Решение № 9788 от 1.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6298/2011 г.

Решение № 9788 от 1.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6298/2011 г., IV о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Варна Вип Пропърти" ООД със седалище в гр. София, против решение № 660 от 19.03.2011 г., постановено по адм. дело № 4082/2010 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отменена заповед № 3635 от 16.11.2010 г. на кмета на община Варна, с която е одобрено решение за определяне на застроени части по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. за имот пл. № 567-КП-1956, идентичен с ПИ 567 от ПКП за КК "Чайка". Посочени са отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неизяснена фактическа обстановка, нарушение на материалния закон. Няма развити доводи. Иска се отмяна на обжалваното решение с произтичащите от това последици. Ответниците - Паруш Георгиев Парушев, Стоян Георгиев Парушев, Иван Йорданов Митев, Георги Йорданов Иванов, Димитър Иванов Димитров и Тодор Иванов Димитров чрез процесуалния си представител адв. Станислав Славов в писмен отговор от 26.04.2011 г. оспорват касационната жалба с изложени твърдения за недопустимост на същата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, четвърто отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, преценява следното: При проверка по допустимостта на касационната жалба, настоящият състав прецени следното: Производството пред Варненския административен съд е било образувано по жалба против Заповед № 3635/16.11.2010 г. на Кмета на община Варна, с която е одобрено решението на техническата служба при Община Варна за определяне на застроени части по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ за имот, пл. № 567-КП-1956 г., идентичен с ПИ 567 от ПКП на к. к. "Чайка". С обжалваното решение съдът е отменил процесната заповед и е изпратил преписката на кмета на община Варна за ново произнасяне. За да достигне до този резултат административният съд е приел, че в конкретния случай не са налице реализирани строителни дейности от характер, визиран в § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ. Процесният имот попада в терен, в който не са осъществени строителни мероприятия и може да се възприема като свободна площ. Приел е също, че административният орган не е изложил мотиви, поради което е невъзможно да се установи как е определил застроените площи в процесния имот и каква площ е взета предвид при определянето на застроената площ. Настоящият касатор е бил конституиран като заинтересована страна в производството пред административният съд, в качеството му на собственик на процесният имот. Именно в това му качество на страна по делото, за него възниква правото на касационна жалба по силата на чл. 210, ал. 1 от АПК - Право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. Касационната жалба не се явява недопустима, но по същество е неоснователна. Настоящата инстанция се произнася с оглед разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, тъй като в касационната жалба няма никакви доводи относно незаконосъобразността на съдебното решение. Не са допуснати нарушения на материалния закон. Съдът е обсъдил всички относими доказателства и е достигнал до законосъобразни изводи. Правилно е прието, че същата страда от липса на конкретни фактически констатации по отношение застрояването на имота. Няма данни за реализирани строителни дейности от характер, визиран в § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, процесният имот попада в терен, в който не са осъществени строителни мероприятия и може да се възприеме дори като свободна площ. Съдът е обсъдил заключението на вещото лице и е посочил, че е имало сграда до 2007 г., която макар и описана, е била съборена от собствениците, не са налице и съображения от техническата инфраструктура, непозволяващи възстановяване на собствеността. От друга страна, в производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ се определя застроената част, респективно свободната площ на претендиран за възстановяване по ЗСПЗЗ имот, при спазване на Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони и на хигиенните и противопожарните норми. В това производство не се обсъждат обстоятелства, свързани със законността на сградите. Действително според чл. 13, ал. 5, т. 4 от ППЗСПЗЗ в удостоверението, което се издава от техническата служба следва да бъде дадена информация учредено ли е право на строеж и дали строежът на законно разрешената сграда е започнал в срока по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, но предпоставките за приложението на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ се изследват в друго производство, в което се възстановяват правата на собствениците върху земеделските земи, включени в границите на урбанизираните територии (населени места) и върху този нов административен акт, издаден от друг административен орган - Общинската служба по земеделие, на друго основание - чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, може да бъде упражнен отделен съдебен контрол за законосъобразност, но в друго производство - по реда на чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ, което е съвсем различно от настоящото. Предмет на административното производство и в двете му фази - административна и съдебна е определянето на застроената част на имотите, а не възстановяването на собствеността върху тях. След като е установил нарушение при издаване на заповедта, съдът правилно е отменил същата и е върнал преписката за ново произнасяне съгласно дадените указания. На ответниците следва да бъдат заплатени направени от тях разноски в размер на 800 лв., представляващи адвокатски хонорар за тази инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение,