Решение № 13793 от 22.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11425/2012 г.

Решение № 13793 от 22.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11425/2012 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Амер Муртада Юсеф, гражданин на Ирак, против решение № 3626 от 28.06.2012 г. по административно дело № 4179/2012 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 257 от 10.04.2012 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС. В жалбата поддържа оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Твърди, че съдът не е следвал да възприеме решението на административния орган като законосъобразно, тъй като при оценката на фактите и обстоятелствата от значение за случая, председателят на ДАБ при МС е пропуснал да обсъди факта, че причините за напускане на страната на произход са свързани с наличието на заплаха за живота, сигурността и свободата му. Изтъква, че административният орган не е съобразил разпоредбата на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО и е издал акта в нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК. Твърди, че решаващият съд не е взел предвид изложените по-горе обстоятелства, поради което решението му следва да бъде отменено. Ответникът по жалбата, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Кулинова. Оспорва касационната жалба и счита решението за правилно. Твърди, че съдът е изготвил решението си, съобразявайки се с тълкувателното решение на Люксембург и дефиницията за въоръжен конфликт. В него са изложени подробни мотиви за обстановката в Ирак и по-конкретно в гр. Кербала и правилно е направен извод, че там не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ.. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Спазвайки указанията на ВАС съдът правилно е приел, че оспореният акт не е нищожен и не са налице предпоставките по чл. 9 от ЗУБ. Срещу касационният жалбоподател не са били предприемани действия, застрашаващи свободата, живота или сигурността му, нито от официални власти или конкретни групировки. Цялостната оценка на страната Ирак не позволява да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт. Касаторът не е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание, изтезание, нечовешко или унизително отношение. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд - София-град е отхвърлена жалбата на Амер Муртада Юсеф, гражданин на Ирак, против решение № 257 от 10.04.2012 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 от ЗУБ му е отказано предоставяне на хуманитарен статут. 3а да постанови обжалвания резултат съдът е приел, че административният орган е изпълнил указанията на Върховния административен съд, като е събрал актуалната информация относно държавата по произход на кандидата, анализирал я е съобразно даденото задължително тълкуване на разпоредбата на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО в решение от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз и правилно е приел, че не са налице основания за предоставяне на хуманитарен статут на Амер Муртада Юсеф, гражданин на Ирак. Следователно, не е налице твърдяното в жалбата основание за нищожност на оспорения административен акт. Първоинстанционният съд е установил, че административният орган е обсъдил задълбочено актуалната обстановка относно Ирак и района, в който е живял чужденеца, като обосновано е приел липсата на материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Настоящата съдебна инстанция след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право, намира, че решението на Административен съд - София-град е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Изводът за сигурния характер на страната на произход е направен от първоинстанционния съд, предвид представената официална справка за обстановката в Ирак с вх. № 1072 от 1.03.2012 г. на Държавната агенция за бежанците при МС, Дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и европейски бежански фонд". Същата е актуална, поради което и информацията съдържаща се в нея като такава следва да се приеме като годна за установяване на релевантните факти по случая. От последните данни за ситуацията в Ирак, не може да се направи категоричен извод за наличие на вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. Изхождайки от дефиницията на понятието "война" съгласно международното право и относимостта му към положението в Ирак, случващите се частични въоръжени конфликти не могат да се разглеждат като наличие на война. Макар и нестабилна, страната не е в гражданска война, военните действия на обединените въоръжени сили са преустановени. Очевидно в Ирак се наблюдават спорадични актове на насилие и вътрешен безпорядък, но е постигнат и значителен напредък в процеса на възстановяване на държавността. Осезаемо се засилва авторитетът на правителството в Багдад. Укрепват иракските сили за сигурност. Нанесени са съкрушителни удари по структурите на терористичните групировки в страната. Цялостната оценка на ситуацията в страната въз основа на общоприетите критерии и дефиниции не позволява тя да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт. Според нормите на международното право, Ирак не е нито окупирана държава, нито е страна, в която продължава действието на чуждестранно нахлуване, в които два случая би могло да е налице преследване на лица по една или повече от причините, изброени в Конвенцията от 1951 г. Установената липса на ситуация на вътрешен въоръжен конфликт в Южен Ирак, гр. Кербала, от където идва Амер Муртада Юсеф, сочи на неприложимост на разрешенията, дадени в решение С-465/2007 на СЕС по тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, които се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. В хода на съдебното производство, в съдебно заседание от 10.06.2013 г., от процесуалния представител на касатора адв. Тошев, са представени нови писмени доказателства в превод от арабски на български език и от турски на български. Приложени са писмо в името на Всемогъщия и Милостив Аллах; смъртен акт № 7005441/16.03.10 г.; лична карта № 15/Т; договор за наем на недвижим имот; пет броя разрешителни за пребиваване и четири броя снимки. Настоящата съдебна инстанция, при така установените факти, след като прецени доводите на страните и съобрази представените пред касационната инстанция нови доказателства, намира, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по отношение на Амер Муртада Юсеф. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на решаващия съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,