решението на съда неоснователно се поддържа, че то е немотивирано. Съдът е обсъдил обстоятелствата по случая и е изложил съображения по всички доводи на жалбоподателя. От негова страна не са били правени доказателствени искания, поради което няма основание да се приеме, че в нарушение на съдопроизводствените правила, съдът не е изяснил ситуацията в страната по произход и не е взел предвид евентуалните заплахи за живота и свободата на чужденеца при връщането му в Иран. Що се отнася до изтъкнатите от лицето обстоятелства от историята му на бежанец, които са били предмет на обсъждане от компетентния административен орган до датата на подаването на последната молба от 5.10.2010 г., те следва да се считат преклудирани като основание за предоставяне на статут. В последното си интервю от 25.01.2011 г. Маджид Емами отново се е позовал на обстоятелството, че е приел християнската религия, и че баща му е бил убит през 1981 г. поради сътрудничеството му с партията "Муджехидин Ехалк ". Макар това да не са нови обстоятелства, административният орган ги е подложил на повторна преценка, следвайки задължителните указания, дадени с решението от 19.11.2010 г. по адм. дело № 7786/2010 г. по описа на Административния съд - София град. Според тези указания органът трябвало да изследва причините, които биха породили основателен страх от преследване на чужденеца поради приемането на християнската религия. В тази връзка следва да се отбележи, че издаденият от председателя на Държавната агенция за бежанците административен акт не е нищожен съобразно чл. 177, ал. 2 АПК. Както правилно е приел административният съд, актът би бил нищожен, ако въпросът, с оглед на който се издава, е бил решен от съда в обратния смисъл, със сила на присъдено нещо. В случаите на чл. 173, ал. 2 АПК, когато съдът изпраща преписката на съответния административен орган за ново разглеждане, не се предписва крайния резултат. Органът е длъжен да се съобрази с указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона, но сам избира какво решение да вземе. Касационната инстанция споделя извода на административния съд, че бежанската история на Маджид Емами, в частност обстоятелството, че е приел християнството, не сочи наличието на реална опасност от тежки посегателства върху живота и личността му като гражданско лице. По негово сведение, той е приел християнската религия през 2004 г. или по време, през което е пребивавал в Република България. При положение, че християнското малцинство в Иран е признато по конституция, и при отсъствието на данни за обратното, не би могло да се счете, че при завръщането си в страната чужденецът ще бъде дискриминиран поради религиозните си убеждения при упражняване на правото на труд, при ползване на публични и културни институции. Законосъобразна е и преценката на съда, според която субсидиарният статут не може да бъде обоснован с наличието на безогледно насилие във висока степен, което само по себе си поражда сериозна опасност за живота и личността на чужденеца. Ситуацията в държавата по произход на чужденеца не може да се определи като немеждународен въоръжен конфликт, тъй като не се характеризира с елементи, включени в определението по Допълнителния протокол към Женевските конвенции от 12 август 1949 г. относно защитата на жертвите на въоръжени конфликти с немеждународен характер, според което немеждународен вътрешен конфликт е налице, когато съществува "продължително въоръжено насилие между държавната власт и организирани въоръжени групи или между такива групи на територията на държавата". Същевременно, липсват конкретни факти, въз основа на които да се приеме, че безопасността на търсещия закрила е застрашена във висока степен. Сама по себе си, ситуацията в страната не може да служи като причина за предоставяне на субсидиарно закрила, ако историята на чужденеца не съдържа такива данни, въз основа на които да се направи заключение, че при завръщането му би бил подложен на сериозен риск от преследване или на тежки посегателства върху живота или личността му. С оглед отсъствието на поддържаните касационни основания решението на административния съд в частта, в която е била отхвърлена жалбата на Маджид Емами срещу отказа на председателя на Държавната агенция за бежанците за предоставяне на хуманитарен статут следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд,