Решение № 264 от 7.09.2015 г. на ВКС по н. д. № 747/2015 г.

Решение № 264 от 7.09.2015 г. на ВКС по н. д. № 747/2015 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Производството е за възобновяване на нохд. № 1784/2013 г. на Районен съд гр. Стара Загора и внохд. № 1176/2014 г. на Окръжен съд Стара Загора, образувано по искане на осъдения Д. И. С. В съдебно заседание осъдения, редовно призован не е взел участие. Представителят на Върховната касационна прокуратура, намира че не са налице основания за възобновяване на производството, поради което искането да се остави без уважение. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази изложеното в писменото искане за възобновяване и становището на ВКП и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 28.11.2014 г. постановено по внохд. № 1176/2014 г. на Окръжен съд Стара Загора е потвърдена присъда по нохд. № 1784/2013 г. на Районен съд гр. Стара Загора, с която е ангажирана наказателната отговорност на С. за престъпления по чл. 216 НК и за престъпление по чл. 144, ал. 3 НК, за които и при условията на чл. 23, ал. 1 НК му е определено общо наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от три години. С присъдата са уважени граждански искове за неимуществени вреди, в резултат на престъплението по чл. 144, ал. 3 -500,00 лв., в полза на пострадалата С., и пак в нейна полза, за престъплението по чл. 216 НК -имуществени вреди в размер на 1939,00 лв. С. е оправдан по първоначално предявеното му обвинение по чл. 330, ал. 1 НК. ПО ИСКАНЕТО за възобновяване на С.: Претендират са в искането нови факти и обстоятелства "имащи значение", според осъдения за изменение (намаляване) на сумата присъдена като обезщетение за имуществени вреди на пострадалата. С. не спори, че е увредил, като запалил, лекия автомобил собственост на С., до степен както сам твърди тя да го "предаде за скрап, за което получила 300 лв.". Спори, че въпреки оценката на съдебно техническата и оценителна експертиза, която е дала заключение -стойност на щетата 2225,80 лв., а иска е уважен изцяло както е предявен - 1 939,00 лв., следва да се намали получената сума с 300 лв. Това възражение осъдения прави едва сега, след приключване на наказателното производство срещу него (присъдата е в сила от 28.11.2014 г.), и въпреки че не е спорил заключението на експертите. Известно е, че искане за възобновяване с основание "обстоятелства или доказателства, които не са били известни на съда постановил присъдата", може да направи, след проведено надлежно разследване, само окръжния прокурор (чл. 422, ал. 1 НПК), но не и осъдения, поради което и тези доводи- за новите факти и обстоятелства изложени в искането няма как да бъдат взети предвид и обсъждани . Напълно неоснователно и без аргументи е и оплакването за явна несправедливост на наложеното му наказание. При определяне размера на наказанието инстанционните съдилища са взели предвид всички обстоятелства от значение, в известна степен дори е подценена личната обществена опасност на дееца. Наказанието е при превес на смекчаващи вината обстоятелства и за двете престъпления, с приложението на чл. 66, ал. 1 НК и не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5 НПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановеното решение при спазване на процесуалните правила и закона, а искането на осъдения С. неоснователно. Ето защо и на основание чл. 426 НПК вр. с чл. 354, ал. 1т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение