Решение № 217 от 10.1.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

С решение 434 от 15.03.2022 г. по адм. д. 73/2022 г. Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата на ЯНКОВ И СИН 99 ЕООД (преди "ЯНКОВ И СИН 99" ООД"), [ЕИК], срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 01-2600/1873 от 17.11.2021 г. на Заместник изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" и дружеството е осъдено да заплати на ДФ "Земеделие" разноски по делото в размер 100 лева.

Срещу решението на Административен съд Пловдив е подадена касационна жалба от ЯНКОВ И СИН 99 ЕООД, чрез адв. Новаков от АК Хасково, в която се поддържа, че съдебният акт е неправилен като постановен в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209 т. 3, пр. 1 и 3 АПК. Релевират се доводи, че съдът е приел една фактическа обстановка, която не отговаря на фактическата и правна действителност, не бил обсъдил и преценил събраните в производството доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка, не е отчел правно релевантните обстоятелства и поради превратно тълкуване на нормите на материалния закон е достигнал до погрешни и необосновани правни изводи. Поддържа се, че неспазването на законоустановения срок за преминаването на агроекологично обучение се дължи изцяло на форсмажорни обстоятелства влошено здравословно състояние на съпруга на управителката на дружеството. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба заместник изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", чрез юрк. Маршавелска, оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмена защита. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима.

Предмет на производството пред Административен съд Пловдив е законосъобразността на АУПДВ 01-2600/1873 от 17.11.2021 г. на Заместник изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", с който на ЯНКОВ И СИН 99 ООД е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 19857, 23 лв.

Актът е издаден на основание чл. 18, ал. 1 и чл. 19 от Наредба 7 от 24.02.2015 г., вр. чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК и във връзка с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК, и чл. 20а, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).

За да отхвърли оспорването, решаващият съд е приел от фактическа и правна страна следното:

1. Касаторът "ЯНКОВ И СИН 99" ЕООД е регистриран като земеделски производител в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) с уникален регистрационен номер (УРН) 598790 и след подаване на заявление за подпомагане е одобрен за участие по мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014 2020 г., с поемане на 5 годишен ангажимент. На ЯНКОВ И СИН 99 ЕООД са били изплатени суми по мярка 10 "Агроекология и климат", направление "Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство" в общ размер на 19857, 23 лв.

1. С Акт изх. 01-2600/1873#6 от 07.08.2020 г., издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е прекратен поетият от "ЯНКОВ И СИН 99" ЕООД агроекологичен ангажимент. С Решение 269/08.02.2021 г. по адм. дело 2598/2020 г. на Административен съд Пловдив, оставено в сила с Решение 8252 от 07.07.2021 г. по адм. д. 4300/2021 г. на ВАС, е отхвърлена жалбата на "ЯНКОВ И СИН 99" ЕООД срещу Акт изх. 01-2600/1873#6 от 07.08.2020 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие".

1. С писмо с изх. 01-2600/1873#9 от 11.8.2021 г. ДФ "Земеделие"-РА е уведомено "ЯНКОВ И СИН 99" ЕООД за откриване на административно производство за издаване на АУПДВ, съгласно чл. 26, ал. 1 oт АПК. На дружеството е дадена възможност да предостави допълнителна информация, в съответствие с чл. 34, ал. 3 от АПК или да възстанови доброволно сумата, за която е извършено недължимо плащане, в случай че приеме фактическите констатации за основателни.

1. С писмо вх. 01-2600/1873 от 31.08.2021 г. "ЯНКОВ И СИН 99" ЕООД е възразило срещу откритото производство по издаване на АУПДВ. Административният орган не е приел направените възражения и представените към тях доказателства за основателни, поради което не е намерил основание да прекрати административното производство по издаване на АУПДВ.

Въз основа на горното, на основание чл. 18, ал. 1 и чл. 19 от Наредба 7 от 24.02.2015 г., Заместник изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" е издал процесния АУПДВ в размер на 19857. 23 лв.

За да отхвърли жалбата срещу АУПДВ 01-2600/1873 от 17.11.2021 г., Административен съд Пловдив е приел, че процесният акт е издаден от компетентен орган, на който със Заповед 03-РД/715/27.06.2017 г. изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е делегирал правомощието да издава АУПДВ за прекратяване на агроекологични ангажименти по мярка 10 Агроекология и климат . Приел е, че е спазена писмената форма на акта и че същият е издаден при правилно приложение на материалния закон. В тази връзка е посочил, че касаторът е узнал на 30.11.2016 г., че е одобрено финансирането и че е необходимо да представи доказателства за преминато агроекологично обучение, поради което срокът по чл. 19, ал. 2 от Наредба 7 от 24.02.2015 г. изтича на 31.12.2017 г. В този срок не е представено пълномощното и удостоверението за преминато обучение, а представеното Удостоверение за професионално обучение рег. 729-34 от 19.04.2019 г., издадено от Център за професионално обучение към "Гранд център" ООД, гр. Сливен е след датата 31.12.2017 г.

Първоинстанционният съд е изложил съображения, че не може да се сподели разбирането на касатора, че неспазването на срока се дължи на форсмажорно обстоятелство. В тази връзка е посочил, че по делото няма доказателства, които да водят до извод за настъпване на някакви форсмажорни или изключителни обстоятелства, който на основание чл. 18, ал. 5 от Наредба 7/2015 г. да изключват задължението по чл. 19, ал. 1, т. 1 от същата наредба.

Крайният извод на Административен съд Пловдив е, че в съответствие с материалния закон с оспорения АУПДВ на "ЯНКОВ И СИН 99" ООД е определено публично държавно вземане в размер на 19857, 23 лв.

Решение е валидно, допустимо и правилно.

Първоинстанционният съд е направил внимателен анализ на всички събрани по делото доказателства, обсъдил е същите поотделно и в тяхната съвкупност, за да достигне до извод за законосъобразност на оспорения пред него административен акт. Поддържаният довод в касационната жалба, че приетата от съда фактическа обстановка не отговаря на фактическата и правна действителност, е неоснователен. При правилно установени факти решаващия съд е достигнал до правилни и законосъобразни правни изводи. Анализът на представените доказателства води до обоснован извод за наличие на предпоставките по чл. 18, ал. 1 и чл. 19 от Наредба 7 от 24.02.2015 г., вр. чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК и във връзка с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК, и чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП за установяване на публично държавно вземане в определения размер от 19857, 23 лв. 100 % от получената финансова помощ.

Изложените доводи в касационната жалба са идентични с наведените в жалбата пред първата инстанция и са обсъдени от Административен съд Пловдив. Наличието или липсата на форсмажорни обстоятелства по § 1, т. 8 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Наредба 7/2015 г. (идентични с посочените в чл. 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) 1306/2013 г.) за изпълнение на агроекологичния ангажимент са обсъдени при разглеждане на жалбата на "ЯНКОВ И СИН 99" ЕООД срещу акт изх. 01-2600/1873#6 от 07.08.2020 г. за прекратяване на ангажимента.

Настоящата касационна инстанция намира за необходимо да отбележи, че в случая земеделският производител обосновава наличието на форсмажорни обстоятелства със заболяване на съпруга на управителя на "ЯНКОВ И СИН" ЕООД, което макар и житейски да е обстоятелство, което може да доведе до посочените в жалбата затруднения, не е правно значим факт, който да води до форсмажорно обстоятелство, по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на Наредба 7/2015 г. и чл. 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) 1306/2013 г.

По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и своевременно заявената претенция, на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за настоящата инстанция в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено в съответствие с чл. 228, във вр. с чл. 143 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение