Решение № 9939 от 19.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11141/2022 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Министъра на вътрешните работи, чрез юриск. Райкова против Решение 5566/30.09.2022 г. по адм. дело 3117/2021 г. на Административен съд София град/АССГ/, с което е отменена Заповед 8121К-4412/08.03.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, в частта, с която на Д. Димитров е отказано да му бъде изплатено възнаграждение за срока на временното му отстраняване от длъжност, считано от 27.05.2017 г. до 25.01.2018 г. включително, и преписката е върната в тази част за ново произнасяне на адм. орган. В касационната жалба са развити доводи за незаконосъобразност на съдебния акт поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора е неприложима разпоредбата на чл.214, ал.6 от ЗМВР, тъй като в настоящия случай дисциплинарното производство е приключило с издаване на заповед, с която на жалбоподателя Д. Димитров е наложено дисциплинарно наказание уволнение. В този смисъл не е идентичен случаят, касаещ изплащане на възнаграждение за срока на временното отстраняване от длъжност на служителя З. Иванова, тъй като на последната не е било налагано дисциплинарно наказание уволнение. Образуваното срещу нея дисциплинарно производство е било прекратено, без да й бъде наложено наказание уволнение, с оглед на което на Иванова е било изплатено възнаграждение на основание чл.214, ал.6 от ЗМВР. Иска се от касационната инстанция да отмени обжалваното решение на АССГ и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли жалбата на Димитров против горецитираната заповед. В съдебно заседание касаторът се представлява от юриск. Райкова, която поддържа касационната жалба и моли съда да уважи същата по изложените в нея съображения. Не претендира разноски за производството. Ответникът по касационната жалба Д. Димитров, в съдебно заседание се явява лично и се представлява от процесуалния си представител адв. Икономов, който изразява становище за недопустимост, алтернативно - за неоснователност на касационната жалба по подробни съображения в писмени бележки, които представя. Претендира разноски по представен списък на същите. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за нередовност на касационната жалба, като подадена от ненадлежна страна - Министерство на вътрешните работи. Съображения за неоснователност на касационната жалба развива в писмено заключение, което представя по делото. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна, по следните съображения: Касационната жалба е подадена от Министерство на вътрешните работи, представлявано от юриск. Райкова. С Разпореждане от 18.11.2022 г. по входящ номер 16533 от 15.11.2022 г. на Председателя на Пето отделение на ВАС изрично е указано на касатора да уточни от чие име е подадена касационната жалба. С молба от 23.11.2022 г. юриск. Райкова е посочила, че касационната жалба следва да се счита за подадена от името на Министъра на вътрешните работи. Приложила е пълномощно от 09.08.2022 г., с което Министърът на вътрешните работи е упълномощил Главен юриск. К. Райкова да представлява Министерство на вътрешните работи и Министъра на вътрешните работи, в качеството му на административен орган, пред съдилищата в Република България. Съгласно Тълкувателно решение 1 от 21.01.2022 г. на ВАС по т. д. 4/2019 г. на ОСС, І и ІІ колегия, касационна жалба, подадена чрез процесуален представител, който има представителна власт както за административния орган, издал акта, така и за юридическото лице, в структурата на което се намира органът, издал акта, от името на субект, който не е участвал като страна в първоинстанционното съдебно производство, извън случаите на чл.210, ал.2 от АПК, е нередовна. В конкретната хипотеза предвид приложеното пълномощно на юриск. Райкова и възникналата неяснота от чие име е подадена касационната жалба, правилно същата е била оставена без движение като нередовна от Председателя на Пето отделение на ВАС. След изричното уточнение от юриск. Райкова, че касационната жалба е подадена от името на Министъра на вътрешните работи, следва да се приеме, че указанията за отстраняване не нередовностите по същата са отстранени. Касационната жалба е редовна и допустима подадена от лице, което е участвало в първоинстанционното съдебно производство, за което съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение АССГ е отменил по жалба на Д. Димитров Заповед 8121К-4412/08.03.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, в частта, с която на същия е отказано да се изплати възнаграждение за срока на временното му отстраняване от заеманата длъжност, считано от 27.05.2017 г. до 25.01.2018 г. включително и преписката е върната в тази част за ново произнасяне на административния орган. С решението МВР е осъдено да заплати на Димитров сторените по делото разноски. В хода на съдебното производство е установена следната фактическа обстановка: Със Заповед 8121к-5237/07.06.2017 г. на Министъра на вътрешните работи Д. Димитров е отстранен временно от длъжност, на основание чл. 214, ал. 3, ал.4 от ЗМВР. В заповедта е посочено, че Димитров е бил задържан под стража за срок от 72 часа с Постановление от 26.05.2017 г. на Прокурор при Специализирана прокуратура/СП/ като обвиняем по досъдебно производство 22/2017 г. по описа на Следствен отдел при СП/пр. пр. 217/2017 г./. Специализиран наказателен състав с определение от 27.05.2017 г. е взел мярка за неотклонение задържане под стража спрямо инспектор Димитров. Впоследствие за периода от 19.12.2017 г. до 26.01.2018 г. на Димитров е взета мярка за неотклонение домашен арест, а от 26.01.2018 г. същият е с мярка за неотклонение подписка/лист 22 - 23 от първоинстанционното дело/. Със Заповед 8121К-5445/19.06.2017 г. на Министъра на вътрешните работи срещу Д. Димитров е образувано дисциплинарно производство на основание чл. 207, ал. 1, т.1 и ал.2 от ЗМВР за извършено от него дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР/неспазване правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР/, съставомерно по чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР/деяния, несъвместими с етичните правила на поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата/, за което е предвидено налагане на дисциплинарно наказание уволнение. Със Заповед 8121К-844/08.02.2018 г. на Министъра на вътрешните работи е наложено дисциплинарно наказание уволнение на Димитров и е прекратено служебното му правоотношение. Тази заповед е отменена с Решение 6677/03.06.2020 г. по адм. дело 5662/2018 г. на ВАС, влязло в сила на 15.10.2020 г. с Решение 12751/15.10.2020 г. по адм. дело 8159/2020 г. на ВАС, Петчленен състав. Със Заявление от 05.01.2021 г. Димитров е поискал от адм. орган за периода на временното му отстраняване от длъжност от 27.05.2017 г. до 19.03.2018 г. да му бъдат изплатени полагащите му се заплати. В заявлението е посочено, че казусът е релевантен с временното отстраняване от длъжност на инспектор З. Иванова, на която са били заплатени заплатите за периода на временното й отстраняване от длъжност, след като същата е била възстановена на длъжност. Димитров е посочил, че със Заповед 8121К-7749/30.10.2017 г. на МВР на Иванова е било наложено дисциплинарно наказание. В административната преписка се съдържа Заповед 8121К-7749/30.10.2017 г. на Министъра на вътрешните работи, видно от която на З. Иванова е било наложено дисциплинарно наказание порицание. За да отмени обжалваната заповед АССГ е приел, че е налице неяснота на изложените мотиви от адм. орган, тъй като не е посочена коя точно редакция на ЗМВР има предвид. На следващо място първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед не отговаря на материалния закон и целта му, доколкото не е съобразена действащата към момента на подаването на заявлението от жалбоподателя норма на чл.237, ал.6 от ЗМВР. Следвало е да се отчете, че отстраняването от длъжност на Димитров е на основание чл.214, ал.3 от ЗМВР в редакцията към датата на издаване на заповедта - 07.06.2017 г., която норма е идентична с действащата норма на чл.214, ал.4 от ЗМВР. АССГ е приел, че е нарушен принципът на предвидимост на действията на административния орган, тъй като при идентични основания на друг служител, за целия период на временно отстраняване от длъжност е било изплатено пълното възнаграждение. По изложените съображения първоинстанционният съд е отменил заповедта в частта, с която на същия е отказано да се изплати възнаграждение за срока на временното му отстраняване от заеманата длъжност, считано от 27.05.2017 г. до 25 .01.2018 г. и е върнал преписката на административния орган в тази част за ново произнасяне. Решението е валидно, допустимо, но неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. След отмяна на заповедта, с която е наложено дисциплинарно наказание уволнение Димитров е подал заявление на 05.01.2021 г. да му бъдат изплатени заплатите за периода на временното му отстраняване от длъжност от 27.05.2017 г. до 19.03.2018 г. Административният орган е уважил заявлението в частта за периода от 26.01.2018 г./от която дата е изменена мярката за неотклонение в подписка/ до 19.03.2018 г./датата на влизане в сила на заповедта за уволнение съгласно чл.210, ал.6 от ЗМВР/. За останалия период - от 27.05.2017 г. до 25.01.2018 г./период, в който на Димитров е взета мярка за неотклонение задържане под стража и домашен арест, считано от 19.12.2017 г./ искането на Димитров за изплащане на заплати не е уважено, като адм. орган е приел, че е приложима разпоредбата на 237, ал.6 от ЗМВР. Спорът по делото е кой е приложимият ред за получаване на възнаграждение/обезщетение за периода, в който Димитров е бил отстранен от длъжност- дали този по чл.214, ал.6 от ЗМВР или по чл.237, ал.6 от ЗМВР. Касационната инстанция намира, че в настоящата хипотеза при наложено наказание уволнение на Димитров със заповед, която впоследствие е била отменена по съдебен ред, не може да се приложи разпоредбата на чл.214, ал.6 от ЗМВР в релевантната й редакция, както и в редакцията й към датата на издаване на заповедта за уволнение - 08.02.2018 г. Съгласно разпоредбата на чл.214, ал.6 от ЗМВР когато дисциплинарното производство по ал.1, т.1 и ал.2 бъде прекратено или когато на служителя не бъде наложено наказание уволнение той се възстановява на заеманата длъжност и му се изплаща възнаграждението за времето на отстраняване. Същото съдържание е имала тази разпоредба в редакцията й Д.В. бр.81/2016 г., в сила от 14.10.2016 г., но като алинея 5/предишна ал.4/. По отношение на Димитров е имало образувано дисциплинарно производство, което не било прекратено. На същия е било наложено наказание уволнение, за разлика от другия служител З. Иванова, на която е наложено наказание порицание. Правилно административният орган е приел, че в настоящата хипотеза е приложима нормата на чл.237, ал.6 от ЗМВР, съгласно която в случаите на отстраняване от длъжност по реда на Наказателно - процесуалния кодекс и по чл. 214, ал. 4, когато наказателното производство спрямо отстранения служител бъде прекратено или той бъде оправдан, или при отпадане на основанието за отстраняването му държавният служител може да предяви пред съответния съд иск за обезщетение при условията и по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Димитров е бил отстранен от длъжност със Заповед 8121К-5237/07.06.2017 г. на Министъра на вътрешните работи, издадена на основание чл.214, ал.3 и ал.4 от ЗМВР. След промяна на мярката му за неотклонение от задържане под стража/домашен арест в подписка, считано от 26.01.2018 г., е отпаднало основанието за отстраняването му от длъжност. Т.е. Димитров може да предяви иск пред съответния съд за обезщетение при условията и по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Разпоредбата на чл.237, ал.6 от ЗМВР е относима към датата на подаване на заявлението за изплащане на заплати от Димитров - 05.01.2021 г. По изложените съображения решението на АССГ следва да бъде отменено като постановено в нарушение на материалния закон и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отхвърли жалбата на Димитров срещу оспорената заповед в частта й, с която не е уважено същото за периода от 27.05.2017 г. 25.01.2018 г. Разноски не се претендират от ответната страна, поради което съдът не дължи произнасяне. По горните съображения и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение