Решение № 6274 от 13.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12897/2009 г.

Решение № 6274 от 13.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12897/2009 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 233 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба, подадена от СДВР, чрез процесуалния представител юриск. Койчев против решение № 50 от 25.06.2008 г., постановено по адм. д № 2763/2009 г. на Административен съд - София-град, с което е отменена заповед № з-3945/25.06.2009 г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца, на Красимир Иванов - старши разследващ полицай. Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено при съществено нарушение на приложимия материален закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Изложени са съображения, че неправилно е прието, че смесването на двете основни функции на дисциплинарно разследващ орган и дисциплинарно наказващ орган е довело до предубеденост, тъй като в първия случай той е бил част от комисията извършваща разследването. Касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответникът по касационната жалба изразява становище за неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на подадената касационна жалба. Счита, че смесването на двете функции не води до нарушаване на правото на защита на ответника и затова не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Върховният административен съд, трето отделение като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от легитимирано лице, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следното: С решение № 50/25.06.2009 г., постановено по адм. дело № 2763/2009 г. на Административен съд - София - град, е уважена жалбата на Иванов, против заповед № з-3945/18.03.2009 г. на Директора на СДВР-София с която му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца, считано от датата на връчване на заповедта, на основание чл. 224, ал. 2, т. 1и т. 2, чл. 226, ал. 1, т. 3 ЗМВР вр. чл. 227, ал. 1, т. 11от ППЗМВР. По същество съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в кръга на предоставените му по закон правомощия, но при нарушение на приложимия материален закон. Съдът е приел още, че като основание за издаване на заповедта е посочена нормата на чл. 224, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗМВР, съгласно които дисциплинарни нарушения са неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР и издадените заповеди и разпореждания, а в мотивната част е прието, че ответникът не е предприел необходими мерки за охрана на иззетия автомобил, в резултата на което е допуснато повторно противозаконно отнемане на МПС. Не е спазено императивното изискване на закона, дисциплинарното нарушение да бъде описано от обективна страна. Констатирано е нарушение на чл. 227, ал. 1, т. 11 и чл. 230, ал. 2 от ЗМВР и това е формирало извода на съда за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Решението е правилно, постановено е при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила. С оглед приложените по делото доказателства правилно съдът е приел, че допуснатото смесване на функциите на дисциплинарно- разследващия орган и дисциплинарно-наказващия орган е довело до опорочаване на процедурата и от тук е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл. 230, ал. 2 от ЗМВР дисциплинарно - разследващият орган е длъжен да извърши всички процедурни действия по доказване на дисциплинарното нарушение, като при осъществяване на тези си функции той е независим и се подчинява на закона. С оглед на това той завършва фазата на разследването с изготвяне на становище по чл. 244, ал. 1 от ППЗМВР, което следва да се представи пред дисциплинарно наказващия орган. Смесването на функциите по разследване на дисциплинарното нарушение и по налагане на дисциплинарното наказание е съществено нарушение на закона, както правилно е приел първоинстанциония съд - липсва независимостта на двата органа и това е нарушение на законоворегламентирания принцип в чл. 230, ал. 3 от ЗМВР. Смисълът на изричното регламентиране на този принцип от законодателя се свежда именно до гарантиране на обективно, всестранно и законосъобразно разследване на съответното дисциплинарно нарушение от един независим орган, създаден ad hoc и подчинен при осъществяване на своята дейност единствено на закона. Функциите на дисциплинарно наказващия орган са конкретно определени - да обсъди събраното от дисциплинарно-наказващия орган, да го оцени и ако прецени, че е налице установено нарушение да наложи наказанието. Принципът на безпристрастност е намерил отражение и в чл. 10, ал. 2 от АПК и това е така, тъй като този принцип е един от най - безспорните и широко възприети принципи на производството по издаване на индивидуалните административни актове, какъвто е обжалвания акт. Безспорно смесването на функциите на дисциплинарно-наказващ и дисциплинарно-разследващ орган ( макар и като председател на комисия ) води до предварително формиране на становище у наказващия орган. Това опорочава процедурата и води до предубеденост и заинтересованост на органа, който съвместява функциите, както правилно е приел съдът и затова законът ясно регламентира правомощия на всеки от тях. Предвид гореизложеното, правилен и обоснован е направеният от съда извод, че при издаването на заповедта не са съобразени, както административнопроизводствените правила, така и приложимия материален закон и неговата цел. По изложените съображения съдът намира, че не се установяват релевираните касационни основания и решението следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на трето отделение