Решение № 5030 от 19.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7442/2009 г.

Решение № 5030 от 19.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7442/2009 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, вр. чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалбата на Георги Димитров Вълчков от гр. София, срещу заповед № V - 2235/13.04.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи е прекратено служебното му правоотношение, като разузнавач I степен в Дирекция "Противодействие на организираната и тежката престъпност" при Главна дирекция "Криминална полиция" - МВР, категория "В", поради придобито право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ - по инициатива на органа по назначаването, считано от датата на връчване на заповедта. В жалбата и писмено становище по съществото на спора, подадено чрез процесуален представител адвокат Алдинова, са релевирани оплаквания за незаконосъобразност на акта, като постановен в противоречие с нормите на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и чл. 269 и чл. 268а ППЗМВР, тъй като не съдържа всички необходими реквизити и е издаден без жалбоподателят да е навършил 60 години, нито да е назначен на длъжността, от която е освободен. Претендира се отмяна на оспорената заповед и присъждане на направените по делото разноски. Ответната страна - министърът на вътрешните работи, не се представлява в проведеното по делото открито съдебно заседание. В писмено становище, подадено чрез процесуален представител юрисконсулт Таня Цонева моли съда да отхвърли подадената жалба, като неоснователна по наведени доводи за законосъобразността на обжалваната заповед. Жалбата е депозирана в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, приложим във връзка с чл. 250 ЗМВР, от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Със заповед № V - 2235/13.04.2009 г. на министъра на вътрешните работи, на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи е прекратено служебното правоотношение на Георги Димитров Вълчков - разузнавач I степен в Дирекция "Противодействие на организираната и тежката престъпност" при Главна дирекция "Криминална полиция" - МВР, категория "В", поради придобито право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ - по инициатива на органа по назначаването, считано от датата на връчване на заповедта. Заповедта е издадена от компетентен орган с оглед правилото на чл. 246, т. 1 ЗМВР. Според чл. 245, ал. 1, т. 13 /нова - ДВ бр. 69/05.08.2008 г./ ЗМВР, посочена като правно основание за издаване на обжалваната заповед, служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ - по инициатива на органа по назначаването. Съгласно чл. 69, ал. 2 КСО, държавните служители по Закона за министерството на вътрешните работи придобиват право на пенсия, независимо от възрастта им, при 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавен служител по този закон. В посочените случаи, съобразно чл. 268 и чл. 268а, ал. 2 ППЗМВР, служебното правоотношение на държавен служител от категория "В" се прекратява по инициатива на органа по назначаването, като органите по чл. 268а могат да направят предложение. С оглед диспозитивния характер на последното правило, ирелевантна за законосъобразността на оспорената заповед, е липсата на предложение от органа по чл. 186, ал. 1 ЗМВР, който според приложимата в случая разпоредба на ал. 2 на чл. 268а ППЗМВР, може да направи предложение за прекратяване на служебното правоотношение на служител от категория "В". Видно от приобщената към административната преписка служебна справка, към 14.04.2009 г. дори само частта от общия осигурителен стаж на Георги Димитров Вълчков, прослужена на длъжности като държавен служител в МВР, възлиза на 28 години, 4 месеца и 14 дни, следователно същият е придобил право на пенсия при условията на чл. 69, ал. 2 КСО и са били налице обективираните в заповедта, фактически и правни основания за прекратяване на служебното правоотношение. Противно на наведените от жалбоподателя твърдения, оспореният в настоящото производство административен акт е постановен в изискуемата от закона форма, съдържа всички реквизити по чл. 269 ППЗМВР и е издаден без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. С процесната заповед Георги Вълчков е освободен именно от последно заеманата от него длъжност, сдадена съгласно собственоръчно подписания от служителя, акт за сдаване на длъжност от 14.04.2009 г. Съгласно § 3 ПЗР ЗМВР служебните правоотношения със заварените на служба държавни служители не се прекратяват, а се преобразуват, считано от датата на влизане на закона в сила /обн. ДВ бр. 17/24.02.2006 г./, като държавните служители се назначават на длъжностите, които заемат към момента на преобразуване на правоотношенията; званията и ранговете на лицата се премахват и им се присъжда категория съобразно заеманата длъжност. Доколкото заповедите по § 3, ал. 2 ПЗР ЗМВР, конкретизиращи категорията на служителя, нямат правопораждащо действие относно служебното правоотношение, дори и такава да не е издадена, правоотношението ще е налице във вида след преобразуването му, по силата на закона. В този смисъл наличието на заповед по § 3 ПЗР ЗМВР относно жалбоподателя е без правно значение за законосъобразното прекратяване на служебното му правоотношение при условията на чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Анализът на посочените по - горе разпоредби и обстоятелството, че Георги Димитров Вълчков има осигурителен стаж само в МВР по - голям от 25 години, към момента на издаване на процесната заповед на 13.04.2009 г., обуславят извод за съответствието на последната с приложимия материален закон, визиращ като единствено условие за прекратяване на служебно правоотношение на държавен служител на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР, наличието на стаж по смисъла на чл. 69, ал. 2 КСО, без оглед възрастта на служителя. КСО не създава каквито и да било задължения за органа по назначаването, нито изключва приложимостта на предвиденото в специалния закон /чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР/ самостоятелно основание за прекратяване на служебно правоотношение на държавен служител в МВР - по инициатива на органа по назначаването, при наличието на осигурителен стаж от 25 години, поне две трети от които в МВР. В този смисъл застъпеното в жалбата и от процесуалния представител на Георги Вълчков, становище за незаконосъобразността на процесната заповед, поради ненавършена от него 60 - годишна възраст и неупражнено право на пенсиониране, се основава на неприложимо в случая тълкуване на текста, на предходната редакция на ЗМВР - отпреди изменението на закона по ДВ бр. 69/05.08.2008 г., с което е въведено правното основание за издаване на обжалваната заповед. Предвид естеството на процесната заповед, неоснователен е доводът за противоречието й с общите принципи на професионалното развитие на държавните служители в МВР, доколкото служителят нямал наложени наказания и се развивал постъпателно, което е гаранция за неговия опит и професионални качества. При наличието на влязъл в сила специален законов текст, уреждащ прекратяването на служебните правоотношения на лица от състава на МВР, последните следва да се съобразят с въведеното правило, задължително за всички субекти в обсега на уредената от него хипотеза. Предвид изложеното жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение