Решение № 3447 от 12.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 274/2014 г.

Решение № 3447 от 12.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 274/2014 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 119 и чл. 82 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по жалба на Христо Кръстев Чираков от с. Лесово, област Ямболска срещу решение № 171 от 12.11.2013 г. на административен съд Ямбол по адм. дело № 244/2013 г. С него се отхвърля жалбата му срещу решение № 09 - 16/16.09.2013 г. на директора на РУСО Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата му срещу разпореждане № ПП 452/29.07.2013 г. на началника на отдел "Пенсии" при РУСО гр. Ямбол, с което му е отказано отпускане на наследствена пенсия от двамата родители. Поддържа доводи за неправилност на решението на основанията по чл. 209, т. 3 АПК поради иска отмяната му. Счита за изцяло изпълнени изискванията на чл. 82, ал. 1 КСО за отпускане на наследствена пенсия от двамата му родители. Ответникът, директорът на РУСО Ямбол взема становище чрез процесуален представител в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата по съображения, че всички факти от значение за правилното решаване на спора по същество са правилно установени от административния орган и съда и изводите, че няма законово основание за отпускане на наследствена пенсия са в съответствие с материалния закон. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна в процеса и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираното решение и потвърденото с него разпореждане. Възраженията са били за незаконосъобразност на решението поради неправилно прилагане на закона поради което е искано отмяната му. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. Съдът от доказателствата по делото е приел за установено, че със заявление № МП7175/23.05.2013 г. Христо Кръстев Чираков е поискал да му бъде отпусната наследствена пенсия от двамата родители, починали съответно на 10.05.1987 г. и на 8.01.2012 г. От приложено експертно решение на ТЕЛК е установено че жалбоподателя е с 86 % трайно намалена работоспособност с начална дата на инвалидизиране 12.02.1978 г. Христо Чираков получава лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, като в декларацията до РУСО Ямбол вх. № МП 7175 - 3822.07.2013 г. е декларирал, че към датата на инвалидността е отбивал военна служба откъдето е изпратен на лечение във военна болница. От представените военна книжка и епикриза е установено, че Чираков е бил на редовна военна служба от 7.11.1977 г. до 16.01.1978 г. като в периода от 6.12. - 29.12.1977 г. е лекуван във ВМИ и изключен от военен отчет със заключение, че заболяването е получено преди военна служба. При тези установени данни съдът е приел, че правилно е отказано на Чираков отпускане на наследствена пенсия, тъй като към датата на подаване на заявлението - 23.05.2013 г. чл. 82, ал. 1 КСО в редакцията си към тази дата, която е приложимата норма относно разрешаване на спора по заявеното от него право той е навършил 18 годишна възраст и не е бил учащ. Жалбоподателят не е отбивал и военната си служба като е бил снет от отчет на 16.01.1978 г. преди датата на инвалидизирането - 12.02.1978 г. При така установените факти е изведен извод за неоснователност на жалбата и като такава е отхвърлена. Решението е правилно. В касационната жалба се поддържат доводи, че съдът неправилно е приложил закона с което е лишен от правото му на наследствена пенсия от двамата починали родители с оглед на което решението да бъде отменено. Тези доводи са неоснователни. Съдът не е допуснал нарушение при разглеждане на жалбата на Христо Кръстев Чираков. По делото е безспорно установено от фактическа страна хронологията на датите - инвалидизирането на 19.02.1978 г. когато Чираков е бил на 19 г., 1 м., 19 дни, което е съобразено в разпореждането и обжалваното решение, срока на военната служба - 7.11.1977 г. до 16.01.1978 г. когато е бил снет от отчет, датите на смъртта на двамата му родители - през 1987 г. и през 2012 г. С подаденото заявление през 2013 г. /23.05.2013 г./ за правото му на наследствена пенсия се прилага разпоредбата на чл. 82 КСО в редакцията към тази дата, а съгласно текста на чл. 82, ал. 1 КСО децата имат право наследствена пенсия до навършване на 18 г. възраст, а след навършването й ако учат за срока на обучението, но не по късно от навършването на 26 г. възраст, както и над тази възраст, ако са се инвалидизирали до 18 г. съответно до 26 годишна възраст. Жалбоподателят поддържа доводи в рамките на интерес за установяване на инвалидизиране по време на военна служба и приложение на чл. 82, ал. 1 КСО в отменените му редакции преди 1.01.2011 г. когато редакцията е била в смисъл, че децата имат право на наследствена пенсия и ако учат - за срока на обучението, както и за времето през което са били на наборна военна служба, като последната хипотеза за срока на наборната военна служба е отпаднала с изменението - ДВ, бр. 100 от 2010 г. в сила от 1.01.2011 г. По делото е безспорно установено, че датата на инвалидизиране е определена извън срока на наборната военна служба. Датата на инвалидизиране се определя от компетентни за това органи ТЕЛК и НЕЛК в производства по определяне на работоспособността. По тази дата не се спори и макар да е посочено в приложената медицинска документация, че заболяването е съществувало преди 18 г. възраст, преди и по време на военната служба, определящо за правото на наследствена пенсия в случая е решението на медицинската експертиза, каквито са решенията на ТЕЛК и НЕЛК, в което е посочена дата на инвалидността. Съществените следващи обстоятелства в случая са, че жалбоподателят не имал качеството на учащ към момента на датата на инвалидността, нито е бил на наборна военна служба поради което по никоя от редакциите на чл. 82 КСО не е имал право на наследствена пенсия. Към датата на смъртта на първия му родител - майка му, жалбоподателят е бил на 29 години, поради което не би могъл да придобие правото на наследствена пенсия, а и към момента на подаване на заявлението 23.05.2013 г. чл. 82 КСО не признава това право. Предвид изложеното решението е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото е основателно искането на ответника за разноски, поискани своевременно в размер на 150 лева които жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в негова полза. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,