Решение № 3992 от 19.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11381/2018 г.

Решение № 3992 от 19.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11381/2018 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба на [фирма] против решение № 527 от 26.07.2018 г. на Министерския съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Автомагистрала Хемус" – участък от км 310+940 (пътен възел "Буховци"), при пресичане с път ІІІ-5102 до км 327+260 (началото на пътен възел "Белокопитово"), участък от км 310+940 до км 317+360 и от км 318+820 до км 327+260, на територията на [община], област Търговище и община Шумен, област Шумен, съгласно влязъл в сила ПУП - парцеларен план, одобрен със заповед № РД-02-15-17 от 26.02.2018 г. на зам. министъра на регионалното развитие и благоустройството, в частта относно размера на определеното парично обезщетение за отчуждаваната част от 4. 495 дка от имот с идентификатор 17573.16.73 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Шумен, находящ се в землището на [населено място], земеделска територия, с начин на трайно ползване (НТП) – ниви, целият с площ от 13090 дка, описан в решението, собственост на оспорващото дружеството. Излагат се съображения, че размера на определеното парично обезщетение за отчуждаваната част от имота е занижено и не съответства на действителната пазарна цена на имота. Ответната страна - Министерски съвет на Република България, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Моли същата да бъде отхвърлена и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - Министърът на регионалното развитие и благоустройството не изразява становище по жалбата. Заинтересуваните страни Министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители, оспорват жалбата и молят същата да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, второ отделение, намира жалбата за допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: Оспореното решение е издадено от компетентен орган, в изискуемата форма и при законоустановеното съдържание, както и при спазване на административно-производствените правила за издаването му. Съгласно чл. 34а, ал. 1 ЗДС отчуждаването на имоти - частна собственост, какъвто е процесният, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. Оспорваното решение е издадено от Министерски съвет, т. е от компетентен орган, като отговаря и на императивните изисквания на чл. 34б от ЗДС – посочена е държавната нужда, за която се отчуждава имота, видът, местонахождението и размера му, стойността на дължимото се обезщетение на собственика в приложение 5. 4 под № 92, което е неразделна част от решението. Не се спори по идентичността на вписаните данни за имота. Спазени са и административно-производствените правила по чл. 34, 34а, 34б, ал. 2 ЗДС, като заинтересованото ведомство е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, с надлежно приложени документи, изискуеми по чл. 34, ал. 2 ЗДС. Министърът на регионалното развитие и благоустройството и министърът на финансите са направили предложение за отчуждаване на имотите до МС с приложен към него съвместен доклад. Изготвена е и оценка на имотите, извършена от лицензиран оценител на имоти. Безспорни са обстоятелствата за собствеността на процесната част от отчуждения имот, както и вида на територията – земеделска. Размерът на определеното парично обезщетение е основан на оценителния доклад на независимата експертиза, назначена от административния орган, като определеното обезщетение е в размер на 2513 лв. От заключението на назначената по делото съдебно-оценителна експертиза, неоспорена от страните, е установено, че оценката на частта на отчуждения недвижим имот е определена съобразно изискванията на закона и е в съответствие с определената в обжалваното решение. Имотът е оценен като земеделска земя, с НТП – нива, категория на земята при неполивни условия – четвърта, по реда на чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС във вр. с Наредбата за реда за определяне цени на земеделските земи (Наредбата), а именно, когато не могат да се определят пазарните цени на имоти с подобни характеристики поради липса на извършени по-малко от две сделки в съответната служба по вписванията, равностойното парично обезщетение се определя по реда на Наредбата - чл. 36, ал. 2 ЗСПЗЗ – за земеделски земи. Оценката е определена по формула, съгласно чл. 3, ал. 1 и чл. 7б от Наредбата като са взети предвид рентната бонификация и бонитетният бал, който е определен въз основа на Удостоверение за рентна бонификация за тютюн и картофи, изх. № 274-212/04.05.2018 г. на ОСЗ-Шумен. Съгласно § 1а, т. 1 от ДР на ЗДС "равностойно парично обезщетение" е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на този закон, а чл. 32, ал. 2 от закона разпорежда, че равностойното парично обезщетение по ал. 1 се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Съответно "Пазарни цени" са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези, с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота - § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС. В случая по делото е налице само една извършена сделка, която е относима към оценката на процесния имот, но същата не е достатъчна да се извърши осредняване, както е посочено в ЗДС, поради което пазарната цена правилно е определена по чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС във вр. с чл. 3, ал. 1 и чл. 7б от Наредбата за реда за определяне цени на земеделските земи. Следователно обжалвания акт е постановен и в съответствие с материалния закон. С оглед на изложеното решението в оспорената част е законосъобразно, поради което жалбата срещу него е неоснователна и следва да се отхвърли. Неоснователни са доводите на жалбоподателя относно неспазен срок на депозиране на заключението на назначената по делото съдебно-оценителна експертиза, тъй като съгласно чл. 38, ал. 6 ЗДС сроковете по вр. 199 ГПК не се прилагат. Предвид изхода на делото и своевременно заявената претенция за разноски от процесуалният представител на ответника и на основание чл. 143, ал. 4 АПК, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ следва да се [фирма] да заплати на Министерския съвет на Република България сумата 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,