Решение № 6226 от 10.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9296/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. И. М., гражданин на Сирия, против Решение 3343 от 14.08.2024 г., постановено по адм. дело 667 по описа на Административния съд Хасково за 2024 година. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 84, ал. 3, във вр. с чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), е отхвърлена жалбата на М. И. против Решение 7476 от 02.07.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците, с което, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, във вр. с чл. 8 и чл. 9 от с.з., на лицето е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Касаторът твърди неправилност на обжалвания съдебен акт, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му, както и отмяната на оспорения в първоинстанционното производство индивидуален административен акт. Ответникът по касационната жалба Председател на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет на Република България, със седалище и адрес на управление в София, [улица], не изразява становище по нея в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен процесуален представител, който я оспорва по съображения за неоснователността й, а по същество иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура, участващ по делото, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като обсъди доводите на страните и извърши касационна проверка на обжалваното решение на основанията по чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството по адм. дело 667/2024 г. по описа на Административния съд Хаково е образувано по жалба на М. И. М. против Решение 7476/02.07.2024 г. на Председателя на ДАБ, с което на чуждия гражданин е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът е установил от фактическа страна, че жалбоподателят подал молба за международна закрила, рег. УП-16103/26.04.2024 г. по описа на ДАБ л. 89 и л. 91 от първоинстанционното дело. Регистриран е чрез попълване на регистрационен лист (л. 87-88, пак там) като гражданин на Сирия, роден на [дата]. в гр. Айн Алараб, Община Халеб, с етническа принадлежност - [етническа принадлежност], религия - [вероизповедание], без образование, професия - шивач, семейно положение - женен. Лицето било без документи за самоличност, като личните му данни са установени въз основа на Декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗУБ (л. 47, пак там). С писмо, рег. УП-16103/29.04.2024 г., изпратено от ДАБ до Държавна агенция Национална сигурност (ДАНС), от Агенцията е изискано становище по молбата на И. за предоставяне на международна закрила (л. 72, пак там). В отговор (л. 34, пак там), изх. рег. М-9755/24.06.2024 г. (вх. рег. УП-16103/25.06.2024 г. по описа на ДАБ) компетентната дирекция в ДАНС уведомила, че Агенцията не възразява да бъде предоставена закрила в Република България на сирийския гражданин, в случай, че същият отговаря на условията по ЗУБ. На 29.04.2024 г. с И. е проведено интервю, за което е съставен Протокол, рег. УП-16103 от същата дата л. 69-71, пак там. На 02.07.2024 г. Председателят на ДАБ издал оспореното пред първоинстанционния съд Решение 7476, връчено на чужденеца на 10.07.2024 г. При така установената фактическа обстановка, административният съд е формирал следните изводи: Приел е, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен по смисъла на чл. 48, ал. 1, т. 1 ЗУБ орган, в предвидената от закона писмена форма, съдържа изискуемите, съгласно чл. 59, ал. 2 АПК реквизити на административен акт, издаден в писмена форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Преценил е, че същият съответства на материалния закон. Споделил е извода на административния орган за липса на материалноправните предпоставки по чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на чужденеца. Приел е, че бежанската история на И. не обуславя формирането на извод за наличието на преследване по смисъла на легалното определение по чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Посочил е, че по делото липсват доказателства за възникнал в кандидата основателен страх от преследване в държавата му по произход поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение. Като се позовал на данните по делото, вкл. споделеното от лицето при провеждане на интервюто, съдът е приел също липсата на основателни причини, поради които да не може роденият в Сирия гражданин да се завърне в Турция, където преди това пребивавал. Приел е, че причините за напускане на турската държава са изцяло по икономически подбуди. Определил е М. И. като икономически мигрант. На следващо място съдът е обсъдил наличието, в случая, на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Преценил е за правилна преценката на компетентния административен орган, че бежанската история на И. и данните от административната преписка не сочат, чужденецът да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2. По отношение на предпоставките да се предостави хуманитарен статут, съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, съдът, като се позовал на изготвената в хода на административното производство Справка за актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия, вх. рег. ЦУ-812/11.03.2024 г. (л. 19-22 от първоинстанционното дело), е приел, че, към датата на издаване на административния акт в Сирия е налице вътрешен въоръжен конфликт, поради което спрямо кандидата са налице предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие в случай на въоръжен конфликт, настъпили след напускане на държавата му по произход. Счел е, както и административният орган преди това, че, доколкото от данните по делото е установено, че жалбоподателят е пребивавал в Турция, която квалифицирал като трета сигурна държава по смисъла на пар. 1, т. 9 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗУБ, която предоставя временна закрила на сирийските бежанци и ги защитава срещу връщане в родината им, съответно чужденецът може да се завърне на турска територия, искането му за предоставяне на хуманитарен статут е неоснователно. Изложил е допълнителни аргументи за липсата по казуса на предпоставките за предоставяне на И. на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 8 ЗУБ. Формирал е решаващия извод за законосъобразност на оспореното Решение 7476/02.07.2024 г. на Председателя на ДАБ. Мотивиран така, първоинстанционният съд е постановил обжалвания в настоящото производство резултат. Съдебното решение е валидно и допустимо, но е неправилно в частта, в която жалбата на И. против Решение 7476/02.07.2024 г. на Председателя на ДАБ в частта му, в която административният орган е отказал на чужденеца предоставяне на хуманитарен статут, е приета за неоснователна. В тази му част съдебният акт, предмет на инстанционен контрол, е постановен при нарушение на приложимите материалноправни разпоредби. Съображенията на Върховния административен съд, състав на трето отделение, за формирането на този извод са следните: В противоречие с нормата на чл. 13, ал. 1 ЗУБ, както съдът, така и компетентният административен орган преди това, са възприели наличието на хипотезата за трета сигурна държава за заявителя, като самостоятелно основание за отказ да му бъде предоставен хуманитарен статут, при проведено производство по същество и установяване наличието на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. От една страна Председателят на ДАБ е приел, че към датата на постановяване на оспорения административен акт обстановката по сигурността в Сирия е достигнала прага на всеобхватно насилие в рамките на наличен вътрешен въоръжен конфликт, поради което е налице хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт , съставляваща самостоятелно основание за предоставяне на сирийския гражданин на хуманитарен статут. От друга компетентният административен орган е счел, че независимо от осъществяване на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, конкретната бежанска история на И. следва да бъде разгледана през призмата на няколкогодишното му пребиваване на територията на Турция, без по време на това пребиваване същият да е бил излаган на рискове за сигурността му. Преценил е, че Турция представлява за чуждия гражданин трета сигурна държава по смисъла на пар. 1, т. 9 от ДР на ЗУБ и е постановил отказ за предоставяне на хуманитарен статут. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 14 ЗУБ, молбата на чужденец за предоставяне на международна закрила се отхвърля, като явно неоснователна, когато не са налице условията по чл. 8, ал. 1 и ал. 9, съответно по чл. 9, ал. 1, ал. 6 и ал. 8 от с.з., и чужденецът идва от трета сигурна държава, при условие че ще бъде приет в нея. Касае се за самостоятелно основание за непредоставяне на хуманитарен статут, за прилагането на което, съгласно чл. 13, ал. 4 ЗУБ, следва да са налице две условия, в кумулативност: 1. Да съществува връзка между чужденеца и съответната трета държава, обосноваваща връщането му, при индивидуална проверка на сигурността в държавата за съответния чужденец и 2. На чужденеца да е предоставен документ на езика на третата сигурна държава, с който да се информират съответните й власти, че молбата му не е разгледана по същество. След като председателят на ДАБ е приел наличие по казуса на предпоставката по чл. 13, ал. 1, т. 14 ЗУБ, явяваща се самостоятелно основание за непредоставяне на хуманитарен статут, той е следвало да събере доказателства и да изложили конкретни съображения за това, съществува ли връзка между чужденеца и съответната трета сигурна държава, обосноваваща връщането му в нея, както и да осъществи индивидуална проверка на сигурността в тази трета държава за този чужденец. Неизвършването на такава индивидуална проверка на сигурността в третата държава за сирийския гражданин съставлява нарушение на административнопроизводствените правила от категорията на съществените, влечаща несъответствие на спорния индивидуален административен акт с материалноправните разпоредби, още повече, че, в случая, е останало неизяснено получил ли е И. документ за законно пребиваване в Турция. Административният орган е следвало да даде повторни указания на сирийския гражданин да представи копие от т.нар. кимлик, който, в хода на проведеното с него на 29.04.2024 г. интервю твърди, че му е издаден в Турция. Като е приел безкритично съображенията на административния орган да откаже да предостави на сирийския гражданин хуманитарен статут и е формирал извод за законосъобразност на решението на Председателя на ДАБ в тази му част, първоинстанционният съд е постановил съдебен акт в противоречие с материалния и процесуалния закон, което налага отмяната му в посочената част и постановяване на друго, по съществото на спора, с което оспореното Решение 7476/02.07.2024 г. на Председателя на ДАБ се отмени в частта му, в която е отказано предоставянето на хуманитарен статут на М. И. и преписката се върне на административния орган за ново произнасяне в посочената част. При новото разглеждане, административният орган следва да съобрази и информацията за актуалното положение в държавата по произход на чужденеца. В останалата част, съдебното решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Както обосновано е приел решаващият състав на Административния съд Хасково, бежанската история на И. не позволява да се формира извод, че спрямо него са налице основанията за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 ЗУБ. Настоящата инстанция споделя изцяло изложените в тази връзка мотиви на първоинстанционния съд, не намира за необходимо да ги повтаря и на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК препраща към тях, като мотиви на собствения си акт. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия