Решение № 12232 от 1.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9524/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП срещу Решение 7001 от 15.08.2025 г., постановено по адм. дело 344/2024 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е обявен за нищожен Ревизионен акт /РА/ Р-16002623003046-091-001/03.01.2024г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, в частта, потвърдена с Решение 122/21.03.2024г., издадено от Директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че са били налице условията по чл. 7, ал. 3 от ДОПК за изземване на преписката, тъй като първоначалният възложител на ревизията е преназначен на длъжност, която не му дава компетентност за възлагане на ревизии и за подписване на РА. В тази връзка се позовава на представената по делото длъжностна характеристика на длъжност "Началник отдел "Селекция" в Дирекция "Контрол" в ТД на НАП. Намира, че видно от мотивите на ЗИД на ДОПК, обн. ДВ, бр. 105/2020 г., законодателят не приема тезата, че промяната на длъжността в рамките на компетентната ТД не обуславя трайна невъзможност за изпълнение на задълженията по смисъла на чл. 7, ал. 3 от ДОПК. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на атакуваното съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, ведно с присъждане на осъществените разноски. В условията на евентуалност възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от насрещната страна. Ответникът по касационната жалба И. С. И. чрез адв. Филипова оспорва основателността й и претендира присъждане на осъществените разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на обжалваното решение, в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на производството пред Административен съд Хасково е обосноваността и законосъобразността на РА Р-16002623003046-091-001/03.01.2024г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив на И. С. И., в частта, потвърдена с Решение 122/21.03.2024г., издадено от Директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив при ЦУ на НАП, с който допълнително е установен данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ, както следва: Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за период 2018г. в размер на 19353,05 лв. главница и 9640,57 лв. лихви; Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за период 2020г. в размер на 45,72 лв. главница и 12,72 лв. лихви; Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за период 2022г. в размер на 8987,15 лв. главница и 612,91 лв. лихви или общо главница в размер на 28385,92 лв. и общо лихви в размер на 10266,20 лв. За да достигне до извод за нищожност на оспорения РА, първоинстанционният съд е приел от фактическа и правна страна следното: Ревизионното производството е образувано със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ Р-16002623003046-020-001 от 22.05.2023г., издадена от В. С. К., на длъжност началник-сектор в отдел "Ревизии" при ТД на НАП Пловдив, оправомощена със Заповед РД-09-1979/30.09.2021 г. на Директора на ТД на НАП Пловдив. Със заповедта за възлагане на ревизията е определено ревизията да се извърши от следния ревизиращ екип: 1. Н. И. П. на длъжност главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и 2. К. Л. К. инспектор по приходите. Със Заповеди за изменение на ЗВР Р-16002623003046-020-002/18.07.2023г., ЗИЗВР Р-16002623003046-020-003/07.08.2023г., ЗИЗВР Р-16002623003046-020-004/25.08.2023г., издадени и подписани от В. С. К., началник-сектор, срокът на ревизията е бил удължен, като с последната заповед е определено ревизията да завърши до 27.10.2023 г. С Решение за изземване разглеждането и решаването на конкретен въпрос/преписка Р-16002623003046-098-001/05.09.2023г., издадено от Директора на ТД на НАП Пловдив, на основание чл. 7, ал. 3 от ДОПК, са иззети правомощията на В. С. К. като възлагащ орган по процесната ревизия и същите са възложени на Т. И. К., в качеството й на възлагащ орган. Като фактическо основание за постановеното изземване от В. К., в качеството й на възлагащ орган, е посочено, че считано от 01.09.2023 г. същата е назначена на длъжността началник отдел "Селекция", поради което обстоятелство служителката е в невъзможност да приключи започнатите контролни производства. В качеството си на възлагащ орган Т. К. е издала ЗИЗВР Р-16002623003046-020-005/11.09.2023г. (л.665 от първоинстанционното дело) и ЗИЗВР Р-16002623003046-020-006/28.09.2023г. (л.684 от същото), с които са определени обхвата на ревизията, срока и състава на ревизиращия екип. Заповедта за възлагане на ревизия и заповедите за изменение на ЗВР са издадени в електронен вид и подписани с валиден към датата на полагането му квалифициран електронен подпис. За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад /РД/ Р-16002623003046-092-001/10.11.2023г. от определения първоначален ревизионен екип. Ревизията е приключила с РА Р-16002623003046-091-001/03.01.2024г, издаден от Т. И. К. на длъжност главен инспектор по приходите, възложил ревизията, и Н. И. П. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, получен по електронен път от ревизираното лице на 05.01.2024г. При тази фактическа установеност АС-Хасково е приел, че административният орган не е доказал обективна и трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения от В. К. като орган, възлагащ ревизиите, или невъзможност, произтичаща от промяна на длъжността на органа по приходите, водеща до отпадане на компетентността по смисъла на чл. 7, ал. 3 от ДОПК. Съобразил е, че този извод не се разколебава от обстоятелството, че В. С. К. е преназначена от длъжността Началник сектор в отдел "Ревизии", Дирекция "Контрол" при ТД на НАП Пловдив на длъжността Началник отдел "Селекция" в Дирекция "Контрол" при ТД на НАП Пловдив, считано от 01.09.2023 г., тъй като преназначаването на длъжностното лице, осъществяващо функциите на органа по приходите, възложил ревизията на друга длъжност в същата дирекция, не е достатъчно, за да се приеме наличие на трайна фактическа невъзможност за изпълнение на служебните задължения. Наред с горното съдът е преценил, че не е налице и невъзможност, произтичаща от промяна в длъжността на органа по приходите, водеща до отпадане на компетентността. Отбелязал е, че съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 3 от ЗНАП, както заемащите длъжността "началник сектор", така и заемащите длъжността "началник отдел", са органи по приходите, поради което с преназначаването й на длъжността "началник отдел" В. К. е продължила да изпълнява функции и е запазила качеството си на орган по приходите. Анализирайки разрешението, дадено с ТР 5 от 22.06.2015 г. на ВАС по тълк. дело 4/2014 г. и ТР 5 от 13.12.2016 г. на ВАС по тълк. дело 10/2016 г., съдът е приел, че разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ДОПК изисква отпадане на първичната компетентност, а не отпадане на процесуалното правомощие, възникващо по силата на заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК. Съответно заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК не обосновава сама по себе си отпадане на компетентността, тъй като по този начин би се стигнало до заобикаляне на закона и допускане на административна практика, нарушаваща императивните изисквания на чл. 7, ал. 3 от ДОПК за неизменност на компетентния орган по приходите за разглеждане и решаване на конкретен въпрос или преписка. В обобщение е формирал извод, че единият от издателите на РА не разполага с компетентността по чл. 119, ал. 2 ДОПК, а това води до неговата нищожност. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ДОПК предвижда изземване на разглеждането и решаването на конкретен въпрос или преписка, когато са налице основания за отвод или самоотвод, както и в случаите на трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения или невъзможност, произтичаща от промяна в длъжността на органа по приходите, съответно публичния изпълнител, водеща до отпадане на компетентността. При наличие на посочените хипотези или на една от тях, може да се възложат правомощията по разглеждането и решаването им на друг орган, съответно публичен изпълнител, равен по степен на този, от когото е иззета преписката или въпросът. В случая, изземването по чл. 7, ал. 3 ДОПК е извършено с решение на Директора на ТД на НАП - Пловдив, който е материално компетентен да възложи посоченото правомощие на друг орган по приходите, но само при наличието на основание за упражняването му. В този аспект съдът правилно е съобразил, че според мотивите на Тълкувателно решение 5/22.06.2015 г. на ОСС от I и II колегии на Върховния административен съд по тълк. д. 4/2014 г. органът по приходите разполага с материална компетентност в териториалния й обхват, придобита по нормативен път по силата на чл. 12 и чл. 7, ал. 1 ДОПК. Същата е първична, а с акта по чл. 112, ал. 2, т. 1 от кодекса, териториалният директор упражнява организационно - управленско правомощие, чрез което към основната материална компетентност на органа по приходите се добавя допълнителна персонална компетентност по косвен начин чрез конкретизация на титуляря на правомощието за издаване на заповед за възлагане. Това разбиране на колегиите на ВАС е застъпено отново в мотивите на Тълкувателно решение 5/13.12.2016 г. по тълк. д. 10/2016 г., съгласно които "материалната компетентност за издаване на ревизионния акт по отношение на органа, който издава заповедта за възлагане на ревизията, произтича по силата на закона - чл. 119, ал. 2 ДОПК, а не по силата на заповедта на териториалния директор по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК". Правилно първоинстанционният съд е приел, че фактът на преназначаване на възложителя на ревизията на друга длъжност, но в същата администрация, не доказва трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения, вкл. и за довършване на ревизията и издаване на процесния ревизионен акт. Настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на АС - Хасково, които не следва да бъдат преповтаряни, поради което препраща към подробните мотиви на оспорваното решение, и цитираната в него съдебна практика на ВАС, на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъдят осъществените в настоящото производство разноски, възлизащи на сумата 3 000 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение