Решение № 12939 от 8.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1190/2013 г.

Решение № 12939 от 8.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1190/2013 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова чл. 122 ДОПК Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на Красимира Иванова Димова, от гр. Варна и Директора на Дирекция "ОДОП" гр. Варна при ЦУ на НАП, против Решение № 2709 от 06.11.2012 г., постановено от Административен съд - гр. Варна по административно дело № 1593 по описа за 2012 г. В жалбата на Красимира Иванова Димова излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуален закон, обосноваващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част и върнато за ново разглеждане от друг състав на съда или алтернативно отменено и по същество отменен РА. В жалбата на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. Варна при ЦУ на НАП се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния и процесуален закон, обосноваващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част и по същество отхвърлена жалбата срещу РА в обжалваната част, с присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационните жалби за процесуално допустими, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователни. Предмет на обжалване пред АС е бил Ревизионен акт /РА/ № 251103381/21.10.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Варна, в частта потвърдена с Решение № 886/22.03.2012 г. на Директор Дирекция "ОУИ" -Варна при ЦУ на НАП, с който по реда на чл. 122 от ДОПК на Красимира Иванова Димова са определени данъчни задължения: за 2005 г. - данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер на 4 807.85 лв. и лихва за забава - 3 315.61 лв.; за 2006 г. - данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер на 4.22 лв. и лихва за забава - 2.35 лв.; за 2007 г. - данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 2 044.75 лв. и лихва за забава - 851.38 лв.; за 2008 г. -данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 5 911.56 лв. и лихва за забава - 1 569.80 лв.; и за 2009 г. - данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 981.10 лв. и лихва за забава - 149.60 лв. За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила визирани в ДОПК. По същество на спора от фактическа страна съдът е приел за установено, че за да преминат към облагане по особения ред, законосъобрзано органите по приходите са приели, че по отношение на ДЗЛ са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК - данни за укрити приходи, или доходи; и декларираните и/или получените доходи не съответстват на имущественото и финансовото състояние за ревизирания период. За безспроно съдът е приел, че задълженията за данък върху доходите на ревизираното лице, са определени по реда на чл. 122 от ДОПК, като основата за облагане с данък по чл. 35 от ЗОДФЛ и чл. 48 от ЗДДФЛ, е размера на превишението на разходите над приходите за 2005 г., 2007 г., 2008 г. и 2009 г. За процесната 2005 г. основният спорен момент е бил определеното с РА начално салдо към 01.01.05 г., с оглед твърденията на жалбоподателката, че към посоченото такова в размер на 4 274.88 лв. /парични средства, които съпругът й е получил при напускането на РДВР на МВР гр. Варна/, следва да бъдат прибавени: сумата от 5 000 лв., дарена от свекър й Кольо Димов през 1996 г., както и спестените от семейството през периода от 1996 г. -2004 г. 32 000 евро и 7 000 лв. от трудови доходи и от обмяна на валута, които средства не са съхранявани в банки. За покупко-продажбата на валута сочи, че е разполагала с документи, но същите са изгоряли при пожар в техен имот в гр. Долни Чифлик. Във връзка с тези доводи съдът е обсъдил събраните по делото писмени доказателства, както и показанията на разпитаните свидетели Кольо Димов Янков, които показания са ценени при условията на чл. 172 от ГПК и Мария Стоянова Христова - без родство със страните и е достигнал до извода, че от разпита на свид. Янков и представените доказателства за развиваната от него дейност безспорно се установява, че същият е имал възможност да подпомага семейството с продукция и със средства, но не са представени доказателства за реализираните от него доходи с оглед преценка наличието на сумата от 5 000 лв. през 1996 г. На следващо място дори да се приеме, че е разполагал със сумата, то предвид отдалечения период от 9 години, не може да се направи, безспорен извод, че същите са били налични към 01.01.05 г. Съдът не е кредитирал показанията на свидетеля, че към края на 2004 г. е дал на сина си 10 000 лв., тъй като свидетелят не сочи дали същите са дадени като дарение или като заем, както е процедирал през 2008 г. Показанията на свид. Христова също не са кредитирани, тъй са общи и неконкретни. Наличието на документи за извършена обмяна на валута и теглене на суми от сметка, през периода 09.06.05 г. -31.03.07 г., съдът е приел, че не установяват факта за наличието и обмяната на валута преди 01.01.05 г. В представената служебна бележка за наличието на пожар в гр. Д. Чифлик, съдът е приел, че няма данни за унищожени документи. Въпреки тези констатации съдът е приел, че данъчният орган неправилно е определил размера на облагаемата данъчна основа за 2005 г., тъй като в противоречие с материалния закон органът е определил облагаемата основа като сбор от формирани за годината отрицателни междинни салда. Решението в тази си част е правилно, а касационните жалби неоснователни. На първо място правилно съдът е приел, че от събраните по делото доказателства не се установя факта за предадени и получени суми преди 01.01.2005 г., освен установените в хода на ревизията. До този изовд съдът е достигнал след подробен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, поради което не е налице твърдяното в касационната жалба на Димова съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Правилно съдът е приел, че дори да се приеме, че свидетелят Кольо Димов Янков е разполагал с твърдяната сума, то предвид отдалечения период от 9 години, не може да се направи, безспорен извод, че същите са били налични към 01.01.05 г., като последното обстоятелство не се установява и от показанията на свид. Христова При липса на доказателства за даряване на сумата от 5 000 лева, то недоказан остава и факта, че с тези суми касаторката е закупувала валута, поради което е неоснователен довода в тази насока в касационната жалба. Неоснователен е довода и за неправилност на извода на АС за недоказаност на обстоятелството, че част от документите, вкл. за покупко-продажба на валута през периода 1996-2004 г. са изгорели при пожар. Както правилно е приел АС от представената и приета по делото служебна бележка за наличието на пожар в гр. Д. Чифлик, не се установяват данни за унищожени документи. С оглед на изложеното правилно съдът е приел, че липсват доказателства за произход и наличие на средствата от 32 000 евро и 7 000 лв., за които се претендира, че следва да участват в началното салдо за 2005 г. Установеното превишение на разходите над приходите представлява подлежащия на облагане доход, съгласно чл. 123, ал. 1, т. 1 от ДОПК, а довода в тази насока в касационната жалба на Димова за неправилно възприетото от съда определяне на данъчната основа е неоснователно. Настоящият състав намира за правилен извода на съда за неправилно определяне размера на облагаемата данъчна основа за 2005 г., а довода в касационната жалба за неоснователен, тъй като в противоречие с материалния закон органът по приходите е определил облагаемата основа като сбор от формирани за годината отрицателни междинни салда. Както правилно е приел съдът независимо, че ревизията е по реда на чл. 122 от ДОПК, при формиране на данъчната основа за облагане следва да бъдат изпълнени изискванията на материалнияя закон, който предвижда с данък върху дохода да се облага годишния доход. Основата за облагане по реда на чл. 122 от ДОПК следва да се определи като се установят общо получените парични средства за годината, общо разходваните парични средства за същия период и само превишението на разхода над прихода може да се приеме като основа за облагане по реда на чл. 123, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Правилно съдът е определил облагаемата годишна основа въз основа на събраните по делото доказателства, а жалбата на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. Варна при ЦУ на НАП е неоснователна. Относно данъка определен по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г., правилно съдът е определил, че спорният момент е свързан с включването в разходната част на изготвения баланс на консумативните разходи за собствения на семейството апартамент, находящ се в с. Тополи, ул. "Медвен" № 16 в размер на 1 615.14 лв.; и на сумата от 80 лв. вноска към ДЗИ. За да уважи жалбата съдът е приел за установено, че видно от представения Договор за наем от 01.01.06 г. жалбоподателката и съпругът й са отдали под наем на ЕТ "ДЕН-СИ-Диана Димова" собствения си недвижим имот находящ се в с. Тополи, ул. "Медвен" № 16, при годишен наем в размер на 2 500 лв. Съгласно т. 5 от договора, наемателят се е задължил да заплаща всички консумативни разходи за ползването на имота /ток, вода, телефон и др./. Видно от подадената от жалбоподателката ГДД по чл. 41 от ЗОДФЛ за 2006 г. дохода от наем е деклариран като сумата от същия е включена в приходната част на баланса на касовата наличност. Позовавайки се на разпоредбите на ЗЗД, правилно съдът е приел, че обстоятелството, че съпрузите са посочили този имот като основно жилище на семейството за периода 2004-2009 г. не води до извода, че през целия период са обитавали същото. Твърденията на жалбоподателката, че са живели в дома на родителите й находящ се в гр. Варна, ул. "Горски пътник" № 10 се потвърждава и от разпита на свидетелите, поради което направените консумативни разходи, правилно са изключени от разходната част на баланса за 2006 г. и с оглед заключението на ССЕ правилно е определена основата за облагане. С оглед на изложеното и при липса на конкретни