Решение № 10596 от 5.08.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14595/2013 г.

Решение № 10596 от 5.08.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14595/2013 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ДП "Транспортно строителство и възстановяване" със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, представлявано от Красимир Шопов, чрез адв. Александров срещу решение № 115 от 1.07.2013 г. по адм. дело № 480/2012 г. по описа на Административен съд Стара Загора. Касационният жалбоподател излага съображения за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По-конкретно изтъква, че неправилно съдът е приел, че не е налице неяснота относно конкретните имоти, декларирани от дружеството, за които са установени задължения с процесния Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД). Иска се отмяна на решението като неправилно с пререшаване на спора по същество, като се уважи първоначалната жалба на ДП "Транспортно строителство и възстановяване" срещу АУЗД № 4 от 18.09.2012 г., издаден от главен инспектор "МДТ" при община Раднево, потвърден с решение № 2 от 31.10.2012 г. на директора на дирекция "ФСДУС" при община Раднево. Претендират се разноски и пред двете инстанции, включително адвокатско възнаграждение. Ответникът - директорът на дирекция "ФСДУС" при община Раднево, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. По делото, след съдебното заседание по факс е постъпила молба, с която процесуалният представител на ответника адв. Петрунова оспорва касационната жалба като неоснователна и иска оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендират се и разноски по делото съгласно представен по делото Договор за правна помощ и съдействие. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Стара Загора е отхвърлил жалбата на касационния жалбоподател срещу АУЗД № 4 от 18.09.2012 г., издаден от главен инспектор "МДТ" при община Раднево, потвърден с решение № 2 от 31.10.2012 г. на директора на дирекция "ФСДУС" при община Раднево. За да постанови този правен резултат, съдът е приел за установено от фактическа страна, че ДП "Транспортно строителство и възстановяване" е декларирало с декларации по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ съответно с вх. № 110 от 18.11.2003 г., вх. № 111 от 18.11.2003 г., вх. № 2407000004 от 27.01.2005 г., вх. № 2407000005 от 27.01.2005 г. и вх. 2407000064 от 27.01.2005 г., земя и сгради, находящи се в с. Трояново и с. Ковачево, община Раднево, които са му предоставени за управление, съгласно приложени по делото Актове за държавна собственост. На 26.11.2009 г. жалбоподателят е подал декларации за определяне на ТБО според количеството, като за имота в с. Ковачево е поискана 1 бр. кофа, а за имота в с. Трояново - 1 бр. контейнер. По делото са представени заповеди на кмета на община Раднево за определяне по реда на чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ границите на районите на сметосъбиране и сметоизвозване, както и решенията на Общински съвет Раднево, с които са приети план-сметките за разходите по управление на отпадъците и определяне размерите на ТБО за периода 2007, 2008, 2009 и 2010 г. Изслушана е била съдебно-икономическа експертиза (СИЕ), чието заключение не е било оспорено от страните. Със заключението е предоставена информация за дължимите суми за ТБО за всеки от имотите, декларирани от касационния жалбоподател за периода 2007-2011 г. (задълженията са посочени по периоди), като са взети предвид и коригиращите декларации от 25.06.2010 г. В експертизата е отчетено, че за 2010-2011 г. дружеството е подало декларации за определяне на ТБО според количеството, в която хипотеза се следва начисляване на суми, както следва: за имотите в регулация - годишният размер е за брой съдове и 3.4 на хиляда върху отчетната стойност на декларираните имоти - само за компонента - почистване на територии от населените места, предназначени за обществено ползване. За имотите извън регулация - общо 4.9 на хиляда, което включва компонентите за ползване на депо за битови отпадъци (1.5 на хиляда) и за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в размерите, определени за съответния период (3.4 на хиляда). Изчислени са и задълженията за законната лихва върху неплатените ТБО, считано от падежа на всяка от вноските. При тази фактическа установеност, първоинстанционният съд е направил извод, че оспореният акт е законосъобразен. Решаващият състав е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя за формална незаконосъобразност на процесния АУЗД по причина, че не са посочени имотите, за които са установени задължения за ТБО за проверявания период. Съдът е изтъкнал, че с изричното посочване на номера и датата на подаване на декларациите по чл. 17 от ЗМДТ, се индивидуализират имотите, предоставени за управление на ДП "Транспортно строителство и възстановяване", за които са установени процесните задължения, както и върху каква основа са изчислени същите. Съдът е изложил съображения, че по делото не е оспорено реалното предоставяне на услугите, поради което и тази материалноправна предпоставка за възникване на задължението е налице. Посочил е, че от изготвеното по делото заключение на СИЕ се установява размерът на ТБО и отделните компоненти от нея за всеки от имотите през процесния период, вкл. и размерът на законната лихва. Мотивиран по този начин, административният съд е отхвърлил жалбата на дружеството срещу процесния АУЗД. Оспореното решение е правилно. Изтъкнатите в касационната жалба оплаквания са по приложението на материалния закон. Неоснователно е възражението за липса на яснота относно имотите, за които е начислена ТБО. Безспорно по делото е, че ДП "Транспортно строителство и възстановяване" е подало декларации по реда на чл. 17 от ЗМДТ, в които са съдържа индивидуализиране на конкретните имоти, предоставени за управление на дружеството, с вида на всеки имот и отчетната му стойност. В тази връзка, верен е изводът на административния съд, че дружеството-касационен жалбоподател не оспорва качеството си на задължен субект за вмененото му публично общинско задължение и кръга на имотите, за които се отнасят начислените задълженията. Оплакването му, обаче, че същите имоти не са изрично възпроизведени в процесния АУЗД, правилно е прието за неоснователно. Твърдяното съществено нарушение при издаването на спорния акт на органа по приходите би бил налице, ако не е възможно индивидуализирането на недвижимите имоти и/ или на отчетната им стойност, тъй като това ще доведе до неяснота относно формирането на начисленото задължение. В случая това не е налице, тъй като от съдържанието на декларациите е установимо кои са имотите, както и отчетната стойност на същите, поради което правилно решаващият състав е счел за неоснователен довода за материална незаконосъобразност на процесния АУЗД на това основание. Несъстоятелно е и оплакването за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ. По делото са приобщени заповедите на кмета на община Раднево по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, в които са посочени границите на районите, в които се предлагат услугите по събиране, извозване на отпадъците и обезвреждането им в депа или други съоръжения, както и почистване на териториите на обществено ползване, от които се установяват имотите на територията на селата Ковачево и Трояново, за които се следва ТБО и за трите компонента, а за останалите имоти, които са извън районите на организирано сметосъбиране се следва ТБО за последните два компонента - поддържане на депа и чистотата на териториите. По делото са приобщени също така решенията на Общинския съвет за определяне на промилите за всяка от услугите и като се има предвид декларираната от дружеството отчетна стойност на имотите, то е определяема конкретната стойност на задължението за всеки един от компонентите на ТБО. В тази връзка следва да се отбележи, че пред първоинстанционния съд е изслушана назначената Съдебно-техническа експертиза, която е приета като неоспорена от страните, вкл. и от страна на ДП "Транспортно строителство и възстановяване", в която се съдържа разбивка за всеки един от имотите за всеки период и дължимата лихва за задължението, което съвпада напълно (с минимално отклонение от 1.85 лв.) от определеното от органа по приходите задължение. Предвид обстоятелството, че страните не спорят относно реалното предоставяне на горните услуги, първоинстанионният съд е извел правилен извод, че е налице материалноправната предпоставка за възникване на задължението, установено с процесния АУЗД. Като е отхвърлил жалбата срещу АУЗД № 4 от 18.09.2012 г., издаден от главен инспектор "МДТ" при община Раднево, потвърден с решение № 2 от 31.10.2012 г. на директора на дирекция "ФСДУС" при община Раднево, Административен съд Стара Загора е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. В касационната жалба се съдържа твърдение за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, без същото да бъде конкретизирано, поради което настоящият състав на Върховния административен съд не се произнася по него. Пред касационната инстанция, ответникът по жалбата не е представляван от пълномощник. По делото, след приключване на съдебното заседание (удостоверено от председателя на състава) е постъпил факс от адв. Петрунова - упълномощена да представлява директора на дирекция "ФСДУС" при община Раднево, с надлежно пълномощно и договор за правна помощ и съдействие. Предвид обстоятелството, че искането за присъждане на разноски е направено след приключване на устните състезания пред касационната инстанция, същото като несвоевременно направено следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,