Решение № 7868 от 29.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 964/2016 г.

Решение № 7868 от 29.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 964/2016 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от П. В. А. чрез адвокат К. А. против решение № 644 от 3.12.2015 г. по адм. дело № 321/2015 г. на Административен съд - М.. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му против уведомително писмо изх. № 01-6500/3714 от 18.03.2015 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие". Правят се доводи за противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се присъждане на деловодни разноски и адвокатско възнаграждение. Д. фонд "Земеделие" чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и претендира юрисконсултско възнаграждение. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се, че оспореният административен акт е законосъобразен и постановеното съдебно решение не страда от пороци по чл. 209, ал. 3 АПК, поради което следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба да се остави без уважение като неоснователна. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Образувано е по жалба, подадена от П. В. А. против уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" (АЕП) от Програма за развитие на селските райони за кампания 2012 г. Възразил е, че писмото е издадено при нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби на националното и европейско законодателство. Посочил е, че административният акт е необоснован, тъй като органът не е събрал всички необходими доказателства, както и че е издаден след изтичане на давностния срок за извършено нарушение. За изясняване на спора, съдът е приложил цялата административна преписка във връзка с подаденото от жалбоподателя общо заявление за подпомагане по три различни мерки. Събрал е писмени доказателства за наличието на материална компетентност на издателя на оспорения административен акт. Изяснил е спорните въпроси, както и технологията на очертаване на графичния материал при заявяване на конкретните БЗС за подпомагане чрез назначаване и изслушване на заключение на съдебно-техническа експертиза и писмен отговор от длъжностно лице на ДФЗ на запитване от страна на жалбоподателя. От така събраните писмени доказателства е приел установените факти. Бенефициентът е подал общо заявление за подпомагане през 2010 г. по три мерки: Схема за единно плащане на площ; Плащания за природни ограничения в планински райони и Агроекологични плащания - мярка 214 - управление на земеделски земи с висока природна стойност. По всички тях е кандидатствал с едни и същи парцели с обща заявена площ - 312,52 ха. В същия размер е одобрената от административния орган площ. На 15.05.2012 г. е подал заявление за плащане. При очертаване на парцелите е намалил размера на одобрената по ангажимента площ на 285,65 ха - съставляващи 91.34 % от първоначалната. На 27.02.2013 г. с писмо с изх. № 01-6500/2243 на изпълнителния директор на ДФЗ е уведомен, че след извършени административни проверки в ИСАК, се е установило припокриване на площта от пресичане на заявените през текущата кампания парцели, спрямо одобрените /референтните/ парцели за участие в размер на 87.38 %. Той не е взел отношение по него. Във връзка с това е издадено уведомително писмо от 14.05.2013 г. за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 за кампания 2012 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ. Последното е обжалвано и е прогласено за нищожно с влязло в сила решение № 2382/6.03.2015 г., постановено по адм. дело № 6114/2014 г. по описа на ВАС, трето отделение. В изпълнение на дадените указания от съда е издадено процесното уведомително писмо изх. № 01-6500/3714/18.03.2015 г. от изпълнителния директор на ДФЗ, с което е прекратен агроекологичният ангажимент по мярка 214 на основание чл. 18, ал. 3, т. 3 във вр. с чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11/6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., наричана в настоящото изложение "наредбата". Въз основа на съдебно-техническата експертиза, съдът е приел за доказано, че посочените в приложение № 1 към писмото цифри и проценти напълно съответстват на данните, установени при извършената проверка и съпоставяне на заявените и очертани от жалбоподателя площи за кампания 2012 г. Очертаването е направено върху визуализирани данни с контури от предходната 2011 г. Определеният от вещото лице процент на припокриване на площта от пресичане на заявените за кампания 2012 г. парцели по АЕП спрямо одобрените парцели през 2011 г. за участие в направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)" съвпада с процента - 87.38 %, определен от административния орган и надвишаващ допустимия процент по чл. 24, ал. 2 от Наредбата. Самата технология на очертаване на парцелите от страна на приемащото длъжностно лице или от самите бенефициенти е разяснена освен от вещото лице, и от длъжностно лице на фонда с писмо от 2.11.2015 г. При тези данни по делото, съдът е приел, че заявителят не е спазил задължителното изискване по чл. 24, ал. 2, тъй като заявената площ през третата година от поетия ангажимент е намалена с повече от 10 %, поради което попада в хипотезата на чл. 18, ал. 3, т. 3. Уведомителното писмо, с което е прекратен на същото правно основание ангажиментът, е съответно на закона. Счел е за нарушение прилагането на методика, която към момента на подаване на заявлението все още не е била приета и одобрена, но е приел, че то не е съществено. Разгледал е внимателно възраженията на