Решение № 1693 от 5.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2977/2012 г.

Решение № 1693 от 5.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2977/2012 г., V о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Столична против решение № 6031 от 28.12.2011 г., постановено по адм. дело № 7914/2011 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменена заповед № 404 от 17.11.2009 г. на директора на Регионална митническа дирекция София за налагане на Лилия Велинова Георгиева-Бурулянова дисциплинарно наказание "забележка", на основание чл. 89, ал. 2, т. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение е неправилно, като издадено в противоречие с материалния закон, при съществени процесуални нарушения и е необосновано. Твърди, че е установено неизпълнение на служебните задължения, което обосновава ангажирането на дисциплинарната отговорност на служителката. Прави искане решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който оспорената заповед да бъде потвърдена. Ответницата Лилия Велинова Георгиева-Бурулянова чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените за тази инстанция разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид доводите в жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Решението на Административен съд София - град е правилно. Обосновано е заключението на съда, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена от компетентен орган, в предвидената в чл. 97, ал. 1 от ЗДСл писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Безспорно е установено проведено дисциплинарно производство. Изпълнени са изискванията на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл - служителката е наказана, след като административнонаказващият орган изслушва същата (протокол от 11.11.2009 г.) и приема писмените й обяснения. Аргументирано съдът приема, че оспорената заповед е издадена в сроковете по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. Законосъобразен е и изводът на съдебния състав, че оспореният административен акт на директора на Регионална митническа дирекция (РМД) София е постановен в нарушение на материалния закон. След обстойно и задълбочено обсъждане на представените по делото доказателства, съдът приема от фактическа страна, че през м. 10 и м. 11. 2009 г. в РМД София е извършена проверка от "Инспекторат" при същата администрация, резултатите от която са обективирани в доклад peг. № РМ-4417-2089 от 04.11.2009 г. и докладна записка № РМ 4417-0289 от 11.11.2009 г. В тях е посочено, че старши инспектор Лилия Велинова Георгиева- Бурулянова за м. 08.2009 г. администрира описаните придружителни административни документи (ПАД) с дати 02.08.2009 г., 04.08.2009 г., 07.08.2009 г., 11.08.2009 г., 15.08.2009 г. и 19.08.2009 г., като не извършва проверка на възникналите акцизни задължения и в резултат на това не установява, че е надхвърлено предоставеното от "Антъни петролиум" ЕООД обезпечение от 2 000 000 лева по решение № А-47-0570 от 23.07.2009 г. Тези обстоятелства са възпроизведени в оспорената заповед, в която дисциплинарнонаказващият орган приема, че служителката виновно извършва неизпълнение на служебните си задължения съгласно т. 5 от длъжностната характеристика - нарушение на чл. 21, ал. 1 във вр. с ал. 2 от ЗДСл и чл. 56, т. 2 и т. 7 от Правилата за организация на дейността и вътрешния ред в Агенция "Митници" (ПОДВРАМ), поради което налага дисциплинарно наказание "забележка". Съгласно чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл основание за възникване на дисциплинарна отговорност, посочено и в мотивите на издадената заповед, е нарушение, съставляващо неизпълнение на служебните задължения, като в тежест на административния орган е да докаже констатираното нарушение. В случая напълно обосновано първоинстанционният съд приема, че дисциплинарното наказание е наложено, без да са установени допуснати от Бурулянова нарушения на служебните задължения. Безспорно е установено, че на 24.08.2009 г. служителката в качеството й на старши инспектор в отдел "Акцизи", ТМУ София, РМД София, представя справка - разпечатка от регистър "ПАД", в която са описани изброените в оспорената заповед ПАД и от която се установява, че изчисленият размер на дължимия акциз към датата на заверка - 24.08.2009 г. е за сумата от 1 396 735,02 лева. Справката е изготвена в изпълнение на възложеното й с резолюция от М. Кастрева на 24.08.2009 г. задължение, след като молбата на "Антъни Петролуим" ЕООД с peг. № А 47-0666 от 21.08.2009 г. е заведена в Митница София - ТМУ и след резолюция на началника на Митница София Юлия Йорданова да се извърши проверка на представените през м. 08.2009 г. ПАД. Правилно съдът приема, че служителката Бурулянова изпълнява точно задължението да изготви изисканата от нейния пряк ръководител справка за представените през м. 08.2009 г. ПАД от "Антъни Петролуим" ЕООД на същата дата (24.08.2009 г.), като от тази справка се установява, че те не надхвърлят предоставеното от дружеството обезпечение. В оспорената заповед е посочено, че нарушението на служителката се изразява в неизвършването на проверка, че е надхвърлено предоставеното обезпечение на дружеството от 2 млн. лева. След анализ на представените от наказващия орган писмени доказателства съдът обосновано прави констатацията, че в случая на Бурулянова не е възлагана задача да извършва такава съпоставка, а само да изготви справка за представените през м. 08.2009 г. ПАД от "Антъни Петролиум" ЕООД. След представяне на изготвената от Лилия Бурулянова справка, същата заедно с молбата на "Антъни Петролиум" ЕООД е изпратена за становище на 25.08.2009 г. на служителите Велчева и Петков. От справка peг. № 9300-0458 от 03.08.2009 г. на отдел "Акцизи" до сектор "ФСД" във връзка с обезпечението по решение № А-47-0570 от 23.07.2009 г. е видно, че общата сума на обезпечението е в размер на 2 030 000 лева, от които 30 000 лева са надвнесени. При тези данни правилно съдът приема, че не е доказано надхвърляне размера на обезпечението съгласно справката, изготвена от Лилия Бурулянова за м. 08.2009 г., поради което не е установено неизпълнение на т. 5 от длъжностната й характеристика, предвиждаща преки задължения по администриране на дейности, свързани с прилагането на ЗАДС и ППЗАДС и извършването на проверки за спазване на акцизното законодателство. Видно от данните по делото не се доказва и неизпълнение на посочените в заповедта като нарушени норми на чл. 56, т. 2 и т. 7 от ПОРДВРАМ. В чл. 56, т. 2 от Правилата е посочено задължението на митническите служители да спазват служебната и трудова дисциплина, а в т. 7 - да упражняват своите правомощия с единствената цел да изпълняват поставените им задачи с професионализъм и почтеност. Посочените норми са общи и определят основните задължения, които са възложени на митническите служители при тяхната работа. Правилно и в съответствие с доказателствата по делото първоинстанционният съд приема, че поведението на служителката не може да се квалифицира като неизпълнение на служебните задължения, а напротив - в случая същата изпълнява задълженията си в съответствие с дадените писмени разпореждания на прекия си ръководител. Ето защо заключението на съдебния състав, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е постановена при липса на материалноправните предпоставки за това, тъй като с оглед събраните писмени доказателства не са установени основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителката, е правилно. Като достига до извод за незаконосъобразност на оспорената заповед и отменя същата на това основание, съдът постановява решението си в съответствие с материалноправните разпоредби. Доводите на касатора в обратния смисъл, без да са изложени конкретни съображения за неспазване от служителката на предвидените указания и процедури при администриране на посочените в оспорения акт придружителни административни документи, не могат да бъдат споделени. Неоснователно е възражението за допуснато от съдебния състав съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания съгласно чл. 146 от АПК. Доказателствената тежест в процеса е разпределена правилно съгласно чл. 170 във връзка с чл. 171, ал. 4 от АПК, като на всяка от страните са дадени указания за установяване на релевантните факти и за събирането на доказателства, видно от определение от 24.10.2011 г. Правните изводи на съда са изградени след анализ и задълбочена преценка на събраните по делото доказателства. Направеното в касационната жалба възражение за необоснованост на съдебния акт също е неоснователно. Заключенията на първоинстанционния съд се подкрепят от представените по делото доказателства. Направеният извод, че посоченото в заповедта за налагане на наказание дисциплинарно нарушение не е установено, се обосновава от писмените доказателства, съдържащи се в административната преписка. Съгласно изложеното настоящият състав приема, че решението на Административен съд София - град е валидно, допустимо и правилно, постановено при липса на посочените от касатора в разпоредбата на чл. 209, т. 3 от АПК пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. По делото не са представени доказателства за действително направени разноски от ответника в настоящото касационно производство. Ето защо съдът намира, че такива не следва да бъдат присъждани на страната въпреки направеното искане в тази насока. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,