Решение № 289 от 7.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 245/2010 г.

Решение № 289 от 7.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 245/2010 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Касационното производство е образувано по жалба от защитника на подсъдимия Г. С. Г. срещу решение № 36 от 11.03.2010 г. по внохд № 28/2010 г. на Варненския апелативен съд. Оплакванията в жалбата са на посочените в чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК основания с искания за отмяна на въззивното решение, след което или подсъдимият да бъде оправдан, или делото да се върне за ново разглеждане, без в жалбата да се посочва стадия, от който да започне това. В съдебно заседание подсъдимият и защитникът му не се явяват. Заключението на прокурора е за оставяне на въззивното решение в сила. ВКС установи: С присъда номер 147 от 10.12.2009 г. по нохд № 1601/2009 г. на Варненския окръжен съд, Г. С. Г. е признат за виновен в това, че на 24.11.2008 г. във Варна е придобил и си е послужил с неистински акцизни бандероли, за които е знаел, че са неистински, и на основание чл. 244, ал. 1 НК е наказан с 2 години лишаване от свобода, отложени от изтърпяване за срок от 3 години. С обжалваното въззивно решение горната присъда е изменена като е конкретизирано, че наказанието на Г. е наложено във връзка с чл. 2, ал. 2 НК по чл. 244, ал. 1 НК в редакцията му до изменението й в ДВ, бр. 27 от 10.04.2009 г. и лишаването от свобода е намалено на 3 месеца. Жалбата е неоснователна. Оплакването за допуснато нарушение на материалния закон не е развито като касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 2 НК - неправилно прилагане на закона или неприлагане на закона, който е следвало да се приложи в съответствие с приетите за установени факти. Доводите, подкрепящи оплакването, са за противоречие между "изводите на двете (съдебни) инстанции... със събраните гласни доказателства и експертизи", какъвто довод би могъл да се отнесе не към материалната, а към процесуалната законосъобразност на обжалвания съдебен акт. За да поддържа горния довод, защитникът на подсъдимия се е мотивирал с показанията на свидетеля П. Р. Л., който бил заявил, че при извършената от него и колегите му проверка възникнало "съмнение... въпросните бандероли (да) са неистински", което можело "да го кажат само експерти ", както и с експертното заключение на А. Н. А., че " при първоначалния визуален оглед на бандеролите... са с вид и атрибути по образец на издаваните от МФ акцизни бандероли" и за установяване на тяхната неистинност са необходими "по-задълбочен оглед" и използване на "помощни средства". Така от показанията на цитираните свидетел и експерт защитникът е заключил, че подсъдимият не би могъл да разпознае бандеролите като неистински, което обстоятелство въззивният съд не е коментирал. Защитата обаче пропуска показанията на свидетеля Р. Н. С., заявил при разпита му в проведеното на 10.12.2010 г. съдебно заседание, че, "на базата на натрупания опит и практика" може да различи "неистински бандерол без да има (м) образци", показващо, че независимо от добрата им изработка, неистинските бандероли видимо са се отличавали от истинските. Защитата пропуска също фактът, че за да оправдае наличието не само в склада, но и в изложбената зала на бутилките с неистински бандерол, подсъдимият си е послужил със съставен от другиго неистински "протокол за отговорно пазене", подписването от който за "предал" въпросните 66 бутилки с водка "Данска" и "Абсолют" е категорично опровергано да е извършено от посочения в протокола П. Д. А. едно, защото въпросният А. по никакъв начин не е индивидуализиран и, второ, защото такъв "търговски представител" на ЕТ "Деси-Тончо Вълчев" никога не е имало. Премълчан е накрая и фактът, че уж подписването между подсъдимия и П. Д. А. на въпросния протокол е станало в деня на проверката, 24.11.2008 г., докато протоколът в действителност е съставен и подписан 4 дни по-късно, на 28.11. с. г. Обсъждайки в съвкупността им всички обстоятелства, относими към знанието или не на подсъдимия за истинността на бандеролите, двете съдебни инстанции логично и в съответствие с установените факти са заключили, че Г. е знаел за наличието в склада и изложбената зала на бутилките с неистински бандероли и когато деянието му е било внезапно разкрито, се е опитал да го прикрие, извършвайки и друго престъпление - по чл. 316 във вр. с чл. 309, ал. 1 НК, за което органите на досъдебното разследване не са счели за нужно да му потърсят наказателна отговорност. Оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение е подкрепено с довода, че макар първоинстанционният съд с разпореждането си от 24.11.2009 г. да уведомил подсъдимия за възможността да поиска провеждане на съкратено съдебно следствие по правилата на глава двадесет и седма НПК, в същото време не му разяснил какво наказание предвижда чл. 244, ал. 1 НК в редакцията му към деня на извършване на престъплението, допускащо наказване с пробация. На този довод би могло да се възрази единствено, че вменените в жалбата задължения на съда възникват само и единствено тогава, когато по негова, на съда, или по инициатива на подсъдимия (подсъдимите) бъде взето решение за провеждане на съкратено съдебно следствие. В случая нито съдът е счел за нужно да предложи, нито подсъдимият и защитникът му са поискали предварително изслушване по т. 1 или 2 на чл. 371 НПК, затова и съдът не е имал задължението да прави каквито и да било разяснения по реда на чл. 372, ал. 1 НПК. С оглед на дотук изложеното, липсата на посочени и подкрепени със съответните им доводи други касационни основания, и чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС в състав от трето н. о.