Решение № 2610 от 25.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1162/2012 г.

Решение № 2610 от 25.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1162/2012 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството по делото е образувано по реда на чл. 185 и сл. АПК, по жалбата на Иван Тодоров Груйкин от гр. София, действащ лично за себе си и в качеството си на Председател на УС на Сдружение с нестопанска цел "Гражданска инициатива "Справедливост", със седалище и адрес на управление в гр. София, срещу чл. 32, т. 1, т. 2 и т. 3; чл. 35, т. 1, т. 2, т. 4, т. 5, т. 7, т. 8, т. 9, т. 10 и т. 11; чл. 39, т. 1 и т. 2 от Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните такси, приета с ПМС № 53 от 26.02.1998 г. (обн. ДВ, бр. 27 от 1998 г., изм. и доп. ДВ, бр. 18 от 5.03.2010 г.). В жалбата се твърди, че обжалваните разпоредби противоречат на чл. 2, ал. 2, т. 3 от Закона за държавните такси; на чл. 4, чл. 19 и чл. 60, ал. 2 от Конституцията на Република България. Иска се отмяната им като незаконосъобразни, с произтичащите от това последици. На основание чл. 189, ал. 2 от АПК като оспорваща страна в процеса е бил конституиран и Юлиян Атанасов Чолаков, действащ лично за себе си и като представител на Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията със седалище гр. Варна (л. 64 от АД № 12183/2010 г. по описа на ВАС). Ответникът по жалбата - Министерският съвет на Република България, чрез процесуалния си представител Д. Тодорова, е изразил становище за неоснователност на жалбата (л. 106 - 111 от АД № 12183/2010 г. по описа на ВАС). Заинтересованата страна - Министерството на вътрешните работи, чрез пълномощника си юрк. Д. Йовчева, представя писмено становище за неоснователност на жалбата. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че жалбата е основателна и предлага да се уважи. Счита, че в случая е допуснато съществено нарушение на процедурата и на материалния закон. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, като взе пред вид становищата на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Съгласно чл. 186, ал. 1 от АПК, право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него, или за които той поражда задължения, като предявяването е без ограничение във времето, съгласно чл. 187, ал. 1 АПК. Изискването е императивно и сочи, че за предявяване на жалба срещу подзаконов нормативен акт следва за жалбоподателя да е налице пряк и личен правен интерес като положителна процесуална предпоставка за това. Тарифата, чийто текстове се оспорват, е подзаконов нормативен акт с неограничен брой адресати, създаващи общи правила за поведение и следователно подлежи на обжалване пред съд. Издадена е въз основа на чл. 1 от Закона за държавните такси и обжалването й не е изключено изрично със закон. В случая обаче, досежно наличието на правен интерес за оспорването, е налице влязъл в сила съдебен акт, който е задължителен за настоящата инстанция: С Решение № 7169 от 25.05.2011 г., постановено от тричленен състав на ВАС, второ отделение, по адм. дело № 12183/2010 г., потвърдено с Решение № 954 от 19.01.2012 г. на петчленен състав на ВАС, постановено по адм. дело № 13190/2011 г. жалбите на Сдружение с нестопанска цел "Гражданска инициатива "Справедливост", със седалище и адрес на управление в гр. София, представлявано от Иван Груйкин и на Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията със седалище гр. Варна, представлявано от Юлиян Чолаков са оставени без разглеждане, като процесуално недопустими, и производството по делото в тази част е прекратено. За жалбоподателите - физически лица е прието, че е налице пряк и личен правен интерес от оспорването, като положителна процесуална предпоставка за допустимост на жалбите. Разгледани по същество, жалбите на физическите лица са основателни. С Решение № 954 от 19.01.2012 г., постановено по адм. дело № 13190/2011 г. на петчленен състав на ВАС е отменено Решение № 7169 от 25.05.2011 г., постановено от тричленен състав на ВАС, второ отделение, по адм. дело № 12183/2010 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд с указания да се изиска цялата административна преписка и да се изискат доказателства, установяващи изпълнение на процедурните изисквания по приемане на оспорения подзаконов нормативен акт, регламентирани в чл. 26, ал. 2 ЗНА. При новото разглеждане на жалбите настоящият състав в изпълнение на дадените указания по отменителното решение изиска от ответника МС доказателства в посочения смисъл. Съгласно чл. 26, ал. 2 ЗНА преди внасянето на проект за нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта, т. е. той урежда процедурно правило за приемане на съответния нормативен акт. Текстът в този му вид е приет със Закона за изменение и допълнение на ЗНА, обн., ДВ, бр. 46 от 12.06.2007 г. и в сила от 1.01.2008 г., от което следва, че е бил в сила към датата на приемане на процесната Тарифа. В случая съставителят на проекта за подзаконовия нормативен акт е Министерството на вътрешните работи, в чието задължение е било да го публикува на интернет страницата си, ведно с мотивите, съответно доклада, както и да даде най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. По делото не се представиха доказателства това изискване на ЗНА да е изпълнено от съставителя на подзаконовия нормативен акт, като представените становища по проекта от различните министерства - на финансите, на регионалното развитие и благоустройството, на труда и социалната политика, на отбраната, на външните работи, на правосъдието, и др. не доказват изпълнението на посочения текст. Тези становища са изготвени и изпратени на съставителя на проекта по негово искане и по негова преценка от кого да изиска такива, а съгласно чл. 26, ал. 2 ЗНА при обсъждането на проекта становища могат да изразят и представят и други обществени организации, ведомства и пр. извън тези, от които съставителят му е изискал. При изпълнение на посочения текст се гарантира, че изработването на проекта за подзаконовия нормативен акт е извършено при зачитане на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност съгласно чл. 26, ал. 1 ЗНА. Не се установява изпълнение на посочената правна норма от ЗНА и от приложената по делото молба с дата 8.06.2012 г., тъй като доказателствата към нея касаят изменения на Тарифа № 4, приети с ПМС № 67 от 29.03.2012 г. и не са относими към настоящото оспорване (л. 32 - л. 66). Изтичането на продължителен срок от време, от момента на изготвяне на тарифата, и реализиране на периодичните промени на интернет страницата на министерството сами по себе си не са доказателство, че изискването на чл. 26 от ЗНА е изпълнено. Като се има предвид изложеното, настоящият тричленен състав приема, че при изготвянето на проекта за приемане на Тарифата № 4 с Постановление № 25 от 26.02.2010 г. на МС, не е спазена разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ЗНА. Тази норма е процесуална и императивна, поради което неспазването й представлява допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила по издаването на подзаконовия нормативен акт, съгласно чл. 146, т. 3 АПК, приложим с оглед чл. 196 АПК, което води до неговата незаконосъобразност, в оспорената му част. Допуснатото съществено нарушение на административнопроизводствените правила е достатъчно основание за отмяната на подзаконовия нормативен акт в оспорената му част, поради което не се налага обсъждането и на другите твърдяни основания за незаконосъобразността му, поради което същият следва да се отмени. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 193, ал. 1 АПК