Решение № 502 от 26.11.2009 г. на ВКС по н. д. № 553/2009 г.

Решение № 502 от 26.11.2009 г. на ВКС по н. д. № 553/2009 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Касационното производство е образувано по жалба от защитника на подсъдимия Д. А. Х. против решение № 286 от 21.VII.2009 г. по внохд № 442/2009 г. на Софийския апелативен съд. Оплакването в жалбата е за явна несправедливост на наложеното на Х. наказание лишаване от свобода с искане да бъде намалено до размера, определен от първоинстанционния съд. В съдебно заседание подсъдимият и защитникът му поддържат жалбата, преценена от прокурора за неоснователна със заключение за оставяне въззивното решение в сила. Върховният касационен съд установи: С присъда от 2.II.2009 г. по нохд № 1004/2007 г. на Софийския градски съд, подсъдимите Д. А. Х. и В. Д. Д. са признати за виновни в това, че в съучастие като съизвършители, а Х. - и при условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" НК, на 11.I. 2004 г. в София са откраднали насила 100 лева от П. Т. Н., за което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 20, ал. 2 НК Х. е наказан с 1 г., 7 месеца и 13 дни, които да изтърпи при строг първоначален режим, а Д., на основание чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 и "чл. 55 от НК", е осъден на 1 г. лишаване от свобода, отложена от изтърпяване за срок от 3 години. С обжалваното решение присъдата е изменена, като наказанието на Х. е увеличено на 3 години и 6 месеца лишаване от свобода и е оправдан по обвинението в извършване на грабежа при условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. "б" НК. Жалбата е неоснователна. Двамата подсъдими са осъдени след проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 372, ал. 4 НПК. Това налага наказанията им да се определят при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, без обаче да влизат в противоречие с посочените в чл. 36 НК специално- и генералнопревантивни цели на наказанието, каквото противоречие първоинстанционният съд е допуснал. За извършеното от Х. престъпление законът предвижда минимално наказание от 5 години лишаване от свобода и съобразяването на този минимум с предходните 9 осъждания на Х. за извършени тежки умишлени престъпления, е насочило въззивния съд към отмерването на една напълно справедлива санкция, съобразена с всички обстоятелства от значение за индивидуализацията й, включително изброените в жалбата. Съобразно изложеното и чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение