Решение № 372 от 17.12.2013 г. на ВКС по н. д. № 1208/2013 г.

Решение № 372 от 17.12.2013 г. на ВКС по н. д. № 1208/2013 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров В срок е постъпило искане от страна на осъдения С. П. за възобновяване на ВНОХД № 48/13 г. на Разградския окръжен съд с постановено решение № 26 от 14.04.13 г. и НОХД № 578/12 г. на Разградския районен съд с постановена присъда № 17 от 17.01.13 г. Посочено е основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 НПК. Иска се или отмяна на решението и присъдата № и връщане на делото за ново разглеждане на РРС, или намаляване на наказанието с прилагане на института на условното осъждане. В срок е постъпило искане от страна на осъдения С. П. за възобновяване на ВНОХД № 48/13 г. на Разградския окръжен съд с постановено решение № 26 от 14.04.13 г. и НОХД № 578/12 г. на Разградския районен съд с постановена присъда № 17 от 17.01.13 г. Посочено е основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 НПК. Иска се или отмяна на решението и присъдата № и връщане на делото за ново разглеждане на РРС, или намаляване на наказанието с прилагане на института на условното осъждане. Искането се поддържа в съдебно заседание по посечените в него основания и доводи от защитата на осъдения. Прокурорът счита искането за неоснователно, тъй като не са нарушени материалният и процесуалният закони, а наложеното наказание не е явно несправедливо. Пледира за оставянето му без уважение. Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилото искане, посочените в него основания и доводи, постановените съдебни актове и становището на страните, намира следното: С цитираната присъда С. П. е признат за виновен в това, че в периода 24.02.12 - 1.03.12 г. в [населено място], обл. Разград, в условията на продължавано престъпление, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, и чрез използване на товарен автомобил "Мерцедес 408 Д", рег. [рег. номер на МПС] е отнел чужди движими вещи на обща стойност 117.00 лв. от владението на И. Ц. и на обща стойност 437.50 лв. от владението на Ш. Т., всички на обща стойност 554.50 лв., без тяхното съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на осн. чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1 и т. 4, пр. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на ДВЕ години ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, които да изтърпи в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим. Съдът се е произнесъл по разноските, направени по делото. По жалба от страна на П. въззивният съд е потвърдил присъдата. При разглеждане на делото в досъдебната му фаза и от предходните инстанции не са допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 3 НПК. В закона няма забрана преди да е образувано досъдебно производство от прокурора по реда на 212 НПК, граждани да предават със съответен протокол на органите на реда при извършвани от тях оперативно издирвателни мероприятия документи и вещи, имащи отношение към извършено противоправно деяние. Ето защо, протоколът за доброволно предаване /л. 9 д. п./ на сключения договор /л. 7 д. п./ между свидетеля И. и осъдения за покупко-продажба на отпадъци от битов характер и диск от охранителната камера в пункта, изготвен на осн. чл. 109, чл. 110 и чл. 159 НПК, е годно доказателствено средство. Такива са и договорът и дискът /л. 10 д. п./, предадени от свидетеля И. на М. и протоколлт за отговорно пазене /л. 20 д. п./. За М. липсва законова забрана да свидетелства по делото, тъй като не е участвал в наказателното производство в друго процесуално качество и не е извършил действия по разследването по смисъла на чл. 118, ал. 1 и ал. 2 НПК. В действителност на досъдебното производство не са извършени огледи в домовете на пострадалите и в пункта за изкупуване на отпадъци, но този пропуск, не е довел, в случая, до ограничаване процесуалните права на осъдения, доколкото извършените от П. деяния са установени по безспорен начин чрез други способи на доказване по чл. 136 НПК - разпитите на свидетелите и експертизите. Чрез тях са установени отнетите вещи и тяхната стойност, разбития катинар, използването на МПС и участието на осъдения в отнемането и предаването им в пункта, като законосъобразно са интерпретирани договорът за покупко-продажба на отпадъци от битов характер и съдържанието от диска, проверено чрез съответната техническа експертиза за изследване на автентичност на видиозаписа и обработка на изображения от него. Настоящият състав на ВКС приема довода, че инстанциите по фактите са нарушили задължението си по чл. 107, ал. 2 НПК като не са събрали доказателства за изтърпяване на наказанията по четирите предходни осъждания на П. и не са направили коментар в решението, съответно в мотивите към присъдата за съдебното му минало, но не са нарушили материалния закон, приемайки, че е осъждан. С оглед залегналите в приложеното по делото свидетелство за съдимост осъденият може да бъде реабилитиран единствено по правилата на чл. 88а, ал. 4 НК, съгласно които осъжданията и последиците се заличават след изтичането на предвидените в предходните алинеи срокове за всички осъждания. Дори да се приеме, че П. е заплатил наложените му глоби по две от осъжданията му и веднага е започнал изпълнението на наказанието пробация по третото, не са изтекли предвидените срокове за посочената реабилитация по осъждането му по НОХД № 532/1998 г. на РС - гр. Разград, на една година лишаване от свобода с приложението на чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години. Присъдата е влязла в сила на 14.05.04 г. Изпитателният срок е изтекъл на 14.05.07 г. Срокът по чл. 82, ал. 1, т. 4, вр. ал. 3 НПК е пет години и е изтекъл на 14.05.12 г. Деянията по настоящото дело са осъществени в периода 24.02.12 - 1.03.12 г., т.е. преди да е изтекъл срока за реабилитация, поради което П. не е реабилитиран. Районният съд не е допуснал съществено процесуално нарушение, свързано с правилната организация на защитата за периода на инкриминираното продължавано престъпление. Както в обвинителния акт, така и в присъдата и мотивите, той е конкретизиран в рамките на дните от 24.02.12 г. до 1.03.12 г., включително. Последната дата е фиксирана от договора за покупко-продажба и изведения от вещото лице снимков материал от диска от охранителната камера. Разсъждавайки върху доказателствата за периода на извършване на отнемането от двамата пострадали, съдът законосъобразно е възприел, че кражбата от дома на Ц. е извършена за периода 24.02.12 - 1.03.12 г., а тази от дома на Т. - 28.02.12 - 1.03.12 г. на базата на установените обстоятелства за посещенията на свидетелите в къщите им. Възприетото не се отразява на периода на извършване на продължаваното престъпление и правилната организация на защитата за този елемент от състава му. Като довод за възобновяване на делото се изтъква, че въззивният съд не е констатирал нарушаване на процесуалните права на пострадалия Т. относно възможността му да предяви граждански иск и да се конституира в качеството на граждански ищец и частен обвинител и не е отменил присъдата и върнал делото за ново разглеждане. Настоящият състав на ВКС само ще отрази, че осъденият не може да черпи права в производството по възобновяване на делото от твърдяното нарушение, доколкото ако това се приеме за съществено процесуално нарушение и бъде възобновено и върнато делото за ново разглеждане, би се влошило положението на осъдения с конституирането на нова страна в процеса с интереси противни на неговите. Изготвилият искането твърди, че е допуснато съществено процесуално нарушение при разглеждане на делото във въззивната инстанция, като е нарушен принципа за "случайно разпределение на делата" по докладчици, съгласно чл. 9 от ЗСВ. В действителност този принцип е въведен като още една гаранция за независим, безпристрастен и справедлив процес и равномерното натоварване на съдиите. Неговото приложение, обаче, има отношение спрямо страните в процеса само във връзка с правото на отвод, което право може да се реализира единствено до началото на съдебното следствие, освен ако основанията за това са възникнали или са им станали известни по-късно. Той не е предвиден в чл. 29 НПК като основание за отвод или като съществено процесуално нарушение, още по малко абсолютно такова, по чл. 348, ал. 3, т. т. 2 - 4 НПК. Доколкото, евентуално, може да наруши процесуалните права на обвиняемия или другите страни, това може да се установи и реализира единствено по реда на чл. 31 НПК. В искането защитата развива довод за участие в изпълнителното деяние и на друго лице. По делото са събирани данни за участие в отнемането и на друг извършител. Прокурорът, обаче, е внесъл обвинителен акт единствено срещу П. Направил е преценка, че кражбата не е извършена в съучастие с неустановено по делото лице, което е единствено в правомощията на прокурора. Съдът няма процесуална възможност за намеса в тази насока. От друга страна, съучастието като усложнена престъпна дейност според практиката на ВКС и теорията се наказват по-тежко. В този смисъл, ако се уважи доводът, това би утежнило положението на осъдения, което не може да стане в настоящото производство, образувано по негово искане. Защитата акцентира на доводи, които са за необоснованост на атакуваните съдебни актове. Необосноваността не е касационно основание. Във връзка с тези доводи, настоящата инстанция намира, че съдилищата по фактите са изпълнили задълженията по чл. 13 НПК, като са взели всички мерки и са разкрили обективната истина по реда и със средствата, предвидени в кодекса. Взели са решението си за отговорността на П. по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като събраните доказателства са подложени на внимателна проверка съобразно чл. 107, ал. 5 НПК. Изпълнили са разпоредбите на чл. 305, ал. 2, съответно чл. 339, ал. 2 НПК. Наложеното на П. наказание от две години лишаване от свобода не е явно несправедливо. Отчетени са личността, семейното положение на осъдения и ниската стойност на отнетото движимо имущество, което не може да игнорира лишаването на пострадалите от необходимостта да ползват инкриминираните вещи и динамиката на този вид престъпления, ежедневие за населените маста. Отказът да се приложи чл. 66, ал. 1 НК е законосъобразен във връзка със съдебното минало на П. - осъждан четири пъти, за които не е реабилитиран, обсъдено в решението по-горе. При тези съображения искането за възобновяване е НЕОСНОВАТЕЛНО. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,