Решение № 688 от 15.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2270/2008 г.

Решение № 688 от 15.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2270/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ценка Георгиева Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във вр. § 2, ал. 3 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. И. М. със съдебен адрес гр. П., адв. М. Е., подадена от пълномощниците му М. Е., К. Б. и Г. Черничерска, срещу въззивното решение на Смолянския окръжен съд, № 73 от 26.02.2008 г. по в. гр. д. № 284/2007 г., с което е оставено в сила решението на Девинския районен съд, № 286 от 23.03.2007 г. по гр. д. № 215/2005 г., с което е признато за установено по отношение на С. И. М., че имоти - иглолистни гори по КВС на землище Доспат, подробно описани в решението, са държавна собственост, и е осъден С. И. М. да предаде владението им на Д. л. - Доспат. Ответникът Д. л. - Доспат ч. пълномощника си адв. И в представеното писмено възражение моли решението да се остави в сила и да му се присъдят разноските по делото. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й Върховният касационен съдът взе пред вид следното: За да уважи ревандикационния иск въззивният съд е приел, че решение № 501/10.05.2001 г. на ПК гр. Д., постановено на основание протоколно решение по чл. 14, ал. 4 ЗВСГЗГФ, с което е възстановена собствеността на процесните имоти на ответника по иска С. М., не може да го легитимира като собственик на същите имоти. На първо място съдът е констатирал, че същото е постановено от незаконен състав, тъй като в Областната комисия по чл. 14, ал. 3 ЗВСГЗГФ е участвало друго лице като представител на ДЛ-Доспат, а не определеното със заповед на министъра на земеделието, гори и аграрната реформа. На следващо място съдът е извършил косвен съдебен контрол за материална законосъобразност на административния акт и е приел, че решението е постановено в нарушение на чл. 3, ал. 1 ЗВСГЗГФ, тъй като възстановените гори не са били одържавени по законите, изброени в чл. 2, ал. 1 ЗВСГЗГФ. Процесните гори винаги са били държавна собственост с яйлашки произход. От заключението на лесо-техническата експертиза, придружена със съответни скици и карти, се установява, че възстановените по заявлението на М. имоти се намират в границите на т. нар. "яйлаци" - летни планински пасища. Още с разпоредбата на Закона за горите от 1904 г. яйлаците са обявени за държавна собственост, като правителството отчуждава правото на паша и водопой, което са имали старите му притежатели. Тъй като присъединяването на Родопския край, в това число и на Доспатския регион, към територията на Княжество България е станало през 1912 г., следва да се има предвид и Закона за горите от 1922 г. Съгласно чл. 3 от същия закон държавни са горите в яйлаците, като тези гори, които не се владеят от държавата, се завладяват от нея веднага след определяне на яйлашкия им характер, без значение в чие владение се намират и на какво основание ги имат досегашните им владелци. Идентична е уредбата относно яйлаците и в Закона за горите от 1925 г. С ПМС 37/17.08.1922 г. на основание чл. 5 от Закона за горите от 1922 г. е назначена комисия, която установява яйлашкия характер на пасищата в стопанския клас "Доспат" с протоколи, обнародвани в ДВ бр. 28, 29, 31, 33, 36 и 38 от 1923 г. и утвърдени с РМС № 13/30.03.1923 г. Яйлашкия характер на пасбищата, в които попадат и процесните имоти, се установява с протокол № 32/24.09.1922 г., протокол № 25/24.09.1922 г. и протокол № 26/24.09.1922 г. Възможност за закупуване на държавни гори от дотогавашните им яйлакопритежатели е предоставял Закона за продаване на някои гори в С. околия от 1911 г., но с изменението на закона от 1923 г. и разширението на обхвата му от 1927 г. за Пашмаклийско и изменението от 1931 г. не се предвижда да се продават държавни земи в землището на с. Д.. След като процесните имоти се намират в границите на яйлаците и с оглед гореизложеното относно правото на собственост на държавата на горите в яйлаците, то процесните имоти както към 1946-49 г. /периода на национализация на горите/, така и към настоящия момент, са държавна собственост. Видно от заключението на лесо-техническата експертиза, съобразно възрастта на горите в по-голяма част от заявените имоти, към момента на национализацията тези имоти пак са били гори. По-голяма част от площта на тези имоти е включена в ДГФ още през 1932 г. По изложените съображения въззивният съд е приел, че държавата не е губила собствеността си върху процесните имоти, а освен това не е налице каквото и да е доказателство ответникът да е бил техен собственик. Като е възстановила право на собственост върху процесните гори ПК-Доспат е нарушила разпоредбата на чл. 14, ал. 5 ЗВСГЗГФ, която предвижда възстановяването на правото на собственост на лицата по ал. 1 (лицата, които не притежават документи за правото на собственост) да се извършва в границите на частните гори и земи от горския фонд на територията на съответното землище. При извършване на косвен съдебен контрол на административния акт, съдът е приел, че участието на представител на Д. л. - Доспат в административното производство по постановяване на решението на ПК-Доспат е от такова естество, че лесничейството не е обвързано и спрямо него не важат последиците му. Касае се за особено производство - това по чл. 14 ЗВСГЗГФ. Въпреки изразеното особено мнение и несъгласие с постановеното решение, представителят на ДЛ-Доспат не може да формира мнозинство, така, че да влияе активно при гласуване на решенията. В това особено административно производство при позитивно решение няма субект, който би могъл да обжалва решението. В разпоредбата на чл. 14 ЗВСГЗГФ не е предвиден ред за обжалване нито на решенията на Областните комисии, по чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ, нито на издадените въз основа на тях решения на ПК. Не би могло да се приеме, че едно трето лице, което не е било самостоятелна страна в административното производство, е обвързано от действието на административния акт, каквото е решението на ПК. Реституцията не е самостоятелен придобивен способ, а способ за възстановяване на права, притежавани в миналото. В това административно производство третото лице не е участник, няма право на жалба, нито на молба за отмяна, поради което единствената му защита е последващ исков процес, в който да релевира възражения за материална незаконосъобразност на реституционния акт - ТР № 6/20.05.2006 г. на ОСГК на ВКС. Въззивният съд не е възприел доводите на ответника, основани на решението на ЕСПЧ от 12.01.2006 г. по делото К. и др. срещу България, като е приел, че в настоящия случай няма произнасяне на съд по съществото на спора - дали ответникът е притежавал собственост върху горите, има ли право на възстановяване по ЗВСГЗГФ, собственик ли е на процесните гори. На последно място съдът е обсъдил доводите на ответника във връзка с представена по делото Резолюция от 22.11.1951 г. на Девинския околийски съд и е приел, че това доказателство не променя изводите на съда за яйлашкия произход на горите. Срещу така постановеното решение С. М. прави оплаквания за недопустимост и неправилност, изразяваща се в материална незаконосъобразност, постановяването му при нарушение на съдопроизводствените правила и за необоснованост. Конкретните доводи са, че съдът недопустимо е извършил косвен съдебен контрол за законосъобразност на административния акт предвид участието на представител на ДЛ-Доспат в Областната комисия и възможност да обжалва решението й. В тази насока се позовава на сходство с делото К. и др. срещу България. На следващо място прави оплакване за постановяване на решението от състав на съда, който не отговаря на изискванията на чл. 12 ГПК (отм.), че в нарушение на диспозитивното начало въззивният съд служебно е назначил експертиза, липса на мотиви по оплакванията на жалбоподателя във въззивната му жалба и отказ на съда да уважи доказателствени искания. Жалбата е неоснователна. Въззивното решение е допустимо. Позоваването на касатора на влязъл в сила акт на Върховния административен съд по същия въпрос е неоснователно. Както твърди касаторът, с поредица решения на ВАС поради това, че е пропуснат срокът по чл. 32, ал. 1 ЗАП (отм.), са отменени последващи решения на ПК-Доспат, с които са отменени решения на ПК за възстановяване на правото на собственост на други субекти (по отношение възстановените на касатора гори не е било отправяно предложение за ревизиране на решението на ПК). От изложеното е видно, че със съдебните актове на ВАС не е решен спор по същество, нито касаят процесните гори, поради което предявеният иск за спор за материално право е допустим. Неоснователно е оплакването за недопустимост на косвен съдебен контрол за законосъобразност на решението на ПК-Доспат. Правото на собственост по Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд /ЗВСГЗГФ/ се възстановява от специално създаден за целта орган - поземлената комисия, сега ОС "Земеделие и гори". Административното производството пред този орган, включително производството по чл. 14 от същия закон, е едностранно. В него ПК, съответно ОСЗГ, не решава спорове относно принадлежността на правото на възстановяване на собствеността. Становището на комисията по този въпрос не обвързва трети лица, включително и държавата, тъй като поземлената комисия не е представител на държавата по делата за възстановяване на собствеността. Предвид изложеното възстановяването на правото на собственост от поземлената комисия както по реда на чл. 13, ал. 1, така и по чл. 14 ЗВСГЗГФ не преклудира исковете за защита на държавната собственост, предявени от субектите, упражняващи правото на държавна собственост върху горите и земите от горския фонд. Съгласно чл. 14, ал. 8 ЗВСГЗГФ при спор за материално право заинтересуваните лица осъществяват правото си по общия исков ред. Предвид изложеното в този случай намира приложение ТР № 6/2005 г., ОСГК на ВКС, т. 4. Правилно съдът е приел за неоснователно позоваването на касатора на решението от 12.01.2006 г. на ЕСПЧ по делото К. и др. срещу България, тъй като фактическите обстоятелства по двете дела са различни. По делото К. и др. срещу България Съдът се е позовал на приключило преди делото по чл. 108 ЗС спорно съдебно производство, каквото в случая не е проведено. Неоснователни са доводите на касатора, че държавата ч. представляващото я към този момент Д. л. е имала възможност да обжалва решението на Областната комисия - Смолян. Решенията на Областната комисия по чл. 14, ал. 4 ЗВСГЗГФ по извършената анкетна проверка на заявленията по ал. 1, нямат самостоятелен характер. Въз основа на тях ПК издава решения на лицата по чл. 14, ал. 1 от същия закон, които са окончателни и не подлежат на обжалване - чл. 14, ал. 7 ЗВСГЗГФ. В случая член на Областната комисия - Х. Б., е изразил особено мнение с мотиви, че горите и горските площи в района на Община Д. са били държавни. Особено мнение до Областната комисия е изразило и ръководството на Д. л. - Доспат, но предвид изложения по-горе характер на административното производството като едностранно и безспорно, те не са повлияли на решенията на комисиите. Не е допуснато соченото от касатора нарушение на чл. 12 ГПК (отм.). Искането за отвод на членове от състава на съда е мотивирано с участието на тези съдии в решаването на други казуси, които разкриват общи факти с настоящия казус. Настоящата инстанция намира, че това искане правилно е преценено от въззивния съд като неоснователно. Участието на съдията в решаването на сходни казуси не лишава страната от справедлив процес и безпристрастен съд. Напротив, еднаквото решаване на сходни казуси е цел на правораздаването, тъй като това води до предвидимост и прилагане на правото по един и същи начин към всички субекти. Не е допуснато процесуално нарушение при събирането на доказателства от въззивния съд. В с.з. на 4.12.2007 г. Смолянският окръжен съд е назначил съдебно-техническа експертиза със задача вещото лице да нанесе заявените и възстановени имоти върху картата по лесоустройствения проект. Така поставената задача се включва в обхвата на разпоредбата на чл. 130 ГПК (отм.), тъй като касае местоположението и границите на процесните имоти, без които данни съдебното решение не би могло да се изпълни. В с.з. на 17.01.2008 г. процесуалният представител на жалбоподателя - адв. Б, е поддържала искане за извършване на експертиза с такава задача. В случая въззивният съд е действал съобразно задължителните указания, дадени в ТР № 1/4.01.2001 г., ОСГК на ВКС, т. 10. Неоснователно е оплакването за необоснованост на съдебния акт. Въззивният съд е обсъдил подробно събраните по делото доказателства, включително и представената от касатора резолюция от 22.11.1951 г. и е изложил аргументи защо приема, че това доказателство не променя извода за държавната собственост на горите от яйлашки произход. Изводите на съда относно правото на собственост на държавата са обосновани и правилни. Ищецът е представил писмени доказателства за незаконосъобразност на административния акт, с който е възстановено правото на собственост на касатора, както и доказателства за правото на собственост на държавата върху процесните гори, които са подробно анализирани в решението на въззивния съд. По изложените съображения решението на въззивния съд следва да се остави в сила. На ответника Д л. - Доспат следва да се присъдят разноските по делото в размер на 80 лв. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение