Решение № 11997 от 9.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10596/2017 г.

Решение № 11997 от 9.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10596/2017 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. Р. от [населено място], [община], срещу Решение № 1090 от 20.06.2017 г. постановено по адм. д. № 465 от 2017 г. по описа на Административен съд Варна. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, поради което моли съдът да го отмени и признае станалата на 18.08.2016 г. злополука за трудова. Ответникът - директор на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - Варна (ТП на НОИ - Варна) не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С Решение № 1090 от 20.06.2017 г. постановено по адм. д. № 465 от 2017 г. по описа на Административен съд Варна е отхвърлена жалбата на Е. Р. против Решение № 2153–03-4/16.01.2017 г. на директора на ТП на НОИ - Варна, с което е оставена без уважение жалбата му срещу Разпореждане № 5104–03-270/06.12.2016 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ - Варна, с което настъпилата на 18.08.2016 г. злополука не се приема за трудова. Установява се от фактическа страна, че между Е. Р. като работник и "Виа Билдинг 09" ЕООД - гр. Варна като работодател, считано от 13.05.2015 г. съществуват трудовоправни отношения по договор № 89 от 12.05.2015 г. Видно от съдържанието му, касационният жалбоподател е назначен на длъжност "общ работник, строителство на сгради", с място на работа - обекти на фирмата. Длъжностната характеристика на лицето очертава неговите трудовоправни задължения, а именно същото е длъжно да извършва подготвителни операции за рутинните строително - довършителни работи, товаро - разтоварни и преносни работи, да събира и изнася на определени места отпадъци, извършва обща работа при изпълнение на ремонтни работи, почиства складове и дворни площи, изпълнява и други конкретно възложени задачи, свързани с длъжността. На 18.08.2016 г. Е. Р. получава травматични увреждания в резултат на злополука, станала при ремонтни работи на еднофамилна къща, находяща се в [населено място]. Обектът, на който лицето е извършвало тези дейности е собствен на майката на А. А. - управител на "Виа Билдинг 09" ЕООД. Дружеството е заявило злополуката с писмо вх. № 5101-03-226/07.10.2016 г. адресирано до ТП на НОИ – Варна. За да отхвърли жалбата на Е. Р. административният съд е изяснил подробно относимата за делото фактическа обстановка, въз основа на представените с преписката доказателства и ангажираните такива допълнително в хода на първоинстанционното дело. При извършената оценъчна дейност на правнорелевантните факти съдът е приел, че на 18.08.2016 г. лицето не е отишло на работа на обект на "Виа Билдинг 09" ЕООД, тъй като е било в разрешен отпуск. Разпитаните пред Административен съд Варна свидетели, които са били преки очевидци на случилото се на 18.08.2016 г. свидетелстват чрез гласните си показания, че са работили на обекта в [населено място] в продължение на няколко дни, в които според "графика" са били на работа. Основният довод на съда сочещ на неоснователност на оспорването е, че злополуката не е възникнала във връзка или по повод на извършваната работа с "Виа Билдинг 09" ЕООД, а във връзка с възлагане от страна на А.в лично качество, на работа на строителен обект, който не е обект на изпълнение на СМР или други дейности на дружеството. Следователно работата, която лицето на този ден е извършвало не е в интерес на предприятието. При така изведените правни изводи, Административен съд Варна излага съображения, че не е налице фактическият състав на чл. 55, ал. 1 КСО за да се приеме, че злополуката е трудова и на това основание е отхвърлил оспорването. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационният жалбоподател релевира твърдения, че злополуката е трудова. Следва да се отбележи, че съобразно чл. 55, ал. 1 КСО трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа както и при всяка работа извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайна намалена работоспособност или смърт. Надлежният ред за установяване и разследване на трудовата злополука е нормативно определен с разпоредбите на чл. 57, чл. 58 и сл. КСО. След извършване на проверката, която е нормативно регламентирана, длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО издава разпореждане за признаване на злополуката за трудова, ако са налице кумулативните предпоставки посочени в чл. 55, ал. 1 КСО, респ. не я признава за трудова. От текста на чл. 55, ал. 1 КСО се извеждат съществените белези на злополуката, за да се характеризира тя като трудова. На първо място трябва да е налице увреждане, т.с. такова свързано с нарушаване на телесната цялост и здравето на лицето. Кодексът борави и с понятието "внезапно", а това означава, че увреждането е непредвидено от лицето. Последица от травматичното увреждане е, че се нарушава здравето на пострадалия. От обективна страна злополуката следва да е станала при извършване на възложената от работодателя или от органа по назначаването работа. В двата случая се касае за възлагане на работа или за извършване на всяка друга работа, която е в интерес на предприятието (арг. от чл. 55, ал. 1 КСО). От анализа на чл. 55, ал. 1 КСО се заключава, че злополуката ще е трудова и когато лицето не изпълнява задълженията си по трудов договор или длъжностна характеристика, но в този случай работата трябва да е в интерес на предприятието. Затова законодателят не признава за "трудова" злополуката, която е станала при осъществяване на дейност различна от тази, която предприятието осъществява, вкл. и по отношение на мястото(обектите), където тя се извършва. В случая пред първоинстанционния административен съд, касационният жалбоподател не е провел пълно и главно доказване на относимия доказателствен факт, че злополуката е станала през време и във връзка или по повод на извършваната от него работа и по отношение на "Виа Билдинг 09" ЕООД. Обстоятелството, че на 18.08.2016 г. жалбоподателят е работил по възлагане лично от Анастасов, а не в качеството му на управител на дружеството, не е индиция, че злополуката следва да се счита за трудова спрямо юридическото лице, както и, че ремонтът на този обект се е извършвал за нуждите на предприятието на търговското дружество. Макар и станало през време на извършваната работа и в рамките на работната седмица, която касационният жалбоподател има, травматичното увреждане е настъпило по други причини, свързани с възлагане на работа от страна на физическото лице Атанасов, а не от дружеството, на което той е управител. Затова следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл. 55, ал. 1 КСО и по – конкретно, че злополуката не е възникнала във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието на "Виа Билдинг 09" ЕООД. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че възраженията в касационната жалба не обуславят касационните предпоставки по чл. 209 АПК за отмяна на обжалваното решение, поради което същото като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,