Решение № 1307 от 28.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13491/2012 г.

Решение № 1307 от 28.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13491/2012 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Съединени производства по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и по чл. 229 и сл. от същия кодекс във връзка с чл. 248, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 АПК.

Образувани са по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - гр. Пловдив, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно юрисконсулт Венета Цветкова Хронева, срещу решение № 1779 от 23.07.2012 г. по адм. дело № 2234/2011 г. на Административен съд - гр. Пловдив и по частна жалба на УМБАЛ "Св. Георги" ЕАД, гр. Пловдив, подадена от нейния процесуален представител по пълномощно адвокат Величка Петрова Бизова, срещу определение № 2199 от 30.08.2012 г. по същото адм. дело № 2234/2011 г. на Административен съд - гр. Пловдив.

Жалбите са подадени в сроковете по чл. 211, ал. 1, съответно чл. 230 АПК срещу съдебни актове, които подлежат на обжалване и са допустими.

1. По касационната жалба на директора на РЗОК гр. Пловдив:

От данните по делото е видно, че между Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и УМБАЛ "Св. Георги" ЕАД, гр. Пловдив, е сключен договор № 161331 от 22.02.2011 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки. В чл. 1 на договора неговият предмет е уговорен от страните така: "С настоящия договор изпълнителят (УМБАЛ) се задължава да оказва на задължително здравноосигурени лица (ЗЗОЛ), а възложителят (НЗОК) се задължава да заплаща оказаната болнична медицинска помощ (БМП) по приложение № 5 към чл. единствен на Наредба № 40 от 24.11.2004 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК (приложение № 5 е списък на клиничните пътеки, една от които е КП № 298 "Диагностика и системно лекарствено лечение на солидни тумори при лица над 18 години") и приложенията към НДР 2011 за медицинските дейности (при изписването е допусната техническа грешка - абревиатурата е НРД 2011 и означава Национален рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2011 г., обн., ДВ, бр. 3 от 11.01.2011 г., отм., бр. 3 от 10.01.2012 г.), както следва: 1. По приложение № 18 "Клинични пътеки" :... 288. КП № 298 Диагностика и системно лекарствено лечение на солидни тумори при лица над 18 години - 603 лв."

При сключването на договора (22.02.2011 г.) в края на т. II. 4. "Дехоспитализация и определяне на следболничен режим" на клинична пътека № 298 (КП 298) е вписана забележка: "Повечето терапевтични протоколи при химиотерапия на солидни тумори се провеждат на 1-ви и 8-и ден; 1-ви до 5 ден; 1-ви и 15-и ден; 1-ви, 8-ми и 15 ден; 1-ви и 21-и ден; 1-ви и 28-и ден и се налага хоспитализация повече от един път месечно, но не повече от 12 хоспитализации за една година като всяка хоспитализация се отчита като нова клинична пътека."

По същото време обаче - 22.02.2011 г. - са били вече издадени от управителя на НЗОК и председателя на БЛС съвместни указания, в които е посочено, че се издават на основание чл. 3 НРД 2011, според който управителят на НЗОК заедно с председателя на БЛС издава съвместно указания, инструкции и други към изпълнителите на медицинска помощ по прилагането и тълкуването на НРД.

Първото указание е № 1 от 25.01.2011 г., на което е поставен и рег. № РД-16-4 от 25.11.2011 г. Това указание има т. III "По отношение промяна в изискванията към изпълнители по КП и/или дейности, заложени в КП", в която за КП 298 е посочено: "За КП 298 се налага промяна в забележката в т. 4 "Дехоспитализация и определяне на болничен режим", както следва: Забележка: Повечето терапевтични протоколи при химиотерапия на солидни тумори се провеждат на 1-ви и 8-и ден; 1-ви до 5 ден; 1-ви и 15-и ден; 1-ви, 8-ми и 15 ден; 1-ви и 21-и ден; 1-ви и 28-и ден и се налага хоспитализация повече от един път месечно, но не повече от 12 хоспитализации за една година. НЗОК заплаща стойността на КП за лечение на пациент на месец, независимо от курса на лечение и броя на хоспитализациите." Очевидно в новото съдържание на забележката е отпаднал изразът "като всяка хоспитализация се отчита като нова клинична пътека", с който завършва забележката в т. II. 4. в описанието на КП 298.

Второто указание е № 4 от 08.02.2011 г., на което е поставен и рег. № РД-16-4 от 08.02.2011 г. Това указание има т. II, наименована "Във връзка с Указание № 1/25.01.2011 г. (РД-16-4/25.01.2011 г.)", която е със следното съдържание: "1. На страница 5, забележката отнасяща се до КП 298 се изменя, като думите "но не повече от 12 хоспитализации за една година" отпадат и текста придобива следния вид: "Повечето терапевтични протоколи при химиотерапия на солидни тумори се провеждат на 1-ви и 8-и ден; 1-ви до 5 ден; 1-ви и 15-и ден; 1-ви, 8-ми и 15 ден; 1-ви и 21-и ден; 1-ви и 28-и ден и се налага хоспитализация повече от един път месечно. НЗОК заплаща стойността на КП за лечение на пациент на месец, независимо от курса на лечение и броя на хоспитализациите."

На 07.07.2011 г. финансов инспектор в РЗОК, гр. Пловдив, отдел "Болнична помощ", сектор "Последващ контрол", е извършил възложена му със заповед № IV-РД-13-1046 от 05.07.2011 г. извънпланова проверка по документи. Проверката е завършила с констатациите, отразени в констативен протокол от 07.07.2011 г. така: "По КП 298 (...) 18 случая за м. февруари 2011 г. (съгласно Приложение 1) и 48 случая за м. март 2011 г. (съгласно Приложение 2) са неправомерно отчетени и заплатени (...) Пациентите са пролежавали повече от един път в лечебното заведение, като всяко следващо пролежаване се отчита като нова хоспитализация в РЗОК Пловдив."

Въз основа на този констативен протокол е изготвен Протокол за неоснователно получени суми № IV-РД-13-161331-1046 от 07.07.2011 г., в който е посочено, че "съгласно Указание № 1 (РД-16-4) от 25.01.2011 г. и Указание № 4 (РД-16-4) от 08.02.2011 г. на НЗОК и БЛС (...) НЗОК заплаща стойността на КП за лечение на пациент на месец, независимо от курса на лечение и броя на хоспитализациите в рамките на отчетния месец на един случай за пациент."

С писмена покана изх. № 161331 от 20.07.2011 г. директорът на РЗОК - гр. Пловдив е започнал производство за събиране на сумата 39195 лв., която била неправомерно получена от УМБАЛ, защото била заплатена "за ЗЗОЛ, които са пролежавали в лечебното заведение повече от веднъж месечно, като всяко пролежаване е отчетено като нова хоспитализация".

Сезиран с жалба от УМБАЛ "Св. Георги" ЕАД, Пловдивският административен съд с посоченото по-горе решение е отменил писмената покана. За да постанови този резултат съдът е приел, че в процесния случай е приложимо правилото на чл. 12 от Методиката за заплащане на дейностите в болничната медицинска помощ (приложение № 13 към чл. 3 на ПМС № 304 от 17.12.2010 г. за приемане на обемите, цените и методиките за остойностяване и за заплащане на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от Закона за здравното осигуряване), според което, ако в срок до 30 дни от дехоспитализацията на пациента се наложи нова хоспитализация по същата КП в същото или в друго лечебно заведение, НЗОК заплаща само един от случаите по КП след провеждане на последващ контрол, освен ако в КП е предвидено друго, че "когато лечебното заведение е изпълнило специалните изисквания на КП 298, част от Приложение № 18 във вида му при подписване на НРД, то същото не може да се счита, че е получило (...) визираните общо суми (...) без основание" и че със съвместните указания по чл. 3 НРД 2011 управителят на НЗОК и председателят на БЛС могат да дават подробни разяснения и тълкуване на неясни текстове, но не и да променят или изменят условията по клинична пътека, която е част от НРД 2011, като приета с приложение № 18 към този НРД.

С оглед на събраните по делото доказателства и изразените от страните доводи настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че постановеното от Пловдивския административен съд решение не противоречи на материалния закон и е обосновано. Процесните съвместни указания, в частите, касаещи КП 298, представляват превратно упражняване на власт и поради това не могат да породят целената с тях последица - да отпадне уговорката, че всяка една последваща хоспитализация, наложена от химиотерапевтичната схема, се отчита като нова КП. Изложените в тази насока от Пловдивския административен съд подробни и задълбочени мотиви напълно се споделят от настоящия състав на Върховния административен съд, шесто отделение.

В случая - с оглед на обстоятелството, че договорът за болнична помощ по КП - е сключен след двете съвместни указания би бил интересен въпросът каква е била действителната воля на страните при сключването на договора по отношение на КП 298 (т. е. дали при подписването на договора УМБАЛ е изразила съгласие всички хоспитализации в рамките на 30 дни да се считат една КП), но този въпрос въобще не е поставян от директора на РЗОК и неговия процесуален представител за обсъждане по делото. От друга страна липсата на служебно обсъждане на този въпрос от Пловдивския административен съд би било нарушение на съдопроизводственото правило по чл. 168 АПК, но в касационната жалба такъв довод не е инвокиран, а според чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция не следи служебно за допуснати в първоинстанционното производство нарушения на съдопроизводствени правила.

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба, основана единствено на Указание № 1 (РД-16-4) от 25.01.2011 г. и Указание № 4 (РД-16-4) от 08.02.2011 г., е неоснователна, а оспореното с нея решение № 1779 от 23.07.2012 г. на Пловдивския административен съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

1. По частната жалба на УМБАЛ "Св. Георги" ЕАД:

Със същото решение Пловдивският административен съд е присъдил на УМБАЛ общо 1483,90 лв. разноски по делото. Към решението няма мотиви, поради което не е ясно от какви пера е формирана общата сума 1483,90 лв.

С молба вх. № 15366 от 13.08.2012 г. процесуалния представител по пълномощно на това лечебно заведение е поискал съдът да измени решението в частта за разноските, като присъди на УМБАЛ "Св. Георги" общо 2718 лв., от които 50 лв. държавна такса при завеждане на делото, 200 лв. депозит (хонорар) за експертизата и 2468 лв. възнаграждение за един адвокат.

Жалбоподателят УМБАЛ "Св. Георги" е представил списък на разноските (на л. 242 от делото на ПдАС), поради което искането за изменение на решението в частта за разноските е допустимо и правилно е било разгледано по същество от Пловдивският административен съд.

Постановеното от него определение е също така правилно. В договора за правна помощ (л. 193 от делото на ПдАС) е уговорено, че възнаграждението е платимо по банков път. Веднага след това е вписано, че "по настоящия договор е платена сумата 2468 лв. в брой". В производството пред Пловдивския административен съд не са били представени доказателства за платено адвокатско възнаграждение - банков или счетоводен (при плащане в брой) документ. Болницата не е физическо лице, поради което удостоверяването за платена сума в брой не е доказателство за реално плащане. Плащане на адвокатско възнаграждение от юридически лица се доказва с банков или счетоводен документ. Сега представената с частната жалба служебна бележка изх. № 1365 от 25.09.2012 г. е частен документ, създаден без участието на другата страна, с единствената цел да установи твърдяното плащане и поради това не може да обуслови отмяна на оспореното определение. Цитираната практика на Върховния касационен съд е ирелевантна. Константната практика на Върховния административен съд е, че плащането на претендирано адвокатско възнаграждение трябва да бъде установено

По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че частната жалба е неоснователна, а оспореното с нея определение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,