Решение № 9239 от 2.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 358/2014 г.

Решение № 9239 от 2.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 358/2014 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Валентин Николаев Колев против решение по адм. д. № 1605/2013 г. по описа на Административен съд- Варна. Иска отмяна с оплакване за материална незаконосъобразност. Предложението за дисциплинарно наказание не е на Педагогическия съвет, а на директора на училището, поради което е нарушен чл. 139, ал. 1, т. 4 от ППЗНП. Нарушен е чл. 140г, ал. 2 от ППЗНП, защото няма нарочен акт за определяне на докладчик. Не е уведомена дирекция "Социално подпомагане" по местоживеене на ученика, а представените писма са без дата и са създадени за целите на съдебното производство, поради което следва да се приеме нарушение на чл. 140г, ал. 7 от ППЗНП. Не са изложени мотиви към заповедта и не е посочен срока, каквото е изискването на чл. 140д, ал. 1 от ППЗНП. Докладът на класния ръководител не санира липсата на мотиви към заповедта. Няма доказателства, че именно жалбоподателят е нарушител. Иска отмяна на решението и отмяна на заповедта. Ответната страна директорът на VIII СОУПЧЕ "Ал. С. Пушкин" не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Нарушението на ученика по чл. 135, ал. 1, т. 9 от ППЗНП е доказано и представлява носене в училище на пистолет- реплика на огнестрелно оръжие на датата 27.03.2013 г., което застрашава живота и здравето на ученика. Липсата на нарочен акт за определяне на класния ръководител за докладчик в дисциплинарното производство и липсата на дата за провеждане на педагогическия съвет в писмото до Дирекция "Социално подпомагане" не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Върховният административен съд, съгласно чл. 218 от АПК, дължи произнасяне по наведените с касационната жалба оплаквания. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел с решение № 2844/8.11.2013 г., че заповед № РД-07-1102/11.04.2013 г. на директора на VIII СОУПЧЕ "Ал. С. Пушкин", гр. Варна, е издадена при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон при доказано нарушение на дисциплината в училището. Събрани са доказателства за допуснатото нарушение на чл. 135, ал. 1, т. 9 от ППЗНП, вменяващо задължение за ученика да не носи хладни и огнестрелни оръжия, както и други предмети, които застрашават живота и здравето на другите ученици. На 27.03.2013 г. е установено, че ученикът от VIII г клас е донесъл в училище и държи в ученическата си чанта пневматичен пистолет и метални сачми марка "CLL" кал. 4,5 мм № 09СО7389. Това обстоятелство е установено от приложения протокол от заседание на педагогическия съвет, на който ученикът Валентин Н. Колев в присъствието на майка си и психолога на училището е признал за нарушението, разказал, че е "взел оръжието от приятел, за да му направи услуга", не е знаел, че оръжието е заредено и не е казал на родителите си, защото се страхувал"- л. 25 от делото. В съдебната фаза в о. с. з. на 2.09.2013 г. е разпитана като свидетел класната ръководителка Олга Илинична Станева, която е очевидец и в чийто учебен час са открити оръжията в раниците на двама от нейните ученици, единият от които е Валентин Колев. Начинът, по който директорът на училището, помощник-директорът и психологът са открили двамата ученици с оръжие сочи, че целият клас е знаел кои ученици носят оръжие в училище (л. 114). Приложено е писмо от ОД на МВР Варна изх. № 10250/25.04.2013 г. (л. 27), с което директорът е уведомен за доброволно предадено оръжие от Валентин Николаев Колев, оръжието е описано като пневматично с кинетична енергия под 24 джаула, по чл. 54, ал. 1 от ЗОБВВПИ не подлежи на уведомителен режим, но неправилно боравене с него може да причини нараняване. Настоящата инстанция споделя правния извод на първоинстанционния съд, че липсата на административен акт, с който да бъде определен докладчик по чл. 140г, ал. 2 от ППЗНП не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Няма изискване за задължителна форма на определянето на докладчика. Законодателят е поставил изискване в чл. 140г, ал. 2 от ППЗНП докладчикът да е преподавател на ученика. Съгласно р. IV от глава III от Правилника за дейността на училището, класният ръководител е този, който докладва на педагогическия съвет (или друг учител) за нарушението на ученика. Целта е обстоятелствата по случая и анализа да бъдат направени от преподавател с преки впечатления от ученика. В случая докладът е направен от класния ръководител. Неоснователно е оплакването, че не е спазен чл. 140в, ал. 2 от ППЗНП. На заседанието на 11.04.2013 г. е обсъдено поведението на ученика в училище, допуснатото нарушение и са гласувани две предложения за две различни наказания: "предупреждение за преместване в друго училище" по чл. 139, ал. 1, т. 3 от ППЗНП и "преместване в друго училище" по чл. 139, ал. 1, т. 4 от ППЗНП. Педагогическият съвет е гласувал с 94 гласа "за" и 1 глас "против" наказанието "преместване в друго училище". Нито в закона, нито в правилника има изисквания кои лица могат да поставят на гласуване пред ПС конкретно наказание, което да бъде предложено на директора за налагане със заповед. В случая с доклада класният ръководител е представил своето становище, че за нарушението следва да се наложи по-лекото наказание. За по-тежкото наказание е изразил мнение директорът на училището. Под "предложение" за наказание обаче по смисъла на чл. 140в, ал. 2 от ППЗНП се има предвид изразената с гласуване воля на колективния орган ПС, която обвързва директора на училището при издаване на заповедта по чл. 140в, ал. 1 от ППЗНП. В случая предложението е на ПС и е изразено с гласуване на заседанието на 11.04.2013 г. Основателно е оплакването, че е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като дирекция "Социално подпомагане", отдел "Закрила на детето" не е уведомена за дисциплинарното производство с цел участие при изслушване на ученика. Съгласно чл. 140г, ал. 7 от ППЗНП преди налагане на наказанията по чл. 139, ал. 1, т. 2 - 5 и на мярката по чл. 139, ал. 5 задължително се уведомява дирекция "Социално подпомагане" по настоящ адрес на ученика, представител на която може да присъства на изслушването с оглед защита на правата и на интересите на ученика. Тъй като предложението на ПС за налагане на конкретно наказание обвързва директора на училището при издаване на заповедта, уведомяването на дирекцията с цел участието й в изслушването на ученика трябва да стане преди заседанието на ПС, на което става това изслушване. Изслушването на по-късен етап е безпредметно, защото директорът не може да наложи нито по- леко, нито по-тежко наказание в сравнение с предложеното от ПС. В случая по делото е представено писмо на директора на VIII СОУПЧЕ "А. С. Пушкин"-Варна до Дирекция "Социално подпомагане" Варна, изх. № КГИ-10-515 от 8.04.2013 г. за уведомяване на дирекцията за 10 броя предложения за наказания на ученици. Писмото е получено на 8.04.2013 г., което е отразено в горния ляв ъгъл. На л. 23 е приложено уведомяването за предстоящо наказване по чл. 139, ал. 1, т. 3 от ППЗНП на ученика Валентин Колев ученик от VIII "Г" клас. От съдържанието на писмото и приложението към него е видно, че на дирекцията не е посочена датата, на която ученикът ще бъде изслушан, за да може дирекцията да прецени дали да участва в това изслушване. Допуснато е нарушение на право на защита, което закрепено и в чл. 15, ал. 4 и ал. 6 от Закона за закрила на детето. Посочените разпоредби изискват задължително присъствие на социален работник от дирекция "Социално подпомагане". Разпоредбите на чл. 140 г от ППЗНП са специални на чл. 15, ал. 4 и ал. 3 от ЗЗД и дават право на родител да присъства на изслушването, да изрази мнение, при необходимост изслушването се извършва в присъствието на психолог, педагогически съветник или ресурсен учител. Задължително обаче трябва да бъде уведомена дирекцията, чиито представител може да присъства на изслушването с оглед защита правата и интересите на ученика. В случая дирекцията не е уведомена за мястото и датата на изслушване на ученика. Нарушението на тази разпоредба е съществено, защото нарушава правото на защита на ученика, който е дете. Така е, защото с доклада е предложено наказание по чл. 139, ал. 1, т. 3 от ППЗНП. Същото правно основание за наказанието е посочено и в писмото до дирекцията, но на заседанието на ПС е гласувано предложение за друго, по-тежко наказание. Няма изложени факти в писмото до дирекцията и тя не разполага с информация за нарушението, което препятства преценката й за участие в изслушването чрез свой представител. В съдебното производство процесуалният представител на Дирекция "Социално подпомагане" е изразил писмено становище за незаконосъобразност на административния акт по съображения изложени на л. 85 от делото. От това следва, че евентуално участие на представител на дирекцията при изслушването би могло да промени предложението за вида на наказанието, предвид нарушението. Основателно е касационното оплакване за материална незаконосъобразност на съдебното решение поради несъобразяване на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК Първоинстанционният съд е приел, че административният акт има мотиви, които се намират в документи предхождащи заповедта и създадени за целите на административното производство. Съдът е обсъдил доклада на класния ръководител и протокола от заседанието на ПС от 11.04.2013 г., на което е обсъдено нарушението на ученика. Настоящата инстанция не споделя тези правни изводи. В доклада, който е подготвен от Олга Станева като класен ръководител действително има изложени факти относно нарушението на ученика на 27.03.2013 г., проведеният разговор между директора и бащата на Валентин Колев, наличието на 10 броя забележки в дневника на класа за лошо поведение и наложено наказание "забележка" със заповед № РД-07-672/4.02.2013 г. Няма нормативно задължение, нито забрана, докладчикът с доклада да предложи вида на наказанието. Класният ръководител е предложил като съответно на нарушението да бъде наложено наказание с правно основание чл. 139, ал. 1, т. 3 от ППЗНП "предупреждение за преместване в друго училище". На заседанието на 11.04.2013 г. ПС е отхвърлил това предложение чрез гласуване с 94 гласа против налагане на такова наказание. Така изразеното становище на колективния орган означава оценяване на фактите по случая по начин, различен от този на класния ръководител. Педагогическият съвет е гласувал почти единодушно (само 1 глас против) да се предложи на директора налагане на наказание по чл. 139, ал. 1, т. 4 от ППЗНП "преместване в друго училище", което е по-тежкото наказание. Нито между двете гласувания, нито преди това има протоколирани изказвания, от които да може да се извлече волята на ПС за налагане на по-тежкото наказание. Към заповед № РД-07.1102/11.04.2013 г., издадена от директора на училището, също няма изложени съображения относно вида на наложеното наказание. Съгласно чл. 140б, ал. 1 от ППЗНП видът на наказанието се определя, като се отчитат видът, тежестта на нарушението и личностните особености на ученика. Наказанията по чл. 139, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ППЗНП законодателят определя като крайна мярка за тежки или системни нарушения. Следователно, за да бъде спазен чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК при определяне вида на наказанието на ученика е необходимо да се изложат мотиви, т. е. в случая трябва да има изложени съображения защо се налага по-тежкото наказание, имащо характер на "крайна мярка". След като такива съображения няма нито в доклада, нито в протокола от заседанието на ПС, нито в заповедта на директора, е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила, основание за отмяна по чл. 146, т. 3 от АПК. Допуснатото нарушение на дисциплината в училище е тревожен факт и заслужава санкциониране и обществена непримиримост. Налагането на наказание обаче по реда на ППЗНП трябва да става при спазване на административнопроизводствени правила като гаранция за законност. Решението на първоинстанционния съд е материално незаконосъобразно, касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК, същото следва да бъде отменено по чл. 221, ал. 2 от АПК, като по същество оспорената заповед също подлежи на отмяна . Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение