Решение № 8597 от 10.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4482/2024 г.

Производзството е по реда начл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на З. И. И., подадена чрез адв. Любенова, в качеството й на процесуален представител, насочена срещу решение 650 от 12.02.2024 г. по адм. дело 1306/2023 г. на Административен съд - Хасково. Релевира оплакване за неговата неправилност и иска отмяната на основанията, посочени в чл. 209, т.3 АПК. Твърди, че решението е постановено в нарушение на Кодекса на международното частно право право, неправилна е преценката, че процесният брак противоречи на българския обществен ред и такава несъвместимост не е налице, не е зачетено правото на сключване на брак като основно право , неправилно са приложени стандартите, установени в ЕКПЧ - както правото по чл. 12 ЕКПЧ, така и зачитането на правото на семеен живот по чл.8 от Конвенцията. Излагат се подробни съображения в подкрепа на конкретните оплаквания. Иска се отмяна на решението и отмяна на обжалвания индивидуален административен акт. Ответникът по касационната жалба - кмет на община Хасково оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. разгледана по същество същата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Хасково е отхвърлил жалбата на З. И. И. против Отказ за издаване на български акт за сключен граждански брак, обективиран в писмо рег. индекс: 92-35-99#3 от 22.11.2023 г. на Кмета на Община Хасково. Съдът е приел, че обжалваният отказ е законосъобразен индивидуален административен акт, издаден е в предписаната форма от компетентен за това административен орган - кмет на община и длъжностно лице по гражданско състояние, при спазване на административнопроцесуалните разпоредби и материалния закон. При издаването му е спазена целта на закона. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна съдът е приел, че е сезиран с жалба, подадена от З. И. И. против отказ на кмета на община Хасково като длъжностно лице по гражданското състояние да издаде български акт за сключен граждански брак обективиран в писмо рег. индекс: 92-35-99#3 от 22.11.2023 г. С молба рег. индекс 92-35-99#2/14.11.2023 г. по описа на Община Хасково З. И. И. е поискал да бъде отразена промяна в гражданското му състояние в частта за сключен граждански брак в регистрите на Община Хасково. Към молбата е приложил Удостоверено копие на вписан граждански съюз 519654273, издадено от Обединено кралство Великобритания на 06.11.2019 г., с превод на български език и апостил, видно от което е, че на 06.11.2019 г. в Обединеното Кралство е регистриран граждански съюз между А. Ф. , лице от мъжки пол, и касационния жалбоподател З. И. И., също лице от мъжки пол. С обжалвания мотивиран отказ рег. индекс: 92-35-99#3 от 22.11.2023 г. кметът на община Хасково е отказал издаването на български акт за сключен граждански брак между двете лица, посочени по-гире, като се е мотивирал с факта, че сключеният граждански съюз е между две лица от мъжки пол, поради което съгласно българското законодателство, не е налице граждански брак, сключен във формата и изискванията на Семейния кодекс. Посочено е, че сключеният от лицата брак в Обединено кралство Великобритания не поражда последиците, които законът свързва с брака, регламентирани в чл. 4, ал. 1 от СК и че еднаквият пол на лицата съставлява пречка за сключване на граждански брак, съгласно българското законодателство, по аргумент от разпоредбите на чл. 46, ал. 1, изр. 1 от Конституцията на РБ и чл. 5 от СК, съгласно които бракът е доброволен съюз между мъж и жена. Посочено е, че не е налице условие за признаване на вписания граждански съюз, тъй като не е изпълнена предпоставката - признаването и допускането на изпълнението на чуждестранния акт да не противоречи на българския обществен ред - чл. 117, т. 5 от КМЧП. Административният съд е споделил като правилни мотивите на административния орган. Изложил е съображения, че гражданската регистрация включва съвкупност от данни за едно лице, които го отличават от другите лица в обществото и в семейството му в качеството на носител на субективни права, като име, гражданство, семейно положение, родство, постоянен адрес и други. Условията и редът за гражданската регистрация на физическите лица в Република България се уреждат със Закона за гражданската регистрация. Гражданската регистрация на физическите лица в РБ се основава на данните в актовете за тяхното гражданско състояние и в данните в други актове, посочени в закона. Актовете за гражданско състояние са акт за раждане, акт за сключване на граждански брак и акт за смърт. Кметът на Община Хасково е отказал да извърши промяна в регистъра за гражданското състояние на З. И. И. и А. Ф., като отрази регистрираният на 06.11.2019 г. в Обединено кралство Великобритания граждански съюз между жалбоподателя и гражданин на И., чрез съставянето на акт за сключен граждански брак. Аргументирал се е с това, че съгласно чл. 46, ал. 1 от Конституцията на Република България, бракът е доброволен съюз между мъж и жена. Законен е само гражданският брак. Разпоредбата на чл. 51 от Закона за гражданската регистрация предвижда, че гражданският брак се сключва пред длъжностно лице по гражданско състояние при условията и по реда, предвидени в Семейния кодекс. Съгласно българското законодателство, само гражданският брак, сключен във формата и изискванията на Семейния кодекс поражда последиците, които законът свързва с брака (чл. 4, ал. 1 от СК). Актът за сключен граждански брак е официален писмен документ, в който по установения в ЗГР ред длъжностното лице по гражданско състояние регистрира събитието брак (чл. 16 от Наредбата). Въз основа на така изложените факти и приложими правни норми административният съд е извел правилни и обосновани изводи за законосъобразност на обжалвания отказ на кмета на община Хасково. Правилно и обосновано съдът е приел, че отказът на длъжностното лице по гражданско състояние е материално законосъобразен, тъй като сключеният в Обединеното кралство граждански съюз не представлява граждански брак по смисъла на чл. 46, ал.1 изр. първо и изр. второ на Конституцията на Република България, респ. чл.4 от Семейния кодекс. Касае се два напълно различни правни институти, принадлежащи към различни правни системи, които уреждат различни по естеството си правоотношения. При липсата на идентитет на правните институти, регистрацията на гражданския съюз, сключен на основаната на действащия в Обединеното Кралство закон, не може да бъде регистриран в Република България, ако не е налице съвпадение на правните институти - в случая граждански съюз и граждански брак в РБ / дори когато наименованията са различни /, като водещи обстоятелства за определяне на идентичността са страните в правоотношенията и правните последици. Липсата на законово регламентиран институт в българската правна система на фактическото съжителство, както и на института на гражданския съюз, поставя административния орган в невъзможност да извърши такава регистрация, по причина, че приложимият Закон за гражданската регистрация не урежда същия институт. Липсата на законова уредба на гражданския съюз в смисъла, вложен в законодателството на Обединеното кралство сочи, че на първо място регистри за регистриране на такъв юридически факт не са създадени и не се водят, тъй като не са предвидени в ЗБГ - такъв факт не е предвиден за регистрация и на следващо място - длъжностното лице по гражданско състояние не разполага със законова компетентност да регистрира гражданския съюз като юридически факт, подлежащ на регистрация. Доколкото в българската административноправна система, административният орган, за да действа законно, следва да разполага с изрична законова компетентност, всяко волеизявление или действие/бездействие непредвидено в закон, се явява извършено извън компетентност, т.е. е нищожно и не може да има правни последици. В тази връзка всеки административен орган, респ. и кметът на община Хасково, се подчинява на принципа на законност, уреден в чл.4 АПК, съгласно който административните органи действат в рамките на правомощията си, установени от закона, а административните актове се издават за целите, на основанията и по реда, установени от закона. На следващо място следва да се има предвид обстоятелството, че идентитет между граждански съюз по смисъла на законодателството на Обединеното Кралство, сключен между лица от един и същи пол и граждански брак по см. на чл. 46, ал.1 изр.първо и второ КРБ и чл. 4 СК няма и не може да има, предвид несъвпадението страните в двете правоотношения и техните правни последици. Що се отнася до страните в тези правоотношения, българският административен орган, действащ в рамките на правомощията си по Закона за гражданската регистрация, се подчинява на режима на института на гражданския брак, уреден в националното право като доброволен съюз между мъж и жена, със задължително разбиране за биологичния смисъл на понятието "пол" , направено в Решение 15 от 26.10.2021 г. на КС по к. д. 6/2021 г. Всяко разбиране за страните в подобен съюз, различно от това, е в противоречие с задължителния характер на КРБ и нейното непосредствено действие и задължителното тълкуване на Основния закон, направено от Конституционния съд. Предвид изложените съображения , следва да се приеме, че административният съд правилно и обосновано е приел за законосъобразен мотива на органа, че игнорирането на изключението, предвидено в чл. 117, а.5 КМЧП, би било в противоречие с българския обществен ред. Настоящата инстанция възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд като , на осн. чл. 221 ал.2, изр. второ АПК, препраща към тях. Правилни са мотивите на административния съд за липса за противоречие на административния акт с нормата на чл.8 ЕКПЧ, съгласно която всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната на неговата кореспонденция. Намесата на държавните власти в ползването на това право е недопустима освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. При извършването на теста за съответствие по §2 на чл. 8 от ЕКПЧ, следва да се направи извод, че отказът на органа, потвърден от административния съд , който е мотивиран с липса на законова национална уредба на института на гражданския съюз между лица от един и същи пол и със защита на националния обществен ред, по см. на ЕКПЧ, е в съответствие с националния правов ред, установен в КРБ и СК, т.е. е подчинен на закона. И обратно - евентуалната отмяна на обжалвания отказ и задължаване на органа от страна на съда да издаде административен акт или да извърши действие, които не са предвидени в националния закон и които биха били в противоречие с Конституцията на страната и нейното задължително тълкуване от страна на Конституционния съд, направено в демократична и прозрачна конституционна процедура, само по себе си би поставило въпроса за нарушаване на обществения ред и би игнорирало направените в Основния закон на държавата фундаментални регулации на обществените отношения в България. Предвид обстоятелството, че уредбата на брака е изрично регламентирана в Конституцията по начин - посочен по-горе, както и с оглед задължителния характер на решенията на Конституционния съд, на които се подчинява административният орган и съдът, следва да се направи извод за липса на непропорционалност на националната мярка, приложена в настоящия случай. Отказът не е непропорционален по см. на чл.8, §2 ЕКПЧ на преследваната цел. Този извод се налага от обстоятелството, че уредбата на брака и тълкуването на понятието "пол" са дадени не просто в нормативен акт, който по своето място в пирамидата на правните актове в страната / чл.5, ал.4 КРБ/ се подчинява на юридическата сила на международните договори, какъвто е ЕКПЧ, но е направена с най- висшия нормативен акт, действащ в България - с Конституцията на страната, на когото останалите нормативни актове, вкл. и международноправните такива, не могат да противоречат. Всяко подобно противоречие само по себе си би поставило обществения ред под въпрос. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила, поради което и