Решение № 8992 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10512/2009 г.

Решение № 8992 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10512/2009 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 39 от 13.05.2009 г., постановено по адм. д. № 592/09 г. Административен съд София град,, първо адм. отд., единадесети състав, е прогласил за нищожно по жалба на "Кумерио Мед" - АД - гр. Пирдоп, представлявано от изпълнителния директор Никола Треан, Решение № К - 47 - 0330/30.04.2008 г., издадено от Началника на Митница-София в частта, с която на дружеството е определена законна лихва за забава върху допълнително определени задължения за ДДС в размер на 12 103 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Началника на Митница - София, чрез процесуалния му представител Тодорка Попгеоргиева. В същата се правят оплаквания, че решението на Административен съд-София град е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - София град. Ответното по касационната жалба дружество "Аурубис България" - АД чрез своя процесуален представител взема становище, че решението на Административен съд - София град е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 221 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението си Административен съд-София град е е прогласил за нищожно по жалба на "Кумерио Мед"-АД-гр. Пирдоп, представлявано от изпълнителния директор Никола Треан, Решение № К - 47 - 0330/30.04.2008 г., издадено от Началника на Митница-София в частта, с която на дружеството е определена законна лихва за забава върху допълнително определени задължения за ДДС в размер на 12 103 лв. Административният съд е описал фактическа обстановка по спора изразяваща се в това, че дружеството е извършило внос на меден концентрат от Македония, за което е оформен митнически режим "освобождаване за крайно потребление" с ЕАД 07BG005003Н000108 от 21.03.2007 г., като при последваща проверка по реда на чл. 84 и сл. от ЗМ е установено, че декларираната пред митническите органи митническа стойност не представлява реално платената или подлежащата на плащане цена по смисъла на чл. 35 от ЗМ, съответно чл. 20, ал. 1 от Регламент 2913/92 г. на Съвета. В резултат на последното на дружеството у връчено уведомление за доброволно плащане на публични държавни вземания № 4416Ч0033 от 08.02.2008 г., връчено на 14.02.2008 г., с което е определен нов размер на митническата стойност и дължима лихва, в това число и тези по описаното по-горе ЕАД. В последствие от Митница-София е издадено процесното решение № К - 47 - 0330/30.04.2008 г., с което на дружеството е определено задължение за ДДС и законна лихва за забава върху допълнително определени задължения за ДДС в размер на 12 103 лв. Предвид на обстоятелството, че срещу уведомлението е образувано и висящо адм. д. № 2362/08 г. по описа на Административен съд - София град решаващият състав е приел, че издаденото решение се явява недопустимо като втори по време митнически акт. Изложени са мотиви, че нормата на чл. 27 от ЗМ като обща такава относно производството по издаване на индивидуални административни актове, предвижда задължение на административния орган преди издаването на акта да провери наличието, респективно липсата на определени процесуални предпоставки за неговото издаване, като съгласно чл. 27, ал. 2, т. 1 и 2 от АПК като част от тези условия е и наличието на предходен акт със същия предмет и страни, който е влязъл в сила или до липса на административно производство със същите страни. Първоинстанционният съд е приел, че допълнителното митническо задължение за внасяне на ДДС в размер на 12 103 лв. и законната лихва за забава върху тази сума от датата на възникване на задължението до датата на заплащането му по ЕАД 07BG005003Н000108 от 21.03.2007 г. са определени най-напред с уведомление № 4416Ч0033 от 08.02.2008 г. като част от общата сума от 1 081 015 лв. и е налице пълна идентичност на определените митнически задължения по вид, основание, размер и страни по двата акта - уведомление № 4416Ч0033 от 08.02.2008 г. и Решение № К - 47 - 0330/30.04.2008 г. Изложени са мотиви, че и двата акта съставляват решение по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗМ. На база на изложеното е направен краен извод, че към момента на издаване на Решение № К - 47 - 0330/30.04.2008 г. административното производство по отношение на първия акт е било на фаза оспорване, като законът не прави разлика дали оспорването е по административен или съдебен ред, поради което след като е издал Решение № К - 47 - 0330/30.04.2008 г. митническият орган е допуснал нарушение на чл. 27, ал. 2, т. 2 от АПК, което прави издаденото решение нищожно. Решението на Административен съд-София град е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Основното оплакване, което се поддържа в касационната жалба, е за допуснато нарушение на материалния закон. Изложени са доводи, че неправилно административният съд е приел, че уведомлението за определяне на митни задължения съставлява индивидуален административен акт, без да бъде съобразено, че по своето естество то е част от административното производство по издаване на индивидуален административен акт, какъвто безспорно съставлява решението за определяне на митнически задължения. Направеното оплакване е основателно. Двата акта - решение и уведомление са различни по своята правна природа, носят различни характеристики и всеки от тях има своя самостоятелно битие. Особеното е в случая е, че уведомлението обобщава всички задължения по издадените ЕАД на дружеството и сумата е обща, а предмета на процесното решение е определена сума по конкретно ЕАД, в това число и лихвите по него. По делото не са налице и доказателства относно висящност на дело по обжалване на уведомлението. Но дори и да са налице такива данни, то това не води до нищожност на издаденото решение, а наличието на висящност на спора по обжалване на уведомлението в частта му относно определени митни задължения се явява преюдициално за изхода на спора по настоящето дело, което би обосновано необходимостта от спиране на производството по настоящето дело, но не и за прогласяване на нищожността на решението. Предвид на гореизложено следва да бъде прието, че решението на Административен съд-София град се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено, като при условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК решението следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане следва да се направи проверка и се установи развитието на производството по уведомлението, след което да се направи преценка за наличие на условия по чл. 229 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК за спиране на производството по делото. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо а отделение,