Решение № 12636 от 28.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1880/2010 г.

Решение № 12636 от 28.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1880/2010 г., VII о., докладчик съдията Йова Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на "Голдер Хендлинг България" ООД, със седалище гр. София против Решение № 85 от 18.11.2009 г. по адм. д. 2761/2009 г. на Административен съд - София град, I отделение, 5 състав. В жалбата се твърди неправилност на оспореното решение поради постановяването му в противоречие на закона и необоснованост, с искане да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което да бъде задължен Главния директор на ГД "ГВА" да издаде на дружеството исканите лицензи за оператор по наземно обслужване, или алтернативно преписката да бъде изпратена на същия орган за решаване на спора по същество със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, заедно с присъждане на направените по делото разноски. Ответната страна Главният директор на "Гражданска въздухоплавателна администрация" - София чрез процесуалният си представител оспорва жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, преценявайки обжалваното решение с оглед заявените касационни основания и служебно, съобразно разпоредбата на ал. 2 на чл. 218 АПК, за да се произнесе, взе предвид: С обжалваното решение Административен съд - София град Ловеч отхвърля жалбата на "Голдер Хендлинг България" ООД срещу Заповед № 45-01-90 от 30.03.2009 г. на Главния директор на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация", с която е отказано на дружеството издаването на лиценз за оператор на наземно обслужване по заявление рег. № 55-05-54 от 18.12.2007 г. Решението е постановено при безспорно установени по делото факти. Спорни са изводите на съда относно наличието на квалифициран персонал и създадената организация за изпълнение на дейностите по искания лиценз, притежаването от дружеството жалбоподател на необходимата техника и/или технологии, осигуряващи спазването на действащите стандарти и процедури за сигурност и безопасност. Административният съд приема, че заявителят на лиценза не е представил доказателства, че разполага с квалифициран персонал с професионален опит и стаж, необходими за извършването на дейността, съобразно изискването на чл. 41, т. 1 от Наредба № 20. Представените 17 броя консултантски договора установяват необходимата квалификация на лицата, но не й трайната им обвързаност с жалбоподателя, така както изисква чл. 41, т. 1 от Наредба № 20, предвиждаща, че кандидатът следва да "има" персонал. При отсъствието на легално определение на понятието "персонал" в Закона за гражданското въздухоплаване и в Наредба № 20, предвид характера на дейността и специфичните изисквания за сигурност и безопасност, съдът приема, че следва да е налице трудово правоотношение, при което детайлно да са уредени правата и задълженията на страните по договора. Съдът изследва съдържанието на консултантските договори, което е идентично за всички и приема, че те не установяват как ще бъде осъществено изпълнението на различните дейности по искания лиценз, още повече, при факта, че част от лицата се намират в договорни отношения и работят в други компании. Изложените съображения обосновават извода на първоинстанционния съд, че жалбоподателят не отговаря на изискванията на чл. 41, т. 1 от Наредба № 20 за притежаването на квалифициран персонал. Въз основа на заключение на счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните, съдът достига до извод, че жалбоподателят не притежава и необходимата техника, съгласно приложение № 12 от Наредба № 20. Съдът съпоставя установените от експертизата съоръжения с изискванията на приложение № 12 от Наредба № 20, и констатира липсата на предвидените в т. 1, т. 4, т. 6, 7, 8 и 11 технически средства за дейностите по наземно обслужване. Решението на административния съд е обосновано с оглед събраните по делото доказателства и съобразено с приложимия материален закон, правилно по своите крайни изводи. Разпоредбата на чл. 48д, ал. 2 от Закона за гражданското въздухоплаване посочва в т. 1 изискването персоналът на кандидата да има квалификация, професионален опит и стаж, необходими за извършването на дейността, като нормата е изцяло възпроизведена в т. 1 на чл. 41 от Наредба № 20/24.11.2006 г. за удостоверяване експлоатационната годност на граждански летища, летателни площадки, системи и съоръжения за наземно обслужване, за лицензиране на летищни оператори и оператори по наземно обслужване и за достъпа до пазара по наземно обслужване в летищата. При отсъствието на легално определение на понятието "персонал", неговото съдържание следва да бъде изведено от контекста на приложимия нормативен акт и спецификата на отношенията, които той урежда. Настоящият съдебен състав приема, че "персоналът", т. е. личният състав, с който разполага кандидатът, трябва да може да бъде определен от сравнително трайно установена връзка между дружеството и всяко от лицата. Както трудовият, така и гражданският договор могат да създадат в достатъчна степен обвързаност между страните, която да обезпечи изпълнение на дейностите, предмет на лиценза. Преценката доколко в конкретната хипотеза е налице тази обвързаност зависи от съдържанието на правата и поетите от страните по гражданските договори задължения. Възможността, предвидена в чл. 4 от договорите, всеки от тях да бъде прекратен от всяка от страните с едномесечно предизвестие, отправено до другата, както и предвиденото в чл. 5 от договорите условие за сключване на трудов договор при взаимно съгласие на двете страни поставят под съмнение трайния характер на постигнатите договорености. Еднаквият предмет на консултантските договори, липсата на конкретизация на дейностите, които ще извършват страните, както и отсъствието на клаузи, които да гарантират достатъчна продължителност на отношенията, налагат извода за недоказаност на наличието на персонал по смисъла на чл. 48д, ал. 2, т. 1 от ЗГВ и чл. 41, т. 1 от Наредба № 20, като абсолютно необходимо условие за предоставяне на лиценза. Аналогични изводи налагат и събраните доказателства по отношение изпълнението на изискването на чл. 48д, ал. 2, т. 3 от ЗГВ, възпроизведена в нормата на чл. 41, т. 3 от Наредба № 20, с препращането към приложение № 12 от същата наредба. Разпоредбите на закона и наредбата изискват техниката, осигуряваща спазването на действащите стандарти и процедури за сигурност и безопасност на лицата, въздухоплавателните средства, съоръженията и оборудването на съответното летище да бъде притежание на кандидата за лиценз. Правното значение на понятието притежание се свързва с право на собственост или ограничено вещно право, което в процеса не се твърди и за което не са представени доказателства. Наемните договори с предмет необходимите за дейностите технически средства не водят до притежание, за да се приеме, че жалбоподателят е изпълнил изискванията на приложимите разпоредби. Основателни са доводите в касационната жалба за неправилно позоваване от първоинстанционния съд на изисквания по Приложение № 12 от Наредба № 20, които не се отнасят до дейностите, за които е заявен лиценза. Систематичното и сравнително тълкуване на нормите на Приложение № 12 с останалите разпоредби на Наредба № 20 налага извод, че в Приложение № 12 са изчерпателно посочени необходимите технически средства за всяка една от дейностите по Приложение 1 на Наредба № 20, поради което неправилно към заявените от кандидата дейности съдът отнася тези по т. 1, т. 7, т. 8 и т. 11. Посоченото неправилно тълкуване и приложение на закона не променя изводите на настоящата инстанция за неоснователност на касационното обжалване в останалата част. При служебната проверка на решението настоящият съдебен състав не установява основания за неговата отмяна. Законосъобразните и обосновани изводи на първоинстанционния съд налагат обжалваното решение да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс,