Решение № 470 от 14.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3952/2013 г.

Решение № 470 от 14.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3952/2013 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Сдружение "Железничарски плувен клуб Младост-91", представлявано от Стефан Кирилов Желев, против решение № 2850/27.12.2012 г. по адм. д. № 1376/2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на сдружението срещу заповед № 12ОА962/18.04.2012 г. на кмета на община Пловдив. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорва изводите на съда, че към 1995 г., когато е сключен договора за наем на процесния обект, Законът за физическото възпитание и спорта не е действал, но след приемането му договорът за наем следва да се тълкува в съответствие с разпоредбите на ЗФВС. Поддържа становище, че договорът е валидно сключен на основание ПМС от 1992 г. По време на действие на договора е изменен Закона за физическото възпитание и спорта - Д. В, бр. 58/1996 г., като промяната гласи, че държавата и общините създават условия за развитие на спорта, като могат да предоставят терени за изграждане на спортни обекти и съоръжения при облекчени условия. Именно част от облекчените условия представлява безвъзмездното ползване на процесния обект. Общините са имали право да предоставят за ползване обекти в духа на идеите за развитие на спорта. По изложените съображения иска да бъде отменено решението на административния съд и спорът да бъде решен по същество с отмяна на оспорената заповед. Претендира за направените разноски по делото. Ответникът по жалбата - кметът на община Пловдив, редовно призован, не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Правилно съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС за изземване на общински имот, който се държи без основание. По отношение на правното основание, на което се държи общинския имот, е представен договор за наем от 1995 г. Този договор не представлява такова основание, тъй като срокът му е изтекъл. Съгласно чл. 14, ал. 7 от ЗОС недвижим имот - публична общинска собственост може да бъде отдаван под наем за срок не по-дълъг от 10 години. След изтичането на срока договорът се счита за прекратен, а владението е без основание. Възраженията за приложимост на ЗФВС са неоснователни, тъй като жалбоподателят няма учредено право по този закон към датата на издаване на оспорения акт. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Пловдив, е отхвърлил жалбата на Сдружение "Железничарски плувен клуб Младост-91", представлявано от Стефан Кирилов Желев, срещу заповед № 12ОА962/18.04.2012 г., издадена от кмета на община Пловдив, с която на основание чл. 65 от ЗОбС е наредено да се изземе недвижим имот - публична общинска собственост, находящ се в гр. Пловдив, район "Западен", ул. "Ясна поляна" № 13, представляващ сграда № 1 с идентификатор 56784.514.240.1 по КК, със застроена площ от 953 кв. м., построена в поземлен имот с идентификатор 56784.514.240 с площ от 4635 кв. м. от Сдружение "Железничарски плувен клуб "Младост-91, ЕИК 115072394, с адрес Пловдив, ул. "Отец Паисий" № 31, управлявано от Стефан Кирилов Желев. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила. По същество на спора е обосновал, че са налице предпоставките по чл. 65, ал. 1 от ЗОбС за изземване на общински имот, който се владее без правно основание от жалбоподателя Сдружение "Железничарски плувен клуб Младост-91" със седалище в гр. Пловдив. Собствеността върху имота е безспорно установена, а жалбоподателят не се легитимира като държател на имота на правно основание. Договорът от 1995 г. е сключен преди влизане в сила на ЗОС. С влизане в сила на ЗОС през 1996 г. е предвиден специален ред за отдаване под наем на имоти-публична общинска собственост, като е предвиден максимален срок за ползването им. Съгласно чл. 15, ал. 1, т. 4 ЗОС наемните правоотношения се прекратяват с изтичане на уговорения срок. От това следва, че и при изтичане на максимално възможния срок по закон договорът прекратява действието си. Към датата на издаване на заповедта срокът от 10 г. вече е изтекъл и Сдружението няма основание да упражнява фактическа власт върху имота. Сдружението няма учредени права по чл. 50 и сл. от ЗФВС и не може да се позове на приложението на този закон. Решението е правилно. Касационната инстанция напълно споделя изложените в него мотиви и излага допълнителни мотиви към посочените от административния съд. При извършената касационна проверка настоящият състав на съда не установи наличие на основанията по чл. 209 от АПК. Административният съд подробно е анализирал доказателствата относно собствеността на процесния имот представляващ застроен имот с идентификатор 56784.514.240.1 по КК, с площ от 953 кв. м Видно от Акт № 986/20.03.2012 г. имотът е публична общинска собственост. С договор от 2.01.1995 г., сключен между "Пловдивспорт" ЕООД - гр. Пловдив и Спортен клуб по плуване "Младост-91" на клуба са предоставени за ползване безвъзмездно и за неопределено време: закрит плувен комплекс "Младост" с площ от 1475 кв. м и открит 25 м басейн с прилежащата му площ. Впоследствие между страните по договора са сключени анекси-от 6.03.2000 г. и от 30.05.2001 г. Договорът е сключен през 1995 г. при действието на Закона за собствеността - чл. 6 и чл. 8 (отм.). С решение № 269 по протокол № 13/8.07.2004 г. на Общински съвет - Пловдив, е прекратено "Пловдивспорт" ЕООД и е създадено Общинско предприятие "Пловдивспорт" към община Пловдив, което да управлява и поддържа имотите - публична общинска собственост, представляващи спортни обекти. В решението е посочено, че договорите, които са в сила към деня на приемане на решението, запазват действие и страна по тях се счита ОП "Пловдивспорт". Съгласно § 46, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗОС (ДВ, бр. 96 от 1999 г., изм. бр. 36 от 2006 г., в сила от 1.07.2006 г.) обектите - публична общинска собственост не могат да бъдат част от имуществото на еднолични търговски дружества с общинско имущество. Съгласно § 46, ал. 3 общинските съвети могат да предоставят без търг или конкурс концесия на дружествата за тези обекти в 3 месечен срок от влизане на закона в сила. Общинският съвет още през 1999 г. е следвало да намали капитала на дружеството със стойността на обектите, предмет на договора от 1995 г. Независимо, че не е сторил това и при липсата на доказателства за предоставяне на концесия на "Пловдивспорт" ЕООД върху процесния недвижим имот, по силата на закона общинското дружество не е имало права върху имота - публична общинска собственост. От тогава касационният жалбоподател държи процесния имот на отпаднало основание. След прекратяването на едноличното търговско дружество с посоченото решение на Общински съвет - Пловдив, на това основание договорът от 2.01.1995 г. не е бил валиден, за да бъде продължен от ОП "Пловдивспорт" - Пловдив като страна по договора. След влизане в сила на Закона за общинската собственост (01.06.1996 г.) договорът се явява сключен и в нарушение на закона и по-конкретно на разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗОбС. Процесният имот е публична общинска собственост и той не може да бъде предмет на разпоредителни сделки, нито да бъде обременяван с ограничени вещни права. Свободните нежилищни имоти - публична общинска собственост могат да се отдават под наем за срок от 10 г. след решение на общинския съвет. Предоставянето за безвъзмездното ползване на общинските имоти - публична общинска собственост представлява грубо нарушение на закона и само по себе си е основание за нищожност на договора за ползване на процесните имоти. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че основанието на договора е ПМС № 110/1992 г. Посоченото постановление съдържа разпореждане имотите за спортно обслужване да се използват само по предназначение и указания до кметовете на общини да съгласуват разпореждането с тези имоти с Комитета по въпросите на младежта и спорта. В този смисъл постановлението не поражда права върху процесния имот. Такива не възникват и от Закона за физическото възпитание и спорта (в ред. от бр. 58/1996 г.). Действително съгласно чл. 7, ал. 6 от ЗФВС (в ред към 1996 г.) държавата и общините създават условия за развитие на спорта и насърчават инвестициите в спорта, като могат да предоставят терени за изграждане на спортни обекти и съоръжения на спортни организации и други юридически и физически лица при облекчени условия. Става въпрос за облекчени условия за изграждане на спортни обекти, а не за безвъзмездно ползване на спортни обекти, което никъде в закона не е регламентирано. Съдът е постановил своя съдебен акт в съответствие изяснената по делото фактическа обстановка и при съобразяване на приложимия материален закон. Решението му е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, разноски на касационния жалбоподател не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,