Решение № 9379 от 27.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10538/2010 г.

Решение № 9379 от 27.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10538/2010 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Пламен Кирилов Маноилов от гр. Русе против Решение № 149/05.07.2010 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), с което е прието за установено по отношение на жалбоподателя, че доц. д-р Михаил Петков Илиев, декан на Факултет "Електротехника, електроника и автоматика (ЕЕА) при Русенски университет "Ангел Кънчев" (РУ) и доц. д-р Йоана Емилова Русева - ръководител на Катедра "Комуникационна техника и технология" (КТТ), факултет ЕЕА при РУ "Ангел Кънчев" не са осъществили дискриминация по смисъла на чл. 4 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) и е оставена без уважение жалбата му. Твърди се, че решението е незаконосъобразно. Иска се отмяната му. Ответникът, Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Заинтересованата страна - Йоана Емилова Русева - ръководител на Катедра "Комуникационна техника и технология", факултет ЕЕА при РУ "Ангел Кънчев", редовно призована, явява се лично и ангажира становище за неоснователност на жалбата. Заинтересованата страна - Михаил Петков Илиев, декан на Факултет "Електротехника, електроника и автоматика при РУ "Ангел Кънчев", редовно призован, не се явява и представлява и не ангажира становище по жалбата. Заинтересованата страна - Христо Белоев, ректор на РУ "Ангел Кънчев", редовно призован, чрез процесуалния си представител, ангажира становище за неоснователност на жалбата. Като доказателства по делото са приложени представените с административната преписка и жалбата писмени доказателства. След като прецени събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, седмо отделение, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния орган е образувано по жалба с вх. № 44-00-2736/17.09.2009 г. на Пламен Кирилов Маноилов от гр. Русе с оплаквания за нарушаване на принципа на равно третиране по признак "лично положение" при упражняване правото на труд, изразяващо се в невключването му от страна на доц. д-р Михаил Петков Илиев, декан на Факултет ЕЕА при РУ "Ангел Кънчев" (РУ) и доц. д-р Йоана Емилова Русева - ръководител на Катедра КТТ, факултет ЕЕА при РУ "Ангел Кънчев" в различни проекти, по които се получава допълнително възнаграждение; непредоставяне на възможност да води самостоятелен курс в магистърската програма на факултета и неосигуряване на подходящи условия за изпълнение на трудовите му задължения и професионално развитие. За да постанови решението си КЗД е приела, че не са налице предпоставките за квалифициране действията на ответните страни като дискриминация. Административният орган е изложил мотиви относно липсата на убедителни доказателства, установяващи дискриминация от страна на заинтересованите страни по отношение на жалбоподателя. Анализирал е събраните доказателства, във връзка с доводите и съображенията на страните и е приел, че Маноилов е участвал четири последователни години в проекти, финансирани от фонд "Научни изследвания" на РУ, както и че не съществува нормативна уредба, уреждаща правилата за такива проекти и налагаща включването на целия академичен състав на университета в проекти и договори за научни изследвания с външно финансиране. Комисията е установила, че съгласно изискванията на Наредбата за Държавните изисквания за придобиване на висше образование на образователно-квалификационните степени "Бакалавър", "Магистър" и "Специалист", лекционните курсове по задължителните и избираемите учебни дисциплини се възлагат на хабилитирани преподаватели, като само 30 на сто от лекционните курсове могат да се възлагат та нехабилитирани преподаватели с образователна степен "доктор", като до м. януари 2008 г. Маноилов не е отговарял на изискванията на цитираната наредба и не е имал право да води лекции. КЗД е констатирала, че катедра КТТ разполага с технически средства за обучение - стационарни шрайбпроектори във всяка лаборатория на катедрата, включително и един преносим, както и че всеки семестър в катедрата се прави заявка за закупуване на материали за учебния процес, офис оборудване и специализирана апаратура, каквато заявка от страна на Маноилов не е правена. Компетентността на КЗД е уредена в разпоредбата на чл. 47 от ЗЗДискр., където са регламентирани правомощията, с които разполага при решаването на визираните в същия текст въпроси, в качеството й на независим специализиран държавен орган, осигуряващ предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и равенство на възможностите. Фактическата обстановка е правилно изяснена от административния орган и се споделя от настоящия състав на Върховния административен съд. Като основание за издаване на обжалваното решение, КЗД е посочила чл. 4 от ЗЗДискр. Пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства - чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр Изброените в текста на чл. 4, ал. 1 от същия закон признаци са: пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. В разпоредбата на т. 7 от § 1 на ДР на ЗЗДискр. е дадено определение на понятието "неблагоприятно третиране" - всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси. В нормите на ал. 2 и ал. 3 на чл. 4 от ЗЗДискр. се съдържа определение на понятията "пряка дискриминация" и "непряка дискриминация", като и в двата случая санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези. ЗЗДискр. цели установяване и отстраняване на всяко неравностойно третиране според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., какъвто е признакът "лично положение". За да е налице проява на дискриминация по смисъла на ЗЗДискр., е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма. Неправомерният диференциран подход към дадено лице или определен кръг лица трябва да е обвързан от признак по чл. 4 от ЗЗДискр. В този смисъл не е достатъчно да се установи неблагоприятно третиране на определено лице или лица, а е необходимо да се докаже още, че това неблагоприятно третиране е извършено по някой от признаците, очертани в чл. 4 от ЗЗДискр., като следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение, в случая неблагоприятно третиране, и причината за него, която при всички случаи следва да се изразява в признак по цитирания чл. 4 от закона. Съгласно разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр., в производство за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено. В случая в тежест на жалбоподателя е да докаже факти, от които може да се направи извод, че равното третиране е нарушено. В съответствие със задълженията си сезирания държавен орган е осигурил пълно и всестранно разкриване на обстоятелствата в образуваното пред него производство след което е постановил решение си. В решението са изложени мотиви, обосноваващи постановения от комисията правен резултат. Съдържанието на акта сочи, че КЗД е проверила и преценила събраните по преписката доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. В настоящия случай събраните в хода на административното производство доказателства не подкрепят по никакъв начин твърденията на Пламен Кирилов Маноилов, съдържащи се в жалбата му до КЗД. Доказателства опровергаващи извода на административният орган не са представени и в настоящето съдебно производство. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, счита обжалваното решение на КЗД за законосъобразно, като издадено от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, в предвидената от закона форма и постановено при спазване на процесуалните правила и релевантите материалноправни норми и при липса на основания за отмяната му. При този изход на спора, в полза на КЗД следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 150,00 лева юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение