Решение № 9475 от 19.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13470/2018 г.

Решение № 9475 от 19.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13470/2018 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по две касационни жалби, подадени от: 1. Ю. И., чрез адв. Илчева и 2. Е. Обрейкова, П. Хаджинеделев, Н. Б., Р. Б., М. Ц., М. Н., Р. Джувкова, М. Джувков, Б. У. и Ц. А., чрез адв. Христева срещу решение № 1637 от 16.07.2018 г. по адм. д. № 1350/2016 г. по описа на Административен съд – П. С доводи за незаконосъобразност на решението, поради необоснованост и неправилно прилагане нормата на § 17 от ПР на ЗУТ във връзка с чл. 195 и 196 ЗУТ се претендира отмяна на решението и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед. Претендират се разноски и по двете касационни жалби. Ответникът кмет на Община П. не ангажира становище по жалбите. Ответникът Община П., в писмено възражение, подадено от юрк. Сукарева, излага подробни доводи за недопустимост на първоинстанционното производство и иска обезсилване на обжалваното решение и алтернативно- за неоснователност на жалбите и обоснованост и законосъобразност на решението. Моли да бъде оставено в сила. Претендира разноски – юрк. възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационните жалби, поради неправилна преценка на фактическата обстановка по делото във връзка с приложното поле на § 17 от ПР на ЗУТ. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни и са процесуално допустима, а след като провери допустимостта на обжалваното решение, намира, че същото подлежи на обезсилване по реда на чл. 221, ал. 3 АПК. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящите касатори срещу заповед № 14 ОА1918 от 25.07.2014 г. на вр. и. д. кмет на Община П. /по силата на заповед № 140 А1887/21.07.2014 г. / за премахване на основание § 17, ал. 1 ПР на ЗУТ във вр. с чл. 195 и чл. 196 от ЗУТ на временен обект, представляващ четири магазина за промишлени стоки и кафе-пицария в ПИ 2096, кв. 149 по плана на ЦГЧ /стар/ на гр. П., ул. "Княз Александър I". Решението е постановено без мотиви за наличие на активна процесуална легитимация за оспорване на процесната заповед, както по отношение на жалбата на Е. Обрейков, по която е образувано производството по адм. д. № 1350/2016 г. на Административен съд – П., така и по отношение на конституираните впоследствие жалбоподатели – останалите касатори. Допуснати са в тази връзка и редица процесуални нарушения, като са конституирани жалбоподатели в хода на процеса, кръга на които е определен от съда на база "събрани по делото доказателства за засягане негативно на правната им сфера". Същевременно не са описани тези доказателства, нито пък е изведен извод за конкретната активна легитимация на всеки от допълнително конституираните жалбоподатели. Административният съд е приел, че тези лица не са били надлежно уведомени за издаване на заповедта, като е разширил кръга на адресатите на заповед № 14 ОА1918 от 25.07.2014 г. на вр. и. д. кмет на Община П., т. е. дописал е оспорваният пред него административен акт, и е предприел уведомяване на тези лица за издадената заповед, вкл. с предоставяне на срок за нейното оспорване, к което е упражнил недопустимо правомощията на административният орган. Вследствие на тези процесуално недопустими в съдебната фаза на производството действия се е стигнало до произнасяне на обжалваното решение в недопустимо производство, тъй като от една страна въобще липсва преценка на допустимостта на оспорването от всички жалбоподатели, а от друга – тяхната легитимация за оспорване на заповед № 14 ОА1918 от 25.07.2014 г. на вр. и. д. кмет на Община П. е в противоречие с ТР № 3/16.04.2013 г. на ОС на ВАС по т. д. № 1/2012 г., съгласно което процесуалната легитимация на страните се преценява към момента на издаване на оспорения акт. Представените по делото доказателства, които административният съд визира в решението /без да ги конкретизира/, касаещи легитимацията на жалбоподателите, видно от приложените по делото документи, са вписването в кадастралния регистър /КР/ на жалбоподателите /пряко или като наследници/ по силата на нот. акт от 30.05.2017 г., т. е. в последващ издаването на процесната заповед /25.07.2014 г. / момент. Не е преценено и обстоятелството, че КР няма конститутивно действие, а констативно такова – по отношение претендираната активна легитимация от жалбоподателката Е. Обрейков. Освен това твърдяното попадане на недвижимия имот с идентификатор 56784.520.1125 в наследствената маса на Й. Обрейков, освен, че не е подкрепено с доказателства, не сочи на права върху разпоредения за премахване търговски обект. Освен изложеното от съществено значение за допустимост на съдебното производство по адм. д. № 1350/2016 г. по описа на Административен съд – П. е и безспорният по делото факт на вече проведено оспорване на същата заповед по съдебен ред от част от адресатите й, респ. техните наследници, който факт е игнориран от съда с мотива, че "няма идентичност на страните в двете производства". Видно от приложеното по адм. преписка съдебно решение № 2278 от 19.11.2015 г. по адм. д. № 2384/2014 г. на Административен съд - П., влязло в сила на 09.06.2016 г., е отхвърлено оспорването на същата заповед /заповед № 14 ОА1918 от 25.07.2014 г. на вр. и. д. кмет на Община П./, с участие в процеса на В. С., Е. С., Е. С., Е. С., С. Б., Ц. Б., Б. Б., Т. Б., А. Д. и И. А.. Тези лица са именно адресатите на процесната заповед - С. Б., Е. С., В. С., Е. С., Е. С., като по отношение на останалите адресати е упражнено процесуалното право от наследници - Ц. Б., Б. Б., Т. Б., А. Д. и И. А. От изложеното следва, че оспорващите законосъобразността на процесната заповед по адм. д. № 1350/2016 г. по описа на Административен съд – П. не разполагат с изискуемата активна процесуална легитимация, с каквато разполагат единствено адресатите за оспорената заповед, върху които се разпростират негативните последици от разпореденото премахване на търговския обект. Останалите лице, претендиращи собственически права не са активно легитимирани за оспорване на заповедта, тъй като тя не възлага задължение за премахване за тях. Евентуалните негативни последици за тези лица са защитими с различни от обжалването на заповедта правни способи, но не могат да обосноват правен интерес за обжалване на заповедта, който е налице само по отношение на нейните адресати. Предвид изложеното, обжалваното решение се явява постановено в недопустимо производство по смисъла на чл. 159, т. 4 АПК във вр. с чл. 215, ал. 1 ЗУТ и ТР № 3/16.04.2013 г. на ОС на ВАС по т. д. № 1/2012 г., поради което следва да се обезсили на основание чл. 221, ал. 3 АПК изцяло, като жалбите се оставят без разглеждане и се прекрати производството по делото. Предвид изхода на делото и надлежно заявената претенция за присъждане на разноски от ответника Община П., касаторите дължат поравно разноските, съставляващи юрк. възнаграждение в мин. размер от 200 лв, определен по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК /ДВ, бр. 8/24.01.2017 г./ във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение