Решение № 7634 от 17.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7075/2019 г.

Решение № 7634 от 17.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7075/2019 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. К. срещу Решение № 186/05.04.2019 г. на Административен съд – Плевен по адм. дело № 1047/2018 г., с което е отхвърлена жалбата й против Заповед № РД-11-115/29.10.2018 г. на кмета на община Червен бряг, разпореждаща премахването на незаконен строеж "Постройка" в парцел IX, кв. 70 по ЗРП на гр. Червен бряг, ж. к. "Победа".

От ответниците кметът на община Червен бряг не изразява становище по жалбата, П. П. е на позиция за правилност на съдебното решение.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна. Оспореното решение не е засегнато от заявените пороци по чл. 209, т. 3 АПК.

1. Неоснователен е главният касационен довод относно годината на построяване на обекта, която обуславя преценката за търпимостта му.

Тежестта да проведе пълно доказване на времето на строителството, спрямо което да се провери неговата допустимост по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му, или съгласно ЗУТ, е върху оспорващия.

В случая успешно доказване на този юридически факт не е проведено от заинтересованата страна. Приетата от първата инстанция съдебно-техническа експертиза е обосновала констатацията си, че постройката е изградена в периода 1999-2006 г., а твърдението на касаторката е, че тя е съществувала към 1999 г. Т. е. времето на строежа не е установено еднозначно от доказателствените средства.

2. Дори и да се възприеме за достоверно благоприятното за К. твърдение относно годината на изграждане на обекта, не е налице основание той да бъде признат за търпим и поради това – неподлежащ на премахване.

Ако се направи фактически извод, че със сигурност крайният период обхваща 1999 г., тогава строежът би попаднал под действието на § 16, ал. 3 ПРЗУТ. Разпоредбата, освен допустимост по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за периода от 30.06.1998 г. до 02.01.2001 г. или съгласно ЗУТ, изисква и изпълнението на допълнителна предпоставка за търпимост, която не е осъществена – строежът да е бил деклариран пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването на ЗУТ. Само на това основание, макар и необсъдено от съда, последиците на търпимостта следва да бъдат отречени, независимо от установената от техническата експертиза допустимост на строежа по действащия устройствен план и съответствието му със строителните и технически правила и норми.

3. а. При действието на забраната по чл. 220 АПК, касационната инстанция е обвързана от фактическите установявания на първоинстанционния съд и спрямо тях се преценява приложението на материалния закон, в частност и по отношение на изключената от съда търпимост на строежа. Затова и представените в касационното производство доказателствени средства – пазарна оценка на недвижим имот – търговска сграда към 14.11.2006 г., нотариално заверена декларация от 12.04.2019 г. и скица от общината, издадена по плана от 1989 г., не могат да бъдат ценени като източници на нови установявания относно времето на строителството.

б. Доколкото се отнасят до законосъобразността на административния акт, а не до порок в процесуалната дейност на съда по изясняване на фактите, тези доказателства не са свързани с касационните основания по смисъла на чл. 219, ал. 2 АПК и са недопустими.

4. Постройката, принадлежаща към кръга на строежите според дефиницията на § 5, т. 38 ДРЗУТ, е изградена без изричен разрешителен акт - чл. 148, ал. 1 ЗУТ, поради което е незаконна в хипотезата по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. След като не е узаконена и е налице отрицателна предпоставка да бъде определена за търпима, разпореждащата нейното премахване заповед е законосъобразна, а отхвърлящото жалбата срещу административния акт съдебно решение – правилно.

5. а. Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение – чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.

б. Присъждането на разноски в полза на ответника по касация П. П. не е дължимо. Договорът за правна защита и съдействие доказва плащане на адвокатския хонорар от П. Т., който е придобил по силата на договор за дарение правата върху притежавания от П. недвижим имот. Правоприемникът не е конституиран като страна в касационното производство, а това качество не се поражда автоматично от факта на придобиване на собствеността върху обекта. Тъй като не е страна по делото, за Т. не е възникнало и правото на възстановяване на сторените разноски – чл. 143, ал. 3 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение