Решение № 6220 от 8.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2476/2012 г.

Решение № 6220 от 8.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2476/2012 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Съдебното производство е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката. Образувано по жалба на "Мекоа" ООД - гр. Пловдив, против мълчалив отказ на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) да се произнесе по