жалбоподателя за допусната техническа грешка не по негова вина при очертаване границите на заявените през 2012 г. парцели за подпомагане по мярката. Въз основа на всички доказателства по преписката ги е приел за неоснователни. Извел е окончателен правен извод за законосъобразност на оспорения административен акт и е отхвърлил подадената срещу него жалба, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба се твърди необоснованост на решението, доколкото съдът при формиране на правните си изводи се е позовал на резултати от автоматични проверки, които се отнасят за директните плащания на площ, но не и за агроекологичните плащания по мярка 214. Подобно възражение се прави за първи път в касационното производство. Документът на стр. 108 от делото - "Резултати от автоматични проверки на въведените данни", където са констатирани грешки в 17 парцела и заявителят е уведомен срещу подпис, не е оспорен от него. Наистина в него е посочено, че се отнася за площи, подходящи за подпомагане по ДПП, но не се спори между страните по делото, че с едни и същи парцели, той е кандидатствал по трите мерки. Поради това и очертаването е извършено еднократно. От писмените доказателства, заключението на еспертизата и самите обяснения на жалбоподателя, дадени в съдебно заседание при изслушването й показват, че предупреждението за грешки е направено и във връзка с мярка 214. От таблицата, приложение 1 към уведомителното писмо е видно, че някои от одобрените за подпомагане парцели, който заявил за кампания 2012 г. са раздробени на няколко по-малки блока. Бенефициентът има своите мотиви, да заявява по този начин. При извършването на автоматизираните проверки е спазено заявяването по начина, по който той го е направил през 2012 г. Съпоставено е с картата база от предходната референтна година. Тази методика на проверки по системата ИСАК е констатирана от вещото лице, а допълнително е разяснена и с писмо от 2.11.2015 г., представено по делото въз основа на издадено съдебно удостоверение. Там е посочено, че регистрирането на земеделски площи се извършва чрез географски информационни средства. Кандидатът посочва всеки ползван от него имот през текущата стопанска година. Базата за това е визуализирани на екран географски данни за заявените от него за подпомагане площи през предходната година. При редакция на границите на съответния парцел, първоначално се визуализира на екрана на компютъра контура от предходната година и след извършената промяна - новият контур на парцела. След промяната на геометрията му, се разпечатва картен материал, подписан от бенефициента. С подписа си той удостоверява съгласието с въведените от оператора данни. Не съществуват процесуални пречки за приобщаване на писмото към доказателствата, доколкото отразените в него разяснения съвпадат с разясненията на вещото лице при изслушването му в съдебно заседание. Неоснователно се твърди допуснато от съда нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в игнориране на показанията, дадени от разпитания по делото свидетел. Неговите обяснения по никакъв начин и с нищо не допринасят за решаването на спора за намаления размер на парцелите, заявен за подпомагане през 2012 г. Свидетелят е помагал на бенефициента при обработката на ливадите и пасищата, но не би могъл да установи границите на парцелите през и по време на заявяването им. Отново се поддържа довод за незаконосъобразност на административния акт, като постановен след изтичане на погасителна давност. Както пред първата инстанция, така и в касационното производство, това възражение не се обвързва с каквито и да било правни норми, поради което не става ясно каква погасителна давност има предвид касационният жалбоподател. Главното е, че прекратяването на поетия агроекологичен ангажимент е извършено през 2015 г., не поради бездействие на административния орган, а поради отменително решение на съда във връзка с нищожност на предходно издадено писмо, за което съдът е приел липса на материална компетентност за издателя му. Неоснователно отново се повтаря довод за незаконосъобразност, поради прилагане на Методика за намаляване и отказване на агроекологични плащания по мярката, която била утвърдена със заповед № РД 09-1117 от 17.08.2012 г. - след приемане на заявлението за подпомагане. В тази връзка следва да се отбележи неправилност на извода на административния съд, че прилагането й съставлява по принцип нарушение. Ангажиментът се поема за срок от пет години, поради което няма каквато и да било законова забрана към породеното правоотношение да се прилагат правила, които са създадени след поемането на ангажимента. Доколкото заявлението за плащане касае кампания 2012 г., то законосъобразно при преценката на основателността му, административният орган е приложил методика - приета през 2012 г. Още повече, че методиката просто повтаря разпоредби на закона и наредбата и не се отклонява от правилата, уредени вече в нормативните актове, регламентиращи материята. Отново се възразява за нарушение на правилото на чл. 16 от Регламент 65/2011 г. Възражението е неоснователно, тъй като случаят попада в изключението на т. 1, б. "а" от същата разпоредба - площите са декларирани в рамките на интегрираната система, т. нар. система ИСАК. По тези съображения касационната жалба е неоснователна. Постановеното решение е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане от пълномощника на ответната страна, касаторът следва да заплати на ДФЗ сумата 300 лева за юрисконсултско възнаграждение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение