Решение № 9164 от 26.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 785/2012 г.

Решение № 9164 от 26.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 785/2012 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Петър Йорданов Петров от гр. София в качеството му на ЕТ "Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ - д-р Петър Петров", с. Церово, община Своге, срещу решение № 774 от 20.10.2011 г. по адм. дело № 561 по описа за 2011 г. на Административен съд - София област, с което е отхвърлена жалбата му срещу писмена покана изх. № 29-01-1438/20.05.2010 г. на Директора на Районната здравноосигурителна каса - София област. Изложените доводи за пороци на съдебното решение релевират нарушения на съдопроизводствени правила, неправилно прилагане на чл. 76а от ЗЗО и на материалния закон като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Районната здравноосигурителна каса - София област не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на обжалваното съдебно решение с предложение за оставянето му в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - София област е писмена покана изх. № 29-01-1770/20.05.2010 г., издадена от Директора на Районната здравноосигурителна каса - София област, с която ЕТ "АИППМП - д-р Петър Петров" - изпълнител на първична извънболнична медицинска помощ в с. Церово, обл. Своге, съгласно индивидуален договор (ИД) № 23-0323/12.02.2009 г. - е задължен да възстанови сумата 469,47 лв., произхождаща от превишение на стойността на назначените медико-диагностични дейности (МДД) - бл. МЗ-НЗОК № 4 извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране за второто тримесечие на 2009 г. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд - София област е обосновал правилния извод за издаване на оспорената писмена покана от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила на чл. 76а от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и на материалноправните разпоредби на Закона за бюджета на НЗОК за 2009 г. (отм.), Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България, 2006 г. (НРД 2006 г.) и т. 169 от Решение № РД-УС-04-17 на НЗОК от 20.01.2009 г. за определяне на условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска и дентална помощ, реда за сключване на договорите с тях и други условия по чл. 55, ал. 2, т. 2, 4, 6 и 7 ЗЗО (обн., ДВ, бр. 8 от 30.01.2009 г.). Съдът законосъобразно е приел, че на основание чл. 37, ал. 3 от индивидуалния договор за 2009 г. изпълнителят на медицинска помощ е длъжен да възстанови на възложителя НЗОК заплатените средства за медико - диагностични дейности, назначени извън разширените надвишения и задължението за компенсиране. Некоректно в касационната жалба се твърди, че първоинстанционният административен съд не е обсъдил възражението във връзка с прилагането на чл. 76а от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Съдът е приложил преходната разпоредба на § 10 от НРД за 2010 г., която предвижда в случаите на констатирани нарушения, извършени до 31.ХII.2009 г. през периода на действие на предходния индивидуален договор с изпълнител на медицинска/дентална помощ, налагането на глоби и имуществени санкции да се извършва по реда на ЗЗО. Оспорената писмена покана е издадена по реда на чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО, съгласно която в случаите, когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по този закон, и това е установено при проверка от контролните органи по чл. 72, ал. 2, е длъжен да възстанови сумите. Същото задължение е съществувало и при действието на чл. 233 и чл. 234 от НРД 2006 г., в сила до 31.12.2009 г. С т. 169 от Решение № РД-УС-04-17 на НЗОК от 20.01.2009 г. е предвидено контролът по изпълнение на РС да се осъществява по реда на глава двадесета и двадесет и първа от НРД 2006, като за целта се извършва проверка; за резултатите от нея, освен финансов протокол, се съставя "Протокол за неоснователно получени суми" и се издава писмена покана по реда на производството по чл. 233 и сл. от НРД 2006. От 01.01.2010 г. установяването на задълженията, произтичащи от нарушения на РС, се установява съобразно процесуалната норма на чл. 76а от ЗЗО, с която също е предвидено в случаите по ал. 1 да се съставя протокол за неоснователно получени суми с право на лицето - обект на проверката да представи писмено възражение пред директора на РЗОК в 7-дневен срок от връчване на протокола. Целта на цитираната законовата разпоредба е да се осигури защита на правата на изпълнителите на медицинска помощ в административните производства за установяване и събиране на вземанията на НЗОК. Административното производство законосъобразно е било проведено по реда и правилата на чл. 76а, ал. 1 - 4 от Закона за здравното осигуряване. Ирелевантни са оплакванията в касационната жалба във връзка с неправилното прилагане на НРД 2006 г. и НРД 2010 г. Както вече се посочи, по време на извършване на проверката през 2010 г. задълженията на изпълнителите на медицинска/дентална помощ към бюджета на здравното осигуряване са подлежали на установяване по реда на ЗЗО. Неоснователен е касационният довод за необоснованост на извода на първоинстанционния съд за нанесена на НЗОК щета от превишението на регулативните стандарти за второто тримесечие на 2009 г. Задължението на касатора като изпълнител на първична медицинска помощ да възстанови на възложителя НЗОК направените разходи за медицински дейности, назначени извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране по регулативните стандарти, е възникнало по силата на чл. 37, ал. 3 от индивидуалния договор за 2009 г. Съставянето на "Протокол за неоснователно получени суми" не трансформира материалноправното задължение на изпълнителя по чл. 37, ал. 3 от ИД за 2009 г. в задължение за възстановяване на неоснователно получени от него суми. На основание на изричната клауза на индивидуалния договор изпълнителят на медицинска помощ дължи възстановяване на разходите, които са направени от бюджета на НЗОК неправомерно поради допуснато нарушение на Закона за бюджета на НЗОК за 2009 г. (отм.). С назначаване на МДД с бланки на НЗОК над определения му с регулативните стандарти брой изпълнителят е причинил плащания от бюджета на НЗОК над определените средства и дължи възстановяване на неправомерно направените разходи в нарушение на закона и договорните му задължения. Жалбоподателят не е оспорил отразената в протокола за неоснователно получени суми № 11/13.04.2010 г. дата на връчване на протокола за регулативните стандарти - 07.05.2009 г., с оглед на което е неоснователно твърдението му, че е трябвало да спазва ограничение, което не му е било известно. Обстоятелството, че РС за второто тримесечие на 2009 г. са били връчени в средата на тримесечието, не освобождава изпълнителя на медицинска помощ от договорното задължение по чл. 36, ал. 1 от ИД да назначава МДД в лимитирана стойност. Съгласно § 5 от ПЗР на Решение № РД-УС-04-10 от 12.01.2009 г. за приемане на правила за реда за определяне броя на специализираните медицински дейности и стойността на медико-диагностични дейности за назначаване от изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ (отм.) до изготвянето на окончателните регулативни стандарти за съответното тримесечие изпълнителите на СИМП и ПИМП, сключили договор с РЗОК, през първия месец от текущото тримесечие е следвало да назначават специализирани медицински и медико-диагностични дейности, съобразно медицинската целесъобразност, обема и честотата им по приложения № 6, 7, 8 и 9 и съобразно определения регулативен стандарт за предходното тримесечие. Неправилно е застъпеното в касационната жалба становище, съгласно което решение № 2 от 22.02.2007 г. по конст. дело № 12 от 2006 г. на Конституционния съд на Република България се отнася "до съвсем друг казус". В мотивите на обжалваното решение първоинстанционният съд е аргументирал правната допустимост и конституционносъобразността на регулативните стандарти съобразно решението на Конституционния съд което е задължително за всички държавни органи, граждани и юридически лица на основание чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционния съд. С посоченото решение е прието, че правата по чл. 4, чл. 5, т. 5 и 10 отЗакона за здравното осигуряване са от категорията универсални социални права, което по необходимост налага държавна намеса. Медицинската помощ, до която осигурените лица има право на свободен достъп при условията на равнопоставеност, не е неограничена и се определя от държавата по вид, обхват и обем. Установените от чл. 4, чл. 5, т. 5 и чл. 10 от ЗЗО принципи не влизат в противоречие с чл. 29 от същия закон, който предвижда диференцираните разходи по здравноосигурителните плащания за специализирана извънболнична медицинска помощ и медико-диагностични дейности да се определят със закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Касаторът неправилно се позовава на решение № 12098 от 04.12.2006 г. на Върховния административен съд, петчленен състав (ДВ, бр. 101 от 2006 г.), с което са отменени отделни текстове на Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България, 2006 г. (НРД 2006 г.). През 2009 г. условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска и дентална помощ, реда за сключване на договорите с тях и други условия по чл. 55, ал. 2, т. 2, 4, 6 и 7 ЗЗО, са регламентирани с цитираното Решение № РД-УС-04-17 на НЗОК от 20.01.2009 г. (обн., ДВ, бр. 8 от 30.01.2009 г.). Следва да се отбележи, че с решение № 12098 от 04.12.2006 г. на ВАС, 5-чл. състав, не е отменена разпоредбата на чл. 166, ал. 1 от НРД 2006 г., съгласно която директорът на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) след писмено становище от председателя на БЛС, съгласно съвместна методика, утвърждава регулативните стандарти за всяко от тримесечията. Не е отменена и разпоредбата на чл. 88, т. 4 от НРД 2006 г., която дава право на НЗОК да прекрати без предизвестие договора в случай, че изпълнителят не подпише протоколите за регулативни стандарти, представляващи неразделна част от индивидуалния договор. Оспорената покана е издадена при спазване на процесуалния и материалния закон и като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд - София област е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Допуснатата от съда очевидна фактическа грешка при отразяване номера на оспорената писмена покана (29-01-1438 вместо 29-01-1770) не води до недопустимост на съдебното решение, а подлежи на поправяне по реда на чл. 175 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,