Решение № 1804 от 24.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1101/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. С решение 25618 от 02.12.2024 г. по адм. дело 8797/2024 г. на Административен съд София-град (АССГ), по жалба на ЙОГАТАЙМ ЕООД, ЕИК 207453724, със седалище и адрес на управление гр. София, [улица], [адрес], представлявано от управителя С. Иванова, е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ F777218/26.07.2024 г. на директора на Дирекция Контрол в ТД на НАП. Срещу съдебния акт е подадена касационна жалба от директора на Дирекция Контрол в ТД на НАП, чрез гл. юрисконсулт С.Фурнаджиева, в която се поддържа, че решението е необосновано и неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на решението и постановяване на ново такова, с което жалбата на търговеца да бъде отхвърлена. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба ЙОГАТАЙМ ЕООД, представлявано от управителя С. Иванова, чрез адв. Варадинов взима становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е била ЗНПАМ F777218/26.07.2024 г., издадено от директора на Дирекция Контрол в ТД на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски обект, находящ се в гр. София, ж.к. Изток , ул. Академик Методи Попов , стопанисван от ЙОГАТАЙМ ЕООД, и забрана за достъпа до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Според фактическите установявания на АССГ при извършена проверка на място в търговския обект на 03.07.2024 г. от служители при ТД на НАП София е констатирано, че е бил проведен курс по въздушна йога за преподаватели, плащането за който е било извършено по банков път на цялата сума или минимум 100 лв., доплащане на място. Установено е, че на 23.02.2024 г. сумата от 950 лв. описана като "приходи от продажби" е внесена от управителя на дружеството по банковата му сметка с основание "захранване на сметка". Курсът е проведен в студио, стопанисвано от "СолАрт" ЕООД, за което е бил сключен договор за наем на недвижим имот от 15.07.2023 г. със срок на действие 3 години, като е било уговорено наем на залата почасово за провеждане на курсове, обучения и др. Констатирано е на 26.07.2024 г., че "ЙОГАТАЙМ" ЕООД няма регистрирани фискални устройства за управление на търговската си дейност при извършване на продажби на услуги и приемане на плащания в брой. Проверяващите органи са направили извод, че "ЙОГАТАЙМ" ЕООД в качеството на данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3 от ЗДДС и чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МВ, е извършило доставка на услуга и е приело плащане в брой в размер на 950 лв., за което не е издало фискална касова бележка от фискално устройство, а са внесени от управителя на дружеството по банковата сметка на дружеството, описани като "приходи от продажби". Същото е описано за нарушение на чл. 7, ал. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МВ, вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. За установените факти и обстоятелства е съставен и АУАН F777218/08.07.2024 г., а впоследствие е издадено НП F781312- F777218/30.07.2024 г. срещу ЙОГАТАЙМ" ЕООД, с което на търговското дружество е наложена имуществена санкция в размер на 8 000 лв. С обжалваното решение АССГ е отменил административния акт, като е съобразил тълкуването, дадено в решение Решението по дело С-97/21 на Съдът на ЕС, като е приел, че е допуснато автоматично кумулиране на ПАМ и имуществена санкция с издаване на наказателно постановление срещу търговеца. Крайният извод на съда е, че незаконосъобразно е приложена мярката запечатване на търговски и забрана за достъпа до него на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото няма спор за факти и същите правилно са възприети от АССГ. Неоснователен е основният довод на касатора за неправилно приложение на материалния закон от първоинстанционния съд и по-конкретно наличие на матеиалноправните предпоставки на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС, както и съобразяване принципа на съразмерност. Според постоянната практика на СЕС административните санкции, налагани от националните данъчни органи в областта на ДДС, представляват прилагане на членове 2 и 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на ДДС и следователно на правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Затова те трябва да са съобразени с основното право, гарантирано в член 50 от Хартата, съгласно което никой не може да бъде подложен на наказателно преследване или наказван за престъпление, за което вече е бил оправдан или осъден на територията на Съюза с окончателно съдебно решение в съответствие със закона". Така принципът ne bis in idem забранява кумулирането както на процедури за търсене на отговорност, така и на санкции, които имат наказателноправен характер по смисъла на този член, за същото деяние и срещу същото лице (решение от 22 март 2022 г., bpost, С 117/20, т. 24 и др.). В конкретния случай не се спори, че е ангажирана административнонаказателната отговорност на ЙОГАТАЙМ ЕООД като му е наложена "имуществена санкция" в размер на 8000 лева. Спрямо търговеца е приложена и ПАМ "запечатване на търговски обект" и "забрана на достъп до него" за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДДС. Същевременно, както административното наказание, така и ПАМ се отнасят за едно и също деяние (бездействие), а именно не регистриране и не отчитане на всяка извършена продажба на услуги от търговеца. Не се спори, че тези мерки, макар и издадени на базата на един и същ факт, са наложени в отделни и самостоятелни производства, съответно по ЗАНН (с оглед препращането по чл. 193, ал. 1 ЗДДС) и по АПК (предвид нормата на чл. 186, ал. 3 ЗДДС). Въпреки, че държавната принуда при издаването на наказателно постановление и налагането на ПАМ да е насочена към различни цели, като принципно при ПАМ се прилага диспозицията на правната норма, а при административното наказание - санкцията на правната норма, като краен резултат се достига до кумулиране на двете мерки с наказателноправен характер. Наред с това, в Решение по дело С-97/21, т. 63 Съдът на ЕС разяснява, че член 273 от Директивата за ДДС и член 50 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. В настоящия случай с оглед данните по делото, обоснован и правилен е изводът на съда за несъответствието на наложената ПАМ с тежестта на нарушението и несъобразяването с принципа на пропорционалност съгласно приетото с решение на Съда на ЕС от 4 май 2023 г. по дело С-97/21 /т. 47, т. 51 и т. 56/. След като е стигнал до краен извод за незаконосъобразност на издадената заповед за прилагане на ПАМ и е отменил същата, АССГ е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Касационният жалбоподател не претендира разноски в производството, поради което съдът не присъжда такива. Водим от горното и на основание на чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение,