Решение № 5237 от 20.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3216/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Биософ България ООД, ЕИК 202978636, чрез адв. Стойчев, срещу Решение 4068/06.02.2025 г., постановено по адм. дело 12058/2023 г. по описа на Административен съд София - град. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на първоинстанционното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оплакванията са насочени срещу заключението на съда за законосъобразност на процесния ревизионен акт (РА), предвид съвкупната оценка на фактите и доказателствата по делото. Касаторът поддържа, че липсата на част от процесните фактури и резултатите от оспорването на автентичността на подписите върху представените първични документи са ирелевантни за преценката по същество. Развитите аргументи се отнасят до оспорената реалност на доставките по фактурите с издатели Ависага ЕООД и Белона ЕООД. Позовава се на практиката на Съда на ЕС в подкрепа на твърдението си, че не е житейски и правно оправдано получателят да изисква предварително от доставчиците си доказателства за тяхната кадрова, материална и техническа обезпеченост. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново по същество, с което РА да бъде отменен. Претендира присъждане на сторените деловодни разноски съгласно приложените доказателства и прави възражение за недължимост на юрисконсултско възнаграждение за втората съдебна инстанция. Ответникът - директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при ЦУ на НАП, не представя отговор по касационната жалба съгласно чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебно заседание се представлява от юрк. Данаилова, която я оспорва и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 2 102,76 лв. съгласно представения списък на разноските. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Осмо отделение, след като прецени наведените касационни доводи, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд София - град е бил PA Р-22221022003525-091-001/01.03.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта, потвърдена с Решение 1585/07.11.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, относно определените допълнителни задължения по ЗДДС за данъчни периоди от м. 10.2019 г. до м. 12.2019 г. и за м. 11.2021 г. в общ размер на 14 939,50 лв. главница и законна лихва в размер на 3 970,37 лв., вследствие на непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури от Зиндер ЕООД, Линд БГ ЕООД Белона ЕООД и Ависага ЕООД. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил и описал извършените процесуални действия в хода на ревизията, възложена със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) Р-22221022003525-020-001/13.07.2022 г. Основната стопанска дейност на Биософ България ООД през ревизираните периоди е производство и продажба на хлебни и сладкарски изделия. За осъществяването ѝ дружеството разполага с необходимата материална и кадрова обезпеченост, ползва собствен офис, два магазина и кафе-сладкарница под наем в гр. София. Предмет на спорните фактури са различни видове хранителни стоки за производствения процес маргарин, бадеми, орехи, мед, брашно, пудра захар, олио и др. Изисканите фактури в оригинал и съпътстващите ги документи не са представени в цялост от ревизираното лице, както и не са събрани при насрещните проверки на доставчиците. Въз основа на констатираните обстоятелства от ревизиращия екип с Ревизионен доклад (РД) 22221022003525-092-001/31.01.2023 г. е направено предложение на жалбоподателя да не бъде признато право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС във вр. чл. 6 и чл. 9 ЗДДС. По искане на жалбоподателя по делото са назначени съдебно-счетоводна (ССЕ) и съдебно-графическа експертизи (СГЕ) основна и допълнителна, чиито заключения са приобщени към доказателствения материал. Констатациите и отговорите на вещото лице по ССЕ са дадени в решението и са кредитирани като компетентни и обективни по същество. Според изготвената ССЕ, Биософ България ООД организира и води счетоводството си в съответствие със законовите изисквания, разплащанията са отчетени по сч. с/ки 401 Доставчици и с/ка 501 Каса в левове като копия на фискални бонове са налице само по фактурите на Ависага ЕООД и една фактура на Белона ЕООД, няма възможност да стане обвързване на конкретни процесни доставки с последващи доставки. В качеството си на свидетел по делото е разпитана Г. Г., заемаща длъжност продавач-консултант в дружеството-жалбоподател. След проверката по реда на чл. 160, ал. 2 ДОПК административният съд е потвърдил валидността на РА и издаването му от компетентни органи по приходите съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК, в предвидената от закона форма и съдържание, съгласно чл. 120, ал. 2 ДОПК като електронен документ. В хода на ревизията не са намерени съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до отмяна на акта. По приложението на материалния закон е обосновано крайно заключение, че констатациите и изводите на органите по приходите са в съответствие със събраните доказателства и фактите по делото. В мотивите на решението са изведени предпоставките за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит съгласно ЗДДС, Директива 2006/112/ЕО и тълкуването от Съда на ЕС в решенията по дела С-18/13, С-642/11, С-153/11. По повод разпределението на доказателствената тежест е изискано от жалбоподателя да установи осъществяването на оспорения от органите по приходите положителен факт, на който основава правата си. Липсата на фактура и данни за вида на сделката представлява самостоятелно основание за отричане на претендираното данъчно предимство по фактура 0000000120/28.10.2019 г. на Линд БГ ЕООД, фактури 2000000275/07.10.2019 г. и 2000000299/16.10.2019 г. на Зиндер ЕООД и фактура 0000000158/15.11.2019 на Белона ЕООД. В останалата част съпоставката на ангажираните доказателства и доказателствени средства в рамките на обжалването по административен и съдебен ред, вкл. заключенията на СГЕ, не опровергават изводите в РА за невъзможност да бъде установено изпълнението на доставките. В случая не могат да бъдат приети за извършени действия от името на търговец без представителна власт, тъй като доставчиците не са имали назначени работници и служители, както и не са посочени данни за лицата, подписали съответните документи. Обжалваното решение на Административен съд София - град е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е изследвал всестранно и обективно релевантните факти за разрешаването на правния спор и е приложил правилно материалния закон. Оплакванията в касационната жалба не се установяват при извършената проверка на събраните доказателства по делото. Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания сложен фактически състав в ЗДДС, който освен притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 ЗДДС, включва и установяване на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка по арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС. Съгласно чл. 11, ал. 1 във вр. с чл. 25, ал. 1 ЗДДС, доставчик е данъчно задълженото лице, което извършва доставката на стока или услуга. В тази връзка предметът на делото е квалифициран точно от първоинстанционния съд възникнало ли е за Биософ България ООД това право по процесните фактури, отразени в дневниците за покупки по ЗДДС на дружеството-жалбоподател - 5 броя фактури с издател Линд БГ ЕООД, по 2 броя фактури за Зиндер ЕООД и Белона ЕООД и 6 броя фактури с издател Ависага ЕООД. Доводите на касатора имат изцяло теоретичен характер и не разкриват съществени пропуски при преценката по същество. Въз основа на главния факт Биософ България ООД извлича за себе си благоприятни правни последици и в негова тежест е било доказването на предвидените условия, за да упражни правото на приспадане на ДДС арг. от чл. 154, ал. 1 ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК. Доказателствената тежест в случая е разпределена правилно между страните, което е относимо и при откритото производство по реда на чл. 193 ГПК съгласно молбата на процесуалния представител на ответника от с.з. на 15.02.2024 г. и писменото становище от 22.02.2024 г. на жалбоподателя. Резултатите от основната и допълнителна СГЕ са приети без оспорване и същите не разколебават направените изводи. Несъмнено в пределите на пълното и главно доказване е както обвръзката между представената от жалбоподателя след издаването на РА придружаваща документация относно предмета на доставката и страните по сделката, така и автентичността на изявленията в ППП и рамковите договори от управителите на Белона ЕООД и Ависага ЕООД. В тази насока съдът е отхвърлил правилно бланкетните твърдения на защитата за извършени действия от лица без представителна власт от името на съответните търговски дружества. Обсъдените факти от първоинстанционния съд кореспондират с доказателствата по делото. Съвкупната им преценка със заключението по ССЕ води до заключение за законосъобразност на РА. Аргументите във връзка с липсващите по делото фактури от доставчиците са вътрешно противоречиви. Тезата на касатора за изпълнение на стопанските операции по фактурите от Зиндер ЕООД, Линд БГ ЕООД, Белона ЕООД и Ависага ЕООД е напълно отречена според констатациите на вещото лице А. по въпрос 6 от ССЕ, тъй като и за експерта е останало неизвестно какви стоки по вид, количество, стойност са фактурирани в действителност (стр. 29 от ССЕ). От друга страна, общият размер на отчетените плащания от Биософ България ООД за периода 2019- 2021 г. към дружествата е над 508 000 лв. При това положение евентуалното кредитиране на представените рамкови договори при обжалването би поставило под въпрос коректността на осчетоводените плащания по процесните фактури в брой, вместо по банков път общо 33 097,50 лв. към Линд БГ ЕООД, общо 12 240 лв. към Белона ЕООД, общо 27 000 лв. към Ависага ЕООД. Едновременно с посочените обстоятелства е налице невъзможност за съпоставимост във връзка с последващата реализация на произведената продукция въпрос 9 от ССЕ. Като е достигнал до идентичен извод за законосъобразност на оспорения РА, Административен съд София - град е постановил правилно съдебно решение, което не страда от пороците, посочени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК. Останалата част от мотивите на първоинстанционния съд за отхвърляне на жалбата срещу РА се споделят на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК и е безпредметно да бъдат повтаряни. При този изход на делото и своевременната претенция от процесуалния представител на ответника, на НАП се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер от 2 102,76 лв. на основание чл. 161, изр. 3 ДОПК. Възражението на касатора за недължимост на претендираните разноски от процесуалния представител на ответника за настоящата съдебна инстанция е неоснователно, тъй като цитираната норма урежда изрично въпроса. Твърдението за съществуваща практика на ВАС в противоположен смисъл не е подкрепено с нито един конкретен пример. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, Първи състав на Осмо отделение,