Решение № 5401 от 22.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11454/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. И. Н., гражданка на Кот Д Ивоар, чрез адвокат Т. Илиев, против решение 20354/17.10.2024 г, постановено по адм. дело 7049/2024 г. по описа на Административен съд София-град. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се становище, че съдът неправилно е приел, че така представената бежанска история е недостоверна, поради което се иска отмяна на обжалваното съдебно решение, както и отмяна на административния акт и уважаване на жалбата на Д. И. Н.. Ответната страна - Председателят на Държавна агенция за бежанците, чрез юрисконсулт Хичовски, в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли обжалваният съдебен акт да бъде оставен в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Д. И. Н., гражданка на Кот Д Ивоар, против Решение 7142/18.06.2024 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 ЗУБ ѝ е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалвания резултат съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона писмена форма и правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Установено е, че с молба вх. РД 09-3866/14.10.2022 г. на РПЦ София Д. И. Н., гражданка на Кот Д Ивоар, религиозна принадлежност - [вероизповедание], семейно положение - неомъжена, поискала предоставяне на международна закрила от Република България. С чуждата гражданка е проведено интервю на 01.03.2023 г., отразено в Протокол Рег. УП21881/01.03.2023 г., и в присъствието на преводача от/на френски език, по време на което тя посочила, че напуснала Кот Д Ивоар през 2011 г., като заминала в Того, където останала 2-3 месеца, и получила статут на бежанец. След това преминала през Гана и Мавритания и се установила в Мароко, където имала брат. През 2015 г. се завърнала на мястото, където живеела в Кот Д Ивоар, но поради проблеми с хора, които твърдели, че тя раздавала оръжие, заминала за селото на майка ѝ, където останала 2 месеца. Там имала проблеми със сестрите на майка ѝ, които искали да изпълнят ритуал с нея да бъде обрязана, но същата се възпротивила, като отрязала пръста на една от жените при свадата. След това все пак се съгласила да бъде извършен някакъв ритуал, но по-късно успяла да убеди момичето, което я пази да я пусне. След като това момиче ѝ донесло вещите, Д. И. Н. напуснала селото на майка си, заминала за Мароко и повече не се е връщала в Д. И. Н.. Чужденката посочила още, че в Мароко не е имала закрила, но е пребивавала легално. Не се чувствала сигурна в Мароко, защото там имало граждани на Кот Д Ивоар, които я заплашвали. В България Д. И. Н. влязла законно с виза от Мароко, като дошла тук, където имала приятелка, която учела. Като причина за напускане на Кот Д Ивоар посочила, че имала проблеми с бившия президент на страната Л. Г., поради политическата агитация, която извършвала, както и причини от личен характер посоченият по-горе опит да бъде обрязана. За изясняване на обстоятелствата, административният орган е използвал и данните, отнасящи се за актуалната политическа и икономическа обстановка в Кот Д Ивоар, като също така по делото е представена и информация от ДАНС, в която е посочено, че не възразяват да се предостави закрила на чужденеца. С оспореното в съдебното производство Решение 7142//18.06.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, по отношение на Д. И. Н., гражданка на Кот Д Ивоар, е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният орган посочил, че от така събраните данни не може да се изведе извод, че има основание за предоставяне на бежански или хуманитарен статут на чужденката. Посочено е, че в хода на административното производство не са установени факти, които да обуславят необходимостта от предоставяне на бежански или хуманитарен статут на Д. И. Н.. Тя не е посочила причини, обосноваващи опасения от преследване, като също така спрямо нея не е установена и реална опасност от тежко посегателства като смъртно наказание или екзекуция. От представените доказателства не е установено влошаване на обстановката в Кот Д Ивоар, достигаща границите на безогледно насилие, породено от въоръжен вътрешен или международен конфликт. Отделно от това, във връзка с представените документи от Того Удостоверение за бежанец, и Удостоверение за търсещ закрила пред ВКБООН, административният орган приел, че същите са неотносими, защото касаят събитие, което е настъпило в много отдалечен период от време, като също така тези документи могат да се приемат като основание тя да се върне в Того. Съдът е намерил за обоснован извода на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за приложение на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Посочил е, че според изложената бежанска история не е налице преследване, представляващо нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаването им. Прието е, че така представената бежанска история е недостоверна, като същата е напуснала страната си на произход и после пак се е завърнала там, поради и което не може да се приеме, че в конкретния случай и към дадения момент се касае за бежанец. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ спрямо чужденката съдът приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Посочил е, че не се доказва никаква реална опасност от тежки посегателства спрямо жалбоподателката, нито на лично основание, нито поради ситуацията в страната по произход. Съдът е счел, че предвид доказателствата по делото не може да се направи извод, че за търсещата закрила е налице реален риск от посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Посочено е, че за Д. И. Н. не съществува риск за сигурността ѝ на територията на Кот Д Ивоар. Предвид изложеното, първоинстанционният съд приел, че оспореното Решение 7142//18.06.2024 г. на председателя на ДАБ при МС е законосъобразно и правилно, поради което отхвърлил оспорването като неоснователно и недоказано. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Задълбочено са изследвани обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на касационния жалбоподател и са изложени обосновани и законосъобразни правни изводи. Не са налице релевираните касационни основания за неговата отмяна. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ при анализ на понятието преследване следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящият случай обоснован и в съответствие с материалния закон е изводът на съда, че в конкретната бежанска история, не се откриват предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Видно от бежанската история на търсещия закрила, Д. И. Н. не е доказала по отношение на нея да има наличие на основателни причини, пораждащи страх от преследване поради неговата религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. В проведеното интервю тя е заявила, че е напуснала Кот Д Ивоар поради политически и лични причини. От представената по делото административна преписка, както и от приложените обаче доказателства, най-вече от проведеното с чуждата гражданка интервю, не може да се направи извод, че е била обект на преследване. От една страна сочените като политически проблеми са се случили преди един голям период от време, а и след това тя се е завърнала безпроблемно в Кот Д Ивоар, като също така безпроблемно е напуснала и страната, поради и което не може да се приеме, че същата е доказала наличието на такива проблеми ако действително там е било така, както тя разказва, то тя би била задържана, например, от страна на представители на властта. По тези съображения, крайният извод на първоинстанционния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на Д. И. Н. по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. Правилно е прието, че така представената история е недостоверна, още повече, че ако чужденката действително е търсела закрила, то тя би останала в държавата предоставила ѝ такава преди години Того. Тя не само че не е останала там, но и е заминала за Мароко, след което се е върнала в Кот Д Ивоар, после пак е заминала за Мароко, след което е дошла в България. Следователно, настоящият състав счита, че в процесния случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за икономически мигрант, търсещ по добри условия за живот и реализация. Правилно АССГ приел, че така представената бежанска история на Д. И. Н. не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец. От представената по делото административна преписка, както и от приложените доказателства, не може да се направи извод, че чужденката е била обект на преследване. По тези съображения крайният извод на първоинстанционния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. Неоснователни са и възраженията на Д. И. Н., че са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ, поради неправилното анализиране на ситуацията в страната на произход. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо нея по смисъла на чл. 9 ЗУБ, правилно първоинстанционният съд е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази му част. В случая касаторът не е била принудена да напусне нито Кот Д Ивоар, нито Мароко поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 ЗУБ, нито е била застрашена от такива посегателства при завръщането ѝ в страната по произход. При издаването на оспорения административен акт административният орган подробно е обсъдил ситуацията в страната по произход на Д. И. Н. и е достигнал до правилния извод, че не са налице предпоставки по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Първоинстанционният съд е изследвал обстановката в Кот Д Ивоар, съпоставена с личната бежанска история на Д. И. Н.. От съдържащите се по делото справки на Дирекция Международна дейност на ДАБ, относно актуалното положение в Кот Д Ивоар следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещата закрила поради ситуация на безогледно насилие в съответните държави. От тях се установява, че в Кот Д Ивоар не е налице въоръжен конфликт и степента на безогледно насилие, както към датата на произнасяне на административния орган, така и при произнасянето на първоинстанционния съд, не е на такова високо ниво, поради което не може да се приеме, че цивилно лице поради самия факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. С оглед гореизложеното не може да се приеме, че са налице тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт по смисъла на тълкуванието, дадено в посоченото по-горе решение на СЕС. Въз основа на изложеното, като е приел Решение 7142//18.06.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,