Решение № 11874 от 9.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2907/2016 г.

Решение № 11874 от 9.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2907/2016 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 145 сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на М. С. Ж. против заповед рег. № 8121К-5328/23.12.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 202, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) му е наложено дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение" за срок от четири месеца. Жалбоподателят поддържа, че заповедта е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Моли да бъде отменена и да му се присъдят разноските по делото. Ответникът- министърът на вътрешните работи оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Ж. Ж. е държавен служител, главен юрисконсулт в Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) - Д. По повод анонимен сигнал за неправомерни действия на служители на ОД на МВР - Д. за определяне на инцидент с И. П. Г., разследващ полицай в същата дирекция, за трудова злополука, министърът на вътрешните работи назначава комисия, която извършва проверка (заповед № 8121з-1131/14.09.2015 г.). Проверката приключва със справка, рег. № 8121р-38687/31.10.2015 г., в която комисията стига до изключение, че футболият мач между служители на ОД на МВР - Д., проведен на 24.01.2015 г., в служебно време, вместо предвидения за същата дата поход, при който полицай И. Г. претърпява инцидент, не трябва да се приема като част от първоначално определеното служебно мероприятие, тъй като футболната среща е проведена на място, което не е вписано в заповедта за провеждане на похода и без да е уведомено ръководството на дирекцията. На тази база комисия констатира, че през периода 28.01.2015 г. - 10.02.2015 г. жалбоподателят Желев като чл. на комисия за разследване на трудова злополука, не е изпълнил задълженията си да прегледа събраните доказателства за присъствието на Георгиев на туристически поход, не е изискал списък на присъствалите служители и е приел за доказателства едно единствено писмено сведение, в което не са посочени място и час на провеждане на футболната среща. В справката е посочено също, че Желев е допуснал като свидетел да бъде вписан В. К., без последният да е дал писмено сведение. Разследващия орган приема, че допуснатите нарушения подлежат на санкциониране с дисциплинарно наказание "порицание", но с оглед настъпилите имуществени вреди поради изплатеното на Георгиев обезщетение, стига до извод, че извършеното от Желев следва да се квалифицира като нарушение по чл. 202, ал. 1 ЗМВР и предлага на служителя да се наложи дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение". В този смисъл е и предложение рег. № 357р-11418/17.12.2015 г. на директора на ОД на МВР - Д. Жалбоподателят е запознат с констатациите в справката и с предложението и е поканен да даде писмени обяснения, които представя на 15.12.2015 г. След като се запознава със справката, предложението, събраните доказателства и с обясненията на служителя, министърът на вътрешните работи издава заповед № 8121К-5328/23.12.2015 г., предмет на оспорване, с която приема, че жалбоподателят следва да носи отговорност за това, че през периода 28.01.2015 г. - 10.02.2015 г. като чл. на комисия за разследване на трудова злополука, не е изпълнил задълженията си да прегледа събраните доказателства за присъствието на Георгиев на туристически поход, не е изискал списък на присъствалите служители, приел е за доказателство едно единствено писмено сведение, в което не са посочени място и час на провеждане на футболната среща, допуснал е като свидетел да бъде вписан В. К., без последният да е дал писмено сведение, както и че в резултат на констатациите на пострадалия служител е изплатено обезщетение, с което на ОДМВР - Д. е причинена финансова щета. На тази база дисциплинарно наказващият орган квалифицира поведението на жалбоподателя Желев като неизпълнение на служебни задължения, от което са настъпили значителни имуществени вреди - нарушение по смисъла на чл. 202, ал. 1 ЗМВР и налага на служителя дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение" за срок от четири месеца. При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице, за което административният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Оспорената заповед на министъра на вътрешните работи е издадена от компетентния по смисъла на 204, т. 1 ЗМВР. Въпреки това административният акт следва да бъде отменен, тъй като при постановяването му са допуснати съществени нарушения на формата, на административнопроизводствените правила и на материалноправни норми. Независимо, че формално отговаря на изискванията на 210, ал. 1 ЗМВР, заповедта не съдържа описание на конкретни нарушения. Поведението на жалбоподателя като чл. на състава на комисия е описано, но не е посочено кои свои задължения същият не е изпълнил и съответно какво е бил длъжен да направи, за да се приеме, че поведението му е в противоречие с изискванията за изпълнение на възложената му задача. Не са посочени правните норми които са нарушени. Действията на служителя са квалифицирани като "неизпълнение на служебни задължения", без да са посочени нормите, които регламентират тези задължения и на които извършеното от служителя противоречи. Допуснатото нарушение на формата е съществено, тъй като накърнява правото на защита на служителя в тази част, който, при липса на конкретизация относно нарушението, не би могъл да оспори констатациите на административния орган и евентуално да ангажира доказателства. При постановяване на заповедта са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административният акт е издаден след приемане на писмените обяснения на служителя съгласно чл. 206, ал. 1 ЗМВР и в сроковете по чл. 195, ал. 1 ЗМВР. Последният извод се обосновава от обстоятелството, че материалите от дисциплинарното производство и справката с резултатите от проверката, са постъпили при дисциплинарно наказващия орган 30.10.2015 г. (в този смисъл е датата върху справката). Поради това и съгласно нормата на чл. 196, ал. 1 ЗМВР следва да се приеме, че нарушението е открито след тази дата и следователно заповедта е издадена в предвидения в чл. 195, ал. 1 ЗМВР двумесечен срок. В противоречие с изискванията на чл. 206, ал. 4 ЗМВР обаче заповедта е постановена, без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая и без да са събрани и оценени всички доказателства, включително тези, посочени от държавния служител в писмените обяснения. При преценката за осъществяване на нарушенията, не са обсъдени медицинско удостоверение № 103/19.06.2015 г. на ЦЕЛК - МВР и разпореждане № 5 от 2.02.2015 г. на ТП на НОИ - Д., които не са оспорени (липсват доказателства в обратния смисъл) и които квалифицират увреждането на здравето на полицай Георгиев, претърпяно на 24.01.2015 г. по време на служебно спортно мероприятие, като трудова злополука. Не е взет предвид и обсъден факта, че участник в спортната среща е и заместник-директорът на ОД на МВР - Д. В. К., посочен и като свидетел на инцидента, което опровергава заключението на дисциплинарно разследващия орган, че футболната среща е проведена без значението на ръководството на дирекцията. Не е обсъден факта, че изводите, на комисията, разследваща злополуката с Георгиев, не засягат въпроса за изплащане на обезщетение на пострадалия полицейски служител и не могат да се приемат като основание за изплащане на такова, а следователно и да обосноват възприетата квалификация на нарушението. Не е съобразено обстоятелството, че дори да са налице известни непълноти в разследването на претърпения от полицай Г. инцидент, то те не засягат правилността на установените релевантни факти, а именно, че на 24.01.2015 г. по време на организирано служебно спортно мероприятие, в присъствие на колеги, служители в ОД на МВР - Д., полицай Г. претърпява счупване на дясната китка. Именно в този смисъл са фактите, приети за установени на стр. 9 - 24 в справката на дисциплинарно разследващата комисия. Изброените пропуски при събирането и оценката на доказателствата и изясняване на релевантните факти за описаните в заповедта нарушения са съществени, тъй като се отразяват на правилността на направените от дисциплинарно наказващия орган изводи относно наличието на основания за реализиране на дисциплинарната отговорност на служителя. Тези нарушения са самостоятелни основания за отмяна на административния акт. При издаване на оспорената заповед не са изпълнени и предвидените в закона материалноправни предпоставки. Разпоредбата на чл. 202, ал. 1 ЗМВР предвижда, че на служителя се налага дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение" за срок до една година при нарушения по чл. 200, в резултат на които са нанесени значителни имуществени вреди на МВР. В случая предпоставките за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя на посоченото в заповедта основание не са осъществени. Както вече се посочи по-горе описаното в заповедта поведение на жалбоподателя Желев не сочи на неизпълнение на служебни задължения и не очертава състава на чл. 200, ал. 1, т. 11 ЗМВР. Липсват всякакви доказателства действията на служителя да са в противоречие с конкретни служебни изисквания или правила, а всъщност такива не са и посочени в административния акт. Освен това разследването на инцидента с полицай Георгиев е извършено от комисия, а не еднолично от Желев. Комисията е колективен орган и решенията в изпълнение на възложената задача се вземат по правилата на формиране на волеизявленията на такъв орган, а не самостоятелно от неговите членове. Ето защо неправилните решения на комисията не могат да бъдат вменени като лична отговорност на отделни членове, след като липсват доказателства, а и твърдения за разпределение на задачите между отделните членове. Поради това не може да се приеме, че именно поведението на жалбоподателя Желев е довело до неправилното решение на комисията. Освен това всички факти, от съществено значение за квалифициране на увреждането, претърпяно от полицай Георгиев като трудова злополука, всъщност са приети за установени и в справката на дисциплинарно разследващата комисия (в последната е установено, че Георгиев е пострадал по време на организирано служебно спортно мероприятие, в работно време, в присъствието на колеги, служители на ОД на МВР - Д.), поради което не може да се направи извод, че извършеното от Желев при разследването на инцидента представлява неизпълнение на служебните задължения, още повече, че констатациите за характера на злополуката се потвърждават от разпореждането на ТП на НОИ - Д. Хипотезата на чл. 202, ал. 1 ЗМВР също не е осъществена. Изплащането на парично обезщетение на законно основание - трудова злополука, не може да се определи като имуществена вреда за органа по назначаването и за ръководената от него администрация, както и да се приеме за последица от действията на служител, ангажиран с разследването на този правопораждащ факт. Обезщетението на пострадалия служител е изплатено съгласно заповед на директора на ОД на МВР - Д. и основание за това са решение на ЦЕЛК - МВР и разпореждането на ТП на НОИ - Д., но не и протокол № 1/10.02.2015 г. на комисията за разследване на трудовата злополука. Ето защо настоящият състав приема, че описаното в оспорената заповед поведение на жалбоподателя не представлява неизпълнение на служебни задължения, от което са настъпили значителни имуществени вреди. Следователно предпоставките на чл. 202, ал. 1 ЗМВР не са осъществени и не са налице основания за санкциониране на служителя по този текст от закона. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на формата, на административнопроизводствените правила и на материалния закон. На това основание административният акт следва да бъде отменен. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски, Министерство на вътрешните работи следва да заплати на жалбоподателя М. Ж. сумата 10.00 лв. разноски по делото, представляващи държавна такса. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,