доводи в касационната жалба на Димова за посочената година, решението в тази си част е правилно, а жалбата неоснователна. Относно данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в касационната жалба на Димова се съдържа само бланкетно възражение, че за този период е налице принципна грешка изразяваща се в неправилно изчисляване на балансовия резултат за 2005 г. и 2006 г., тъй като не са взети предвид семейните спестявания и са допуснати грешки при изготвяне на баланса от органа. АС подробно е обсъдил довода на касаторката, като изводите му предвид доводите изложени за 2005 г. са правилни и не следва да бъдат повтаряни. Относно определения данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г., основният спорен момент е предоставени ли са от лицето Светлана Вакка суми в заем по три договора за заем в размер на 27 000 лева с падеж 30.06.2008 г., 10 000 лева с падеж 10 000 лева и 28 500 евро с левова равностойност 55741,16 лева с падеж 31.12.2009 г. Съдът е обсъдил събраните в хода на ревизията доказателства и представеното в съдебното производство допълнително извлечение от сметка на свидетелката Вакка, видно от която по сметката на 03.09.07 г. е постъпила сумата от 37 185 евро, както и свидетелските показания на Светлана Василева Вакка и е приел, че договора за заем по своето естество е реален, поради което неговите правни последици и действие настъпват от момента на предаване на собствеността върху парите или другите заместими вещи. По своя характер същият представлява частен свидетелстващ документ, поради което при преценката за реалното предоставяне на заема, трябва задължително да се изследва обстоятелството дали заемодателят е разполагал с налични парични средства към датата на сключване на договора за заем, т. е. имал ли е възможността да предостави съответната сума, така както е документирано с договорите и съставените към него разписки. Съдът е преценил като безспорно обстоятелството, че двамата съпрузи са предоставили като оборотни средства на "Микрас " ЕООД на различни дати от 2008 г. сумата общо в размер на 94 000 лева, като са съставени РКО за връщане на сумите на 30.06.2008 г. и 31.12.2008 г., като при подробен анализ на събраните доказателства, съдът е достигнал до правилен извод, че не се установява по категоричен начин свид. Вакка да е разполагала с посочените в договорите за заем средства към датите на сключването им, както и да е предавала сумите посочени в тях на жалбоподателката, поради което не е доказан произхода на средствата предоставени от двамата съпрузи като оборотни средства на "Микрас" ЕООД. В този смисъл при идентична фактическа обстановка относно извършена ревизия на съпруга на касаторката е налице влязло в сила решение № 1799/09.07.2012 г., постановено по адм. д. № 493/12 от Варненския административен съд. Относно определен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г., съдът е приел, че жалбата е частично основателна, като е отменен обжалвания РА, в частта за разликата над 864.16 лв. и лихви за разликата над 131.80 лв. За да достигне до този извод съдът е обсъдил представените и приети по делото 6 бр. операционни бележки и заключението на приетата без оспорване ССЕ, допълнено в с. з. на 11.07.12 г. и е приел, че "Мъниграм" е система за бързи парични преводи. С първите три операционни бележки № № 9, 15 и 56, на 29.09.09 г., 27.10.09 г. и 22.12.09 г. жалбоподателката е получила и изтеглила чрез тази система сума общо в размер на 1200 евро., с равностойност 2 338.80 лв., поради което същите са приход и следва да бъдат включени в приходната част на баланса. Останалите три операционни бележки удостоверяват на практика обмяната на тези средства, като на 29.09.09 г., 27.11.09 г. и 22.12.09 г. Димова е продала същата тази валута на банката и съответно е получила левове, т. е. сделката е огледална и няма да даде отражение на баланса. Решението е правилно, като постановено при правилно установена фактическа обстановка и приложение на материалния закон. Неоснователен е довода на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. Варна при ЦУ на НАП, че след като съдът е приел, че сделката е огледална и няма да даде отражение на баланса, то неправилно процесната сума е включена в прихода, тъй като с РА са признати приходи в размер на 700 лева. Неоснователен е довода на касатора Димова, че като приход следва бед включена и сумата от 400 евро, съгласно операционна бележка № 49/27.11.2009 г., тъй като съгласно приетото без оспорване заключение на ССЕ посочената операционна бележка отразява продажба на валута от Димова на ДСК, поради което не може да се приеме за приход. С оглед на изложеното и при липса на наведените касационни основания за отмяна на решението, същото следва да се остави в сила. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение, ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2709 от 06.11.2012 г., постановено от Административен съд - гр. Варна по административно дело № 1593 по описа за 2012 г. Решението е окончателно.