Решение № 10686 от 23.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1844/2012 г.

Решение № 10686 от 23.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1844/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Каолин" АД против решение № 13260 от 18.10.2011 г., постановено от тричленен състав на пето отделение на Върховния административен съд по адм. д. № 10721/09 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "Каолин" АД против решение № 5-2/2009 на Министъра на околната среда и водите. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Наведените касационни основания са допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост- чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретните оплаквания са, че съдът неправилно е преценил като законосъобразен административен акт, издаден въз основа на предхождащ го административен акт, който е отменен като незаконосъобразен; неправилно тричленният състав на ВАС е приел, че възложителят може да се смени, като решението по ОВОС остане същото; неправилен е изводът на съда за липсата на връзка между отмененото с влязло в сила решение № 553/2008 г. и процесния административен акт. Касаторът иска отмяна на съдебното решение с всички законни последици от това. Ответникът в касационното производство-Министърът на околната среда и водите не изразява становище по жалбата. Заинтересованата страна - "МюлерГруп" АД оспорва касационната жалба по съображения развити в писмен отговор и в писмени бележки. Доводите му за правилност на обжалваното решение се свеждат до следното: неправилно е твърдението на касатора, че отменения административен акт служи за правна основа на обжалвания пред тричленния състав на административния съд; решението по ОВОС не е зависимо от възложителя на ИП; съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 7 от ЗООС, възложителят може да бъде променен, като новият възложител на предложението по чл. 81, ал. 1, т. 2 има задължението да уведоми компетентния орган, издал решението по ОВОС; правилно съдът е приел, че не са налице нарушения на разпоредбата на чл. 95, ал. 1 и ал. 3 от ЗООС, тъй като в съдебното производство са събрани достатъчно убедителни писмени доказателства на които съдът се е позовал; правилно съдът е преценил като неоснователни доводите в жалбата, че представеният доклад няма съдържанието, задължително определено с чл. 96 от ЗООС; правилна е преценката на съда, че в приложения последен вариант на ДОВОС от м. февруари 2009 г. е посочено точното местоположение на складовете за добитата суровина; необосновано е твърдението за липса на заключение за "Статута и собствеността на съседните земи", тъй като данните се съдържат в приложение към доклада; правилни са изводите на съда, че докладът съдържа всички реквизити по чл. 96, ал. 1, т. 1 до т. 11 от ЗООС и за липса на нарушения на материалния закон и по-конкретно на разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 2 от Наредбата за ОВОС. Заинтересованата страна иска да бъде оставено в сила обжалваното решение. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че правните изводи на съда се подкрепят от доказателствата по делото и са в съответствие с материалния закон, както и че производствата по издаване на разрешение за търсене и проучване на полезни изкопаеми и по ОВОС на инвестиционно предложение са две отделни и независими производства и се развиват по два различни закона. Сочи, че заинтересованата страна "Мюлер груп" АД е имала издадено разрешение за търсене и проучване и тъй като съгласно чл. 21, ал. 7, т. 2 от Закона за подземните богатства, за регистриране на търговско и географско откритие трябва да има влязло в сила решение по ОВОС, е поискано издаване на такова за инвестиционно предложение "Добив на подземни богатства". Това инвестиционно предложение ще бъде реализирано при предоставяне право на концесия. След като с влязло в сила решение на ВАС е отменено разрешението за търсене и проучване, няма да се реализира и инвестиционното предложение. Сочи също така, че по делото няма доказателства, че от ОВОС за това инвестиционно предложение ще се възползва друг възложител. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав на първа колегия преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на 14-дневния законоустановен срок за касационното обжалване. Жалбата е неоснователна. Тричленният състав на ВАС е отхвърлил жалбата на "Каолин" АД срещу решение № 5-2/2009 г. на Министъра на околната среда и водите, като е преценил за неоснователни всички наведени от жалбоподателя възражения за незаконосъобразност на този акт. Съдът е преценил като неоснователно възражението на жалбоподателя за допуснато от министъра нарушение на чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК. Приел е, че решението за одобряване на изготвения ДОВОС и осъществяването на инвестиционното предложение и разрешението за извършване на търсене и проучване на неметални полезни изкопаеми имат самостоятелни предмети и издаването на всеки един от тях се осъществява по реда на самостоятелно производство, като липсва правна норма, която да обявява някое от тях за задължително предшестващо другото и/или за причина, без наличието на която, да не може да се издаде втория. Като аргумент за независимост на едно от друго на двете решения е изтъкнат и аргумента, че съгласно чл. 99, ал. 7 от ЗООС може да бъде променен възложителят на инвестиционното предложение и решението по ОВОС не е зависимо от възложителя на инвестиционното предложение. Съдът е формирал извод за липса на преюдициалност между производството по издаването на двата административни акта на министъра, поради което липсвали и основания за спиране на производството по издаване на обжалваното решение предвид наличието на висящо съдебно производство за проверка законосъобразността на разрешение № 553/2008 г. Съдът е преценил като неоснователно възражението на жалбоподателя за нарушение на чл. 95, ал. 1 и ал. 3 от ЗООС. Съдът въз основа на данните от преписката, а именно-писма от "Мюлер Груп" ООД до Национална Агенция "Пътна инфраструктура, РИОСВ-Шумен", Басейнова дирекция "Черноморски район"-Варна, РИОКОЗ-Шумен, "ЕОН България мрежи" АД, "В и К - Шумен" и регионален исторически музей Шумен и отговорите на тези ведомства, е приел, че компетентните органи са информирани. Посочено е, че засегнатата общественост е уведомена за предстоящото обсъждане на доклада за ОВОС на ИП чрез съобщение във в. Монитор. Съдът е отхвърлил възражението на жалбоподателя, че уведомяването за предстоящото обсъждане на доклада не е направено своевременно. Посочил е, че проведеното обществено обсъждане на доклада е след повече от 30 дни от обявлението в национален ежедневник. Преценено е като неоснователно възражението на жалбоподателя относно липсата на изискуемото се от закона съдържание на доклада. Съдът е преценил като неоснователни и възраженията на жалбоподателя за допуснати нарушения на материалния закон. Посочил е, че само наличието на възражение срещу доклада не е основание по чл. 19, ал. 1, т. 2 от Наредбата министърът да не одобри инвестиционното предложение, а от значение е основателността на възражението, което в конкретния случай е именно такова. Преценено е от съда, че засягането на имоти на жалбоподателя от ИП е ирелевантно обстоятелство за одобряването му, тъй като е налице законова регулация на възможност за титуляра на разрешението или концесията за договорно уреждане на взаимоотношенията с титулярите на права върху земята, засегната от ИП. Настоящият съдебен състав на първа колегия на ВАС след преценка на фактическата обстановка по спора, която обективно е установена от първоинстанционния съдебен състав и след съобразяване на приложимите разпоредби приема следното: Единственото възражение на касатора е за неправилна преценка на съда, че няма връзка между отмененото разрешение № 553/2008 г. и процесния административен акт, както и че разрешението не е правна основа (фактическо основание) за издаването на решение № 5-2/2009 на Министъра на околната среда и водите (обжалваното). Съобразно императивната разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, която задължава съда да обсъди само посочените в жалбата или протеста пороци на решението, настоящият касационен състав на Върховния административен съд ще се ограничи в преценката си единствено до посочения в касационната жалба порок на решението. Твърденият порок на съдебното решение не е налице. Правилна е преценката на първоинстанционния съд, че при издаване на обжалваното пред него решение на министъра на околната среда и водите не е допуснато нарушение на чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК. Визираната норма разпорежда, че административният орган спира производството при наличието на образувано друго административно или съдебно производство, когато издаването на акта не може да стане преди неговото приключване. Решението на компетентния орган за одобряване на доклад за оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение и за одобряване осъществяването на инвестиционното предложение е резултат на не лека процедура и наличието на сложен фактически състав. Тази процедура е регламентирана в Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (НУРИОВОС). Процедурата включва уведомяване от възложителя на компетентния орган за инвестиционното си намерение в най-ранен етап, уведомяване на кметовете и населението на засегнатите кметства и община за инвестиционното намерение; извършване на консултации със специализираните ведомства; изготвянето на задание въз основа на данните от консултациите и обсъжданията; изготвяне на доклад по оценка на въздействието върху околната среда от колектив от експерти и със съдържание съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредбата; внасянето на този доклад пред компетентния орган за оценка на качеството му съобразно критериите по чл. 14, ал. 1 от Наредбата; обществено обсъждане на доклада с определените от компетентния орган засегнати кметства и община; извършване на обществено обсъждане на доклада на среща, за която населението на засегнатите кметства е уведомено 30 дни предварително; писмено обсъждане от възложителя на постъпилите възражения, което следва да се представи на компетентния орган; обсъждане на доклада и взимане на решение по него от Висшия експертен екологичен съвет; решение на компетентния орган за одобряване на проекта. Целта на тази подробна и не лека процедура е да се гарантира грижата за опазване на човешкото здраве и качество на живот чрез по-добра околна среда, за осигуряване поддържането на разнообразие на видовете и репродуктивната способност на екосистемата като основен ресурс на живот. В резултат на разписаната сложна процедура, решението на компетентния орган се взима след като е налице набор от писмени документи, част от тях предхождащи окончателното решение, административни актове на същия компетентен орган (решение, с което се определя дали инвестиционното предложение е включено в приложение 1 или 2 към чл. 81, ал. 1, т. 2 ЗООС/решение по необходимостта от извършване на ОВОС; решение на компетентния орган за оценка на качеството на доклада). Разрешението за търсене и проучване, издадено по реда на ЗПБ не елемент от този сложен фактически състав. Правилно съдът е посочил, че двата акта на министъра имат самостоятелни предмети и издаването на всеки от тях се осъществява по реда на самостоятелно производство. При тази законова регламентация, влизането в сила на разрешението за търсене и проучване не е етап от процедурата за оценка на ДОВОС и издаване на разрешението за осъществяване на инвестиционното предложение. Разрешението за търсене и проучване, макар и да не е в пряка връзка с процедурата и решението по оценка на въздействието върху околната среда и одобряване осъществяването на инвестиционното предложение не е напълно индиферентно спрямо нея. То е от значение за преценката, доколко инициатора на процедурата за оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционното предложение има качеството на "възложител" и в този смисъл лице, което може валидно да инициира и участва в тази процедура. Съгласно т. 20 от ДР на ЗООС възложител на инвестиционното предложение е обществен орган, физическо или юридическо лице, което по реда на специален закон, нормативен акт или административен акт има права да инициира или да кандидатства за одобряване на инвестиционно предложение. В конкретния случай, както правилно се сочи от прокурора, участващ в касационното производство, "Мюлер груп" ООД е поискал издаване на решение по оценка въздействието върху околната среда във връзка с изискването на закона, а именно чл. 21, ал. 7, т. 2 от Подземните богатства, за целите на регистрацията на търговско или географско откритие. Следователно, "Мюлер груп" ООД в качеството му на адресат на издадено разрешение за търсене и проучване на неметални полезни изкопаеми-индустриални минерали в площ "Дар", разположена на територията на община Каолиново и заявител за регистрация на търговско откритие (данни за което се съдържат в писмо изх. № 91-00-35 от 18.01.2010 г. на МОСВ, лист 94 от делото) по силата на закона - чл. 21, ал. 7, т. 2 от ЗПБ е имал право да инициира производство за оценка на ОВОС и одобряване на инвестиционно предложение, т. е. е имал качеството на възложител по смисъла на т. 20 от ДР на ЗООС. Това качество е било налице за дружеството и към датата на издаване (24.06.2009 г.) на обжалваното решение 5-2/2009 на министъра на околната среда и водите, към който момент се преценява съответствието на акта с материалния закон по аргумент от чл. 142, ал. 1 АПК. Както правилно се поддържа от прокурора, участващ в касационното производство, отмяната на Разрешение № 553/27.06.2008 г. на министъра на околната среда и водите води до невъзможност да се реализира инвестиционното предложение на "Мюлер груп" ООД. Отмяната на Разрешение № 553/27.06.2008 г. на министъра на околната среда и водите има за своя последица обезсилване на удостоверението за търговско откритие № 0394/29.06.2009 г. както е посочено в писмо на министъра на околната среда и водите изх. № 91-00-35 от 18.01.2010 г. (лист 94 от делото), от което следва, че решение 5-2/2009 г. на министъра на околната среда и водите и доклада за ОВОЗ въз основа на който то е издадено, няма да могат да постигнат целите, за които са издадени. Околната среда е динамична, поради което инвестиционно предложение с аналогичен предмет, но направено в различен момент от оценявания с процесния ДОВОС, би следвало да се преценява като "отделен случай", с който израз си служи Директива 85/337/ЕИО на Съвета относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда, изискващ нова оценка на въздействието върху околната среда. Тоест, отмяната на Разрешение № 553/27.06.2008 г. на министъра на околната среда и водите е от значение за изпълнението на обжалвания административен акт, а не за неговата валидност и законосъобразност. По изложените съображения, настоящият съдебен състав преценява обжалваното решение като правилно, тъй като не се установи наличието на порока, твърдян в касационната жалба. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд