Решение № 5434 от 27.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16041/2009 г.

Решение № 5434 от 27.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16041/2009 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на адв. Пламен Щерянов, като процесуален представител на Али Мустафа Крушов от гр. Разлог, срещу решение 588/27.10.2009 г. по адм. д. № 737/2009 г. на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлено оспорването на заповед № 2483/11.08.2009 г. на директора на ОД на МВР Благоевград, за налагане на принудителна административна мярка по чл. 76, т. 2 от Закона за българските документи за самоличност - забрана за напускане на РБългария и забрана за издаване на паспорт, до настъпване на законно основание за нейната отмяна - реабилитация. Ответният административен орган не е взел становище по жалбата. Прокурорът дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли оспорването, съдът е приел, че с влязла в сила присъда на 27.03.2003 г. жалбоподателят е осъждан за престъпление от частен характер, а не от общ характер, но за неоснователен е приет довода на оспорващия за настъпила реабилитация по право по втората присъда, влязла в сила на 2.06.2005 г., по аргумент на чл. 86, ал. 2 НК и че до датата на издаване на оспорената заповед не са налице предпоставките на чл. 88а от НК, пълна съдебна реабилитация, тъй като от изтичането на изпитателния срок 2.06.2008 г., не е изтекъл 5 годишния срок предвиден в чл. 82, ал. 1, т. 4 НК. Към момента на издаване на оспорения акт жалбоподателят е лице, осъдено за умишлено престъпление от общ характер, което не е реабилитирано, поради което са налице двете кумулативни предпоставки по чл. 76, т. 2 от ЗБДС, действаща към момента на издаване на заповедта. В касационната жалба се излагат доводи, че при безпротиворечива фактическа обстановка съдът е направил неправилни изводи. Посочва се, че жалбоподателят не е бил реабилитиран по право по първата присъда, съгласно чл. 86, ал. 1, т. 2 от НК, тъй като е извършил друго престъпление наказуемо с лишаване от свобода, но към настоящия момент за първата присъда е изтекъл срока по чл. 88"а" от НК, поради което осъждането и последиците му са заличени по силата на закона. Относно втората присъда се твърди, че жалбоподателят е реабилитиран по право, на основание чл. 86, ал. 1, т. 1, тъй като изпитателния срок е изтекъл на 02.06.2008 г. и не е извършил друго престъпление от общ характер. Решението е законосъобразно. Съгласно чл. 76, т. 2 от Закона за българските документи за самоличност, сега Закон за българските лични документи, действаща към момента на издаване на заповедта, може да не се разреши напускане на страната, паспорти и заместващи ги документи да не се издават на лица, осъждани за умишлени престъпления от общ характер, но нереабилитирани /отм. ДВ бр. 82 от 2009 г./ В оспорената пред съда заповед са изложени мотиви, че жалбоподателят е осъждан и не е реабилитиран до момента, видно от служебно получена справка за съдимост № 840/03.08.2009 г. на РС Велинград. Съгласно чл. 88а, ал. 4 от НК, когато лицето е извършило две или повече престъпления, за които не е реабилитирано, осъждането и последиците му се заличават след изтичане на предвидените в предходните алинеи срокове за всички осъждания. В този смисъл не може да се възприеме тезата в касационната жалба относно основанията по чл. 88а от НК за първото осъждане и за чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК за второто осъждане. Не са налице основанията по чл. 86, ал. 1, т. 2 НК, тъй като новото престъпление по чл. 183, ал. 4 НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода, е осъществено непосредствено след влизане в сила на присъдата по нохд № 1/2003 г. и не е изтекъл предвидения от законодателя срок от 3 г. от изтичане на срока на наложеното наказание "поправителен труд". При наличие на две осъждания, намиращи се в съотношение на рецидив /чл. 28, ал. 1 НК/ е неприложим чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК по отношение на второто осъждане, тъй като с посочената разпоредба законодателят е предвидил възможности за реабилитиране по право в случаите на първо осъждане, а не при повече от едно осъждане, когато престъпленията не са осъществени при условията на чл. 23 - 25 от НК. Като се имат предвид разпоредбите на чл. 218, ал. 1 и 2 и чл. 142, ал. 1 от АПК, както и че престъплението по чл. 183, ал. 4 НК е завършено след влизане в сила изменението на чл. 193а от НК /ДВ бр. 26/2004 г./ и се явява от общ характер, са налице основанията по чл. 76, т. 2 от ЗБЛД/ в приложимата му разпоредба/. Като краен резултат, обжалваното решение не страда от пороци по чл. 209, т. 3 АПК, налагащи отмяната му и следва да се остави в сила, а касационната жалба да се отхвърли като неоснователна. Воден от изложеното, Върховният административен съд, Седмо отделение