Решение № 2652 от 19.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7832/2019 г.

Решение № 2652 от 19.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7832/2019 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет - Сливо поле против решение № 16 от 16.04.2019 г., постановено по адм. д. № 76/2019 г. по описа на Административен съд гр. Русе. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК и моли за отмяната му. Ответникът – областният управител на Област Русе, в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Ответникът – Сдружение "Спортен клуб по борба и джудо Дунав" – не изразява становище по касационната жалба. По делото е постъпила и частна жалба от областния управител на Област Русе против определение от 14.05.2019 г., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната и частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Русе отменя решение № 478 по протокол № 48/20.12.2018 г. на Общински съвет Сливо поле за учредяване на безвъзмездно право на ползване на масивна едноетажна сграда, представляваща зала за тренировки по борба - частна общинска собственост, находяща се в УПИ І-32, кв. 5 по РП на гр. Сливо поле в полза на Сдружение "Спортен клуб по борба и джудо Дунав". За да постанови този резултат съдът приема, че оспореното решение е взето при съществени нарушения на административнопроизводствените правила относно необходимото мнозинство за приемането му, поради което прави извод за неговата незаконосъобразност. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че имотът, върху който е учредено безвъзмездно право на ползване е частна общинска собственост. На заседанието, на което е взето решението присъстват всички 17 общински съветници, като същото е взето с мнозинство от 11 съветника. Съгласно императивното изискване на чл. 39, ал. 4 ЗОС безвъзмездно право на ползване се учредява без търг или конкурс след решение на общинския съвет, прието с мнозинство две трети от общия брой на съветниците. Следователно в случая необходимото квалифицирано мнозинство за вземане на решението е 12 съветника. Правилно съдът приема, че когато необходимото мнозинство се изчислява като десетична дроб резултатът се закръгля към по-голямото число, тъй като само по този начин може да се приеме, че това е необходимия брой от членовете формирали волята на колективния орган. При аритметичен резултат, надвишаващ цялото число, то се закръгля към следващото по-голямо цяло число. Числото, изразяващо две трети от общинските съветници, не може да се закръгли към по-малкото цяло число или към 11. Така определен, резултатът няма да съответства на закона, който изисква мнозинството на гласувалите "за" да е две трети от всички общински съветници, като в противен случай се получава мнозинство по-малко от две трети. Ето защо като прави извод, че оспореното решение е незаконосъобразно, Административен съд гр. Русе постановява решение в съответствие с материалния закон. Доводите на касатора, че мнозинството следва да се изчисли съобразно Методиката за определяне на резултатите от гласуването за членове на Европейския парламент от Република България, е неоснователен, тъй като същите касаят изчисляване на изборни резултати и са неотносими при изчисляване на необходимото мнозинство, определено в закона, при вземане на управленски решения. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Частната жалба срещу определението, с което е оставена без уважение молбата на областния управител за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските, е основателна. Незаконосъобразен е изводът на съда, че след като чл. 78, ал. 8 ГПК регламентира, че се присъжда юрисконсулско възнаграждение само ако страната е била представлявана от юрисконсулт, без да са посочени други лица с юридическо образование, то присъждането на юрисконсулско възнаграждение е недопустимо. Съгласно чл. 32, т. 3 ГПК представители на страните по пълномощие могат да бъдат юрисконсултите или други служители с юридическо образование в учрежденията, предприятията, юридическите лица и на едноличния търговец. Действително чл. 78, ал. 8 ГПК регламентира, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, но възнаграждението се присъжда за осъществена защита, която в случая е реализирана от лице с юридическо образование и правоспособност. Видно от приложените към частната жалба доказателства в т. 5 от длъжностната характеристика на лицето, осъществило процесуално представителство и защита, е че едно от основните му задължения е да осъществява процесуално представителство пред органите на съдебната власт. Да се приеме обратното означава да се поставят в неравноправно положение лицата, защитавани от служители с юридическо образование, които не са назначени на длъжност юрисконсулт, но по силата на закона имат право на процесуално представителството и защитата е осъществена. Ето защо като прави извод за недължимост на разноските, изразяващи се в присъждане на юрисконсулско възнаграждение, първоинстанционният съд постановява определение в нарушение на материалния закон, което следва да бъде отменено, като на основание чл. чл. 143, ал. 4 АПК, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ следва да се осъди Община Сливо поле да заплати на Областна администрация на област с административен център Русе сумата 100 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,