Решение № 9534 от 05.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6576/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Министерския съвет на Република България, подадена чрез упълномощен правен съветник с юридическо образование С. Грозданов, против решение № 19241 от 18.05.2026 г., постановено от Административен съд – София-град, III отделение, 67 състав, по адм.д. № 13005/2025 г. С касационната жалба и в съдебно заседание чрез упълномощен правен съветник Б. Джурин се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради неговата необоснованост. Жалбоподателят оспорва изводите на първостепенния съд, че обжалваното решение на Министерския съвет /РМС/ не е посочено нито правно, нито фактическо основание за издаването му и това представлява самостоятелно основание за отмяна на акта. Твърди, че фактическите основания за одобряването, съответно неодобряването на конкретната финансова помощ за „Груп 666“ ЕООД по отношение заявените от него за подпомагане нощувки на украински бежанци в периода м. 11 - м. 12.2024 г., се съдържат в административната преписка по издаването на обжалваното РМС № 812/2025 г., която е представена като доказателство по делото и е приета в цялост от съда. Поддържа, че подробната мотивировка за неверифицираните средства за процесния период по отношение дружеството - жалбоподател са описани в представения Протокол № 22 от работата на оценителната комисия, както и приложените към него Списък и оценителни листове, справки и извлечения, в т.ч. Справка - агрегирани стойности на параметрите на извършените контролни проверки по регистрациите на лицата на дружеството за периода от 01.09.2024 г. до 31.10.2024 г. и Справка - извлечение от обработени данни с регистрации на настанените лица в обекта на „ГРУП 666“ ЕООД по Списък № 28. Касаторът изразява становище, че жалбоподателят не е бил лишен от възможност да разбере поради какви причини не са верифицирани част от заявените от него нощувки, предвид надлежното му уведомяване още през месец септември 2025 г., чрез системата СУНИ, за констатациите на оценителната комисия, в резултат на което е направил съответните възражения по тях. Възразява, че първостепенният съд не е взел предвид показанията на разпитаният в хода на делото свидетел - член на оценителната комисия към Министерството на туризма, който е изготвил финансово - техническа оценка на заявените от жалбоподателя нощувки за процесния период и в която обосновка са съобразени критериите, заложени в Програмата за временно подпомагане на украински бежанци. Счита за необоснован извода на съда, че след като с РМС № 67/01.02.2024 г. служебно е удължен срокът на валидност на всички карти на чужденци с временна закрила от Украйна до 04.03.2025 г., то констатацията на оценителната комисия, че имало заявени нощувки на лица с невалидна регистрация в ДАБ, била неоснователна. В тази връзка поддържа, че изводът противоречи на чл. 41, ал. 3 от Закона за убежището на бежанците /ЗУБ/, тъй като по силата на чл. 41, ал. 1, т. 5 ЗУБ Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ има задължение да преиздаде регистрационните карти на чужденците с временна закрила с актуалния им срок на валидност. Развива подробни съображения, че решаващият съдебен състав не е взел предвид направените с РМС № 400/29.05.2023 г. изменения в т. 5 на Приложение № 1 от Програмата, където е посочено, че при несъответствие между заявените данни и служебно събраната информация, за достоверна се приема втората. Позовава се на извършените междинните контроли чрез кръстосана проверка от Единната система за туристическа информация /ЕСТИ/, регистъра на ДАБ, както и чрез допълнителни проверки с ГДГП, Дирекция „Миграция“ на МВР, НАП, Агенцията по заетостта и Агенцията за социално подпомагане, за да се гарантира недопускане на двойно финансиране. В тази връзка счита, че всички извършени от администратора на програмата - министерството на туризма, проверки и кръстосани верификации са в пълно съответствие с изискванията на Програмата и всички посочени РМС, чл. 2, ал. 2 ЗУБ, и Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382 на Съвета от 4 март 2022 г. Претендира отмяна на обжалваното решение и вместо него да бъде постановен съдебен акт по съществото на спора, с който да се отхвърли първоинстанционната жалба. Заявява искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – „Груп 666“ ЕООД оспорва касационната жалба в депозиран писмен отговор, в който процесуалният представител адвокат Л. Ковачев пледира за оставяне в сила обжалваното решение на Административен съд – София-град, като законосъобразно постановено. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции, съобразно представен с молба от 17.09.2026 г. списък по чл. 80 ГПК. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на Министерския съвет на Република България, за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА – подадена от надлежна страна в преклузивния срок, визиран в нормата на чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 19241 от 18.05.2026 г. е отменено Решение 812/19.11.2025 г. на Министерския съвет на Република България в частта, с която съобразно т. 46 от Приложение 1.1. списък № 28 към Решението по отношение на жалбоподател е извършена корекция със 162 бр. нощувки и не са допуснати за подпомагане всички реализирани и заявени от „Груп 666“ ЕООД 879 бр. нощувки за периода 01.11.2024 г. - 30.11.2024 г., а също съобразно т. 77 от Приложение 2.1 Списък № 28 към Решението по отношение на жалбоподателя е извършена корекция с 94 бр. нощувки и не са допуснати за подпомагане всички реализирани и заявени от жалбоподател 807 бр. нощувки за периода 01.12.2024 г. - 31.12.2024 г. по Програмата за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България; Министерският съвет на Република България e осъден да заплати на „Груп 666“ ЕООД направените по делото разноски в размер на 511.29 евро /петстотин и единадесет евро и двадесет и девет цента/. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд – София-град /АССГ/ е приел, че оспореното решение е издадено компетентен орган, в писмена форма, при спазване на процедурата за неговото издаване, регламентирана в Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация /УПМСНА/, но в обжалваната му част не съдържа фактическите и правни основания, които да обосноват размера на верифицираните нощувки и верифицираните за тях средства, респективно размера на непризнатите нощувки по Списък № 28 за месец ноември и месец декември 2024 г., т.е. в случая не са изложени мотиви, при което не може да бъде извършена преценка относно правилното приложение на материалния закон. Първостепенният съд е счел, че оспореното решение не препраща към нито един документ, било то представен с административната преписка или от третото неучастващо лице – Министъра на туризма. Констатирал е, че в доклада на министъра на туризма относно изготвяне на процесното РМС са описани резултатите от две последователни оценителни сесии – за отчетен период № 30 /01.11.2024 г. – 30.11.2024 г./ и отчетен период № 31 /01.12.2024 г. – 31.12.2024 г./. В доклада е посочено, че за период № 30 са подадени общо 115 проектни предложения, от които на етап „оценка административно съответствие и допустимост“ са разгледани 113 бр.; за 39 кандидати е поискана допълнителна информация чрез модула „Комуникация" в СУНИ на 03.09.2025 г. и 04.09.2025 г. със срок до 10.09.2025 г., като 18 от тях не са отговорили в срок. На етап „техническо-финансова оценка“ са разгледани заявленията, разпределени съответно в Приложение 1.1, Приложение 1.2, Приложение 1.3 и Приложение 1.4. Аналогична структура е описана и за период № 31, съответно в Приложения 2.1–2.4. Според решаващият съдебен състав жалбоподателят „Груп 666“ ЕООД не е включен в нито едно от приложенията, отразяващи констатирани нередовности и по отношение на него не са изложени каквито и да било съображения защо не са одобрени всички заявени нощувки за м.11.2024 г. и м.12.2024 г. Установено е, че в представените от министъра на туризма оценителни листове за етап „техническа и финансова оценка“ има частични, но непълни данни за причините, поради които за част от лицата е прието, че не отговарят на условията по Програмата. На жалбоподателя чрез модула „Комуникация“ са съобщени конкретни неверифицирани нощувки и основанията за това, обобщени като брой нощувки, като е предоставен 7-дневен срок от получаване на съобщението за възражение и са посочени допустимите доказателства. Съобразявайки изложеното, първостепенният съд е счел, че мотиви са изложени едва след преразглеждането на подаденото заявление /етап 2 в оценителните листове/, които не са относими към оспорения административен акт, тъй като преразглеждането е извършено след неговото издаване – формулярът за оценка е изготвен на 29.12.2025 г., а въз основа на него е постановено последващо РМС № 70/2026 г. В мотивите на обжалвания съдебен акт е отразено, че представените от жалбоподателя писмени доказателства не са приети за меродавни от оценителите, без да са изложени аргументи, като на практика се игнорират доказателствата на заявителя и се уважава единствено информацията от административните органи. С това, според съда, на практика се обезсмисля института на възражението срещу констатациите на оценителите на етап „Техническа и финансова оценка“, както и възможността за верифициране на нощувките при преразглеждането. Не са кредитирани дадените от свидетеля показания, тъй като отразяват процеса на оценка от назначените оценители със и без право на глас, който процес впоследствие е възприет от Министъра на туризма и в обобщен вид е отразен в представения от него доклад. Независимо от констатираното отменително основание, АССГ е разгледал и конкретните мотиви за постановените откази, при съобразяване на всички изменения на приетата с РМС № 317/2022 г. Програма за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България. Приел е, че не е налице първото основание, свързано с липсата на валидна регистрационна карта на настанените лица, с оглед издаденото РМС № 67/01.02.2024 г., с което служебно е удължен срокът на валидност на картите на всички чужденци от Украйна до 04.03.2025 г. и което включва процесния срок м. 11 - м. 12.2024 г. Акцентирал е на обстоятелството, че с РМС № 67/2024 г. се изменя и допълва РМС № 642/2016 г. за утвърждаване на образци на регистрационни карти, които се издават от ДАБ при МС, впоследствие изменено с РМС № 242/2022 г и с РМС № 96/2023 г. С решението се създава точка 3 в РМС № 642/2016 г., според която всички издадени регистрационни карти са валидни пред всички държавни институции, ако са издадени съобразно посочения образец, дори ако същите нямат печат. Следователно са били налице основанията да бъдат верифицирани нощувките на чужденците, за които МС твърди, че нямат валидна карта на чужденец. Според първостепенния съд остава недоказано и второто основание да бъде отказана верификация на част от нощувките, а именно поради отсъствието на едно от лицата от Република България. В тази връзка съдът е съобразил представеният по делото паспорт, в който няма отбелязвания от граничните власти за напускане на територията на страната от съответното лице, както и че ответникът не е представил доказателства въз основа на кои други писмени документи е приел, че лицето отсъства от България, нито е приложил справки от МВР, от които твърди, че черпи информация. Обсъдени са показанията на свидетеля оценител в насока, че не е работил с първична информация от Гранична полиция, а с преработена и обобщена информация от Министерството на туризма, която впоследствие е подадена на Министерския съвет за издаване на обжалваното решение. Формиран е извод, че при тези данни остава недоказано дали в хода на оценяването е била налична действителна справка от Гранична полиция, от която по безспорен начин да се установи дали украинският гражданин е напускал Република България. Като недоказани първостепенният съд е преценил и станалите доводи на МС, свързани с наличие на трудови договори и настаняване на лица в други обекти на ЕСТИ. В мотивите на обжалваното решение е отразено, че на ответника е била указана доказателствената тежест да установи фактите, станали предпоставка за издаване на акта, но по преписката не са били приложени относими писмени доказателства /кореспонденция, данни от работодател, трудов договор, информация от базата данни на Министерство на туризма, която да се ползва от оценителите при оценка на заявленията и др./, следователно спорните факти се приемат за неустановени. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, като краен резултат. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка АССГ е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила, но с коригиращи мотиви. Не могат да бъдат споделени изводите на първостепенния съд за липса на мотиви в РМС № 812/19.11.2025 г. В случая приложение следва да намери разпоредбата на чл. 22, т. 2 АПК, според която производството по раздел I, глава пета АПК /чл. 32 - чл. 64/ не се прилага за индивидуалните административни актове на Министерски съвет, каквото по своя характер е процесното решение в обжалваната част по отношение на „Груп 666“ ЕООД. Приложното поле на чл. 22, т. 2 АПК обхваща включително нормата на чл. 59 АПК, отнасяща се до изискването за форма на индивидуалния административен акт, следователно в решението на Министерския съвет е допустимо да не се съдържа изрично реквизитът по чл. 59, т. 4 АПК - фактически и правни основания за издаване на акта. Това законодателно разрешение кореспондира с регламентацията в Глава Трета „Организация на работата на Министерския съвет“, Раздел II „Подготовка, съгласуване и внасяне на проекти на актове за разглеждане на заседание на Министерския съвет“ на УПМСНА, според която въпросите за разглеждане от Министерския съвет се внасят по електронен път с придружително писмо, подписано от съответния главен секретар, ведно с писмен доклад подписан от вносителя, наред с други реквизити, причините, които налагат приемането на акта, в т. ч. мярката по правителствената програма и/или стратегическия документ, в изпълнение на която той се предлага и правното основание, на което въпросът се внася за разглеждане от МС /чл. 35, ал. 1 и ал. 2/. Изискуемият доклад по чл. 35, ал. 1, т. 1 УПМСНА е с предназначение и последици на мотивировка на издадения от Министерски съвет индивидуален административен акт, поради което е неправилна преценката на съда, че в случая не са налице фактическите и правни основания за издаването на акта. Такива безспорно се съдържат в доклада на министъра на туризма /л. 125 – 129 от първоинстанционното дело/ и изготвения списък № 28 /приложение № 1.1. и приложение № 2.1./ за одобряване на помощ на кандидатите по програмата. Независимо от изложеното, решението на АССГ е правилно като краен резултат, защото съдът точно е установил всички значими за производството факти и е формирал обосновани правни изводи. Правилно е констатирал, че ответното дружество „Груп 666“ ЕООД е кандидат по Програмата за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България, приета с РМС № 317/20.05.2022 г., впоследствие изменяна и допълвана съответно с РМС № 535/29.07.2022 г., № 665/15.09.2022 г., № 856/31.10.2022 г., № 909/16.11.2022 г., № 963/01.12.2022 г., № 1038/20.12.2022 г., № 141/23.02.2023 г., № 212/23.03.2023 г., № 323/27.04.2023 г., № 400/29.05.2023 г., № 454/27.06.2023 г., № 660/29.09.2023 г., № 939/28.12.2023 г., № 297/26.04.2024 г., № 554/31.07.2024 г., № 890/27.12.2024 г., № 115/28.02.2025 г. и № 201/01.04.2025 г. /наричана за краткост „Програмата“/. По делото е безспорно установено, че „Груп 666“ ЕООД стопанисва категоризирано място за настаняване - почивна станция „Екзотика“ в [населено място] и дружеството е подало проектни предложения за участие в Програмата за периода от 01.11.2024 г. до 30.11.2024 г. и за периода от 01.12.2024 г. до 31.12.2024 г., ведно с изискуемите декларации за участие и списъци на настанените лица. Заявените в Единната система за туристическа информация /ЕСТИ/ нощувки са както следва: за периода от 01.11.2024 г. до 30.11.2024 г. - 879 броя нощувки за 34 броя настанени лица; за периода от 01.12.2024 г. до 31.12.2024 г. – 807 броя нощувки за 27 броя настанени лица. С първоначално издаденото РМС № 812/19.11.2025 г. и съобразно Приложение № 1.1, Списък № 28, ред 46, са верифицирани 687 нощувки от общо заявените 879 за първия отчетен период, при разлика от 192 броя неверифицирани нощувки; съобразно Приложение № 2.1, Списък № 28, ред 77, са верифицирани 682 нощувки от общо заявените 807 за втория отчетен период, при разлика от 125 броя неверифицирани нощувки. Във връзка с подадено от кандидата възражение, с последващо РМС № 70/22.01.2026 г. са верифицирани още 30 броя нощувки за периода от 01.11.2024 г. до 30.11.2024 г. и 31 броя нощувки за периода от 01.12.2024 г. до 31.12.2024 г., следователно процесният отказ обхваща 162 броя нощувки за м. ноември 2024 г. и 94 броя нощувки за м. декември 2024 г. Първостепенният съд обосновано е преценил, че основните съображения, обосноваващи отказа на административния орган да верифицира всички заявени нощувки могат да бъдат групирани по следния начин: не се верифицират нощувките на лица за двата месеца поради това, че посочените лица не са пререгистрирани в ДАБ в срок; не се верифицират нощувките на едно лице за двата месеца поради това, че посоченото лице е отсъствало от Република България във времето на отчетения период; не се верифицират нощувките на лица за двата месеца поради това, че посочените лица са имали сключен трудов договор повече от 30 дни преди началото на отчетния период или са настанени в друг обект по ЕСТИ; не се верифицират нощувките на едно лице за двата месеца поради това, че посоченото лице е с грешно въведен в системата Личен номер на чужденец /ЛНЧ/. Противно на твърденията на касационния жалбоподател, макар преписката да съдържа множество документи, включително цитираните от него Протокол № 22 от работата на Оценителната комисия, както и приложените към него Списък и оценителни листове, справки и извлечения, в т.ч. Справка - агрегирани стойности на параметрите на извършените контролни проверки по регистрациите на лицата на дружеството за периода от 01.09.2024 г. до 31.10.2024 г. и Справка - извлечение от обработени данни с регистрации на настанените лица в обекта на „ГРУП 666“ ЕООД по Списък № 28, тези документи не удостоверяват основанията за постановения отказ. На първо място, по делото не е доказано твърдението, че за някои от лицата, на които са предоставени нощувки за процесните периоди, нямат валидна регистрационна карта. Според Програмата, в отговор на извънредната ситуация, породена от масовото разселване на мирно население вследствие на военните действия на територията на Украйна, на основание чл. 2 ал. 2 от Закона за убежището и бежанците и Решение за изпълнение на (ЕС) 2022/382 на Съвета от 4 март 2022 и в продължение на Програма за ползване на хуманитарна помощ за лица, търсещи временна закрила в Република България вследствие на военните действия в Украйна, одобрена с РМС № 145 от 10.03.2022 г. изм. и доп. с РМС № 181 от 30.03.2022 г., изм. и доп. с РМС № 239 от 15.04.2022 г., доп. с РМС № 241 от 15.04.2022 г. и изм. и доп. с РМС № 298 от 09.05.2022 г., настоящата програма цели предоставянето на хуманитарно подпомагане за подслон и храна на получилите временна закрила в Република България лица от Украйна, разселени след 24 февруари 2022 г. В т. 1 на Програмата изрично е посочено, че помощта се предоставя за лице, което е регистрирано и има издадена регистрационна карта на чужденец, на когото е предоставена временна закрила. С т. 4 на РМС № 67/01.02.2024 г. срокът на валидност на регистрационните карти на чужденците с предоставена временна закрила, който изтича на 04.03.2024 г., е удължен до 04.03.2025 г., следователно, по силата на посоченото изменение регистрационните карти на всички лица, за които ответното дружество е поискало верификация на средствата за предоставени нощувки, са валидни включително за месеците ноември и декември 2024 г. С позоваването на чл. 41 ЗУБ на практика касационният жалбоподател се опитва да игнорира правните последици на РМС № 67/01.02.2024 г., защото в случая следва да се даде приоритет на специалната програма, а не формалното тълкуване на закона, което би лишило лицата от помощ, заради допълнителни вътрешни административни процедури. Както основателно е отбелязал и първоинстанционният съд, административният орган не отчита включително т. 3 РМС № 67/01.02.2024 г., според която регистрационните карти на чужденец, на когото е предоставена временна закрила, издадени на основание Решение № 144 на Министерския съвет от 2022 г. за предоставяне на временна закрила на разселени лица от Украйна, изменено с решения № 180 и 240 на Министерския съвет от 2022 г. и с Решение № 95 на Министерския съвет от 2023 г., са валидни пред всички държавни и общински институции и доставчици на обществени услуги, ако са издадени в съответствие с приложението по т. 1 преди приемането на това решение, включително ако не са с печат и в тях не е посочен настоящ адрес. От тук следва изводът, че представените по делото регистрационни карти на чужденците, посочени от ответното дружество като ползвали нощувки, са валидни без допълнителна заверка на срока на тяхната валидност от други органи. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател, че решаващият съдебен състав не е взел предвид направените с РМС № 400/29.05.2023 г. изменения в т. 5 на Приложение № 1 и извършените от оценителната комисия контроли чрез кръстосана проверка от ЕСТИ. Съдът е съобразил цитираното изменение и правилно е приел, че при несъответствие със заявените данни и служебно събраната информация, втората се приема за достоверна, но при наличието на определени условия, а именно: в предоставената информация от НАП се съдържат данни по отношение на лица, участващи в Програмата, за подадени уведомления за заличаване или за коригиране на погрешно подадени уведомления за сключени трудови договори, или други релевантни данни, администраторът на помощта отчита тези данни при изчисляване на платимия й размер; в предоставената информация от Главна дирекция „Гранична полиция“ се сдържат данни за излизане от територията на Република България на лице с временна закрила и не е прекратена регистрацията му в ЕСТИ, администраторът на помощта не верифицира нощувките му в обекта за периода на престоя му извън територията на страната; в предоставената информация от ЕСТИ се съдържат данни за настаняване на лице с временна закрила в повече от един обект, администраторът на помощта верифицира нощувките му в предходния обект до датата на регистрация в следващия обект, а в следващия - от датата на регистрацията му там. При така поставените условия, администраторът на програмата /министерството на туризма/, въз основа на данните в съответните информационни регистри, следва надлежно да е установил спорните обстоятелства – че съответните лица са били настанени в друг обект по ЕСТИ, имали са сключен трудов договор повече от 30 дни преди началото на отчетния период или са отсъствали от страната за релевантния период. От показанията на разпитания в хода на производството пред първата съдебна инстанция свидетел А. А. не се установява нито различно правно положение, нито различни релевантни по делото факти. Свидетелят, който е член на назначената със заповед № Т-РД-16-138/30.08.2024 г. на министъра на туризма комисия за разглеждане и оценка на подадените заявления по „Програма за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България“, дава обяснения единствено в насока какви проверки се извършват за нуждите на верифициране на помощта в съответните електронни масиви. Противно на твърденията на касатора, съдът е съобразил показанията и е изложил подробни съображения защо не ги кредитира, с оглед обстоятелствата, които се установяват с тях. Отделно от това, самият касационен жалбоподател сочи, че предварителният контрол за законосъобразност, осъществяван от министерството на туризма, се извършва чрез проверки за настанените лица спрямо получените по служебен път данни от регистрите на Автоматизираната информационна система „Бежанци“ /БД от АИС „Бежанци“/, Единната система за туристическа информация /БД ЕСТИ/, Системата за управление на националните инвестиции /БД СУНИ/, Дирекция „Комуникационни и информационни системи“- МВР /БД от КИС/, Национална агенция за приходите /БД от НАП/, Националния оперативен щаб /НОЩ/. Доказателства обаче за извършени относими проверки не са налични по преписката, следователно административният орган не е обосновал по надлежния начин причините за постановения отказ. Нещо повече - констатациите, че едно от лицата е отсъствало от Република България през месеците ноември и декември 2024 г. се явяват опровергани от представения паспорт, в който няма отбелязвания от граничните власти, че е излизало от страната. При липсата на представена официална информация от МВР /ГД „Гранична полиция“/, безспорно следва да се приеме, че отсъствието на украинския гражданин от България за процесния период остава недоказано. Законосъобразният и дължим от административния орган подход е не просто да заяви, че е получил по служебен път информация от АИС „Бежанци“, ЕСТИ, СУНИ и др., а да извлече тези данни под формата на проверими по преписката доказателства, които могат да бъдат отнесени към всяко лице, което е ползвало нощувка, при това в относимия период. В случая съставеният от оценителната комисия протокол № 22 и приложените към него общи „агрегирани справки“, без да са представени конкретни извлечения от системите, не са достатъчни, за да може съдът да извърши проверка дали са били налице основанията за постановяване на процесния отказ. Затова, макар принципът да не се допуска неоснователно обогатяване да е напълно легитимен и заложен в Програмата, липсва доказан фактически състав за издаването на РМС № 812/19.11.2025 г., допълнено с РМС № 70/22.01.2026 г., в оспорената му част, от което следва обоснованият извод на първостепенния съд, че органът не е доказал, че посочените лица не отговарят на условията за подпомагане. По изложените коригиращи мотиви и допълнителни съображения, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение на АССГ, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Налице са предпоставките за връщане преписката на МС за ново произнасяне по подаденото от „Груп 666“ ЕООД заявление за верифициране на 162 броя нощувки за периода 01.11.2024 г. - 30.11.2024 г. и 94 броя нощувки за периода 01.12.2024 г. - 31.12.2024 г. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски се оставя без уважение. Основателно е заявеното искане от ответника за присъждане на разноски, но само за касационната инстанция, които са доказани по основание и размер. С решение № 19241 от 18.05.2026 г. първоинстанционният съд се произнесъл по претендираните от „Груп 666“ ЕООД разноски и такива са му били присъдени. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,