Решение № 8121 от 2.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 520/2015 г.

Решение № 8121 от 2.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 520/2015 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на СД "Стамо - Стамов и сие" със седалище гр. Русе, чрез пълномощника на дружеството, срещу Решение № 33/3.11.2014 г., постановено по адм. д. № 147/2014 г., по описа на Административен съд Русе, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № РД-14-499/11.07.2008 г. на заместник-началника на Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК). С касационната жалба решението се оспорва като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - заместник-началникът на ДНСК, оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: Производството пред Административен съд - Русе е образувано по жалба на СД "Стамо - Стамов и сие" срещу Заповед № РД-14-499/11.07.2008 г. на заместник - началника на ДНСК, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "Подпорна стена № 2", извършен в урегулирани поземлени имоти (УПИ) V-397 и XIX-398, кв. 48 по плана на с. Юделник, община Сливо поле, област Русе. Съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения, поради което е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно. От данните по делото е установено, че през 2001 г. в процесните имоти е извършено строителството на гореописания строеж без надлежно разрешение и без одобрени строителни книжа. Установено е още, че одобреният инвестиционен проект, въз основа на който е издадено Разрешение за строеж № 39/9.10.2001 г, не е предвиждал изграждане на "Подпорна стена № 2". В община Сливо поле не е внасян проект за изменение и допълнение на вече одобрения проект, нито е налице екзекутивна документация за "Подпорна стена № 2", за която не е издавано разрешение за строеж. При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че случая се касае за незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, е законосъобразен. Цитираната разпоредба сочи, че строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Такива строежи по силата на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ се премахват със заповед на началника на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице, както е в случая. Правилен е изводът на съда, че съставянето на всички изискуеми протоколи за извършените строителни дейности не санира липсата на одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж. Съдът подробно е обсъдил и направените от жалбоподателя възражения относно обхвата на издаденото разрешение за строеж № 39/09 октомври 2001 г., като обосновано е приел, че констатирания незаконен строеж не е разрешен с него. Законосъобразни са и изводите по повод разпоредбата на чл. 148, ал. 6 от ЗУТ и съпоставката й с другите приложими норми. Предвид времето на извършване на строителството съдът закономерно е достигнал до извода, че не са налице и предпоставките за търпимост на строежа по § 16 от ПР на ЗУТ. Предвид датата на издаването на оспорената заповед неприложима е разпоредбата и на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ. С оглед горното, като е приел, че оспорената пред него заповед е законосъобразна, административният съд е постановил съответно на материалния закон решение, което като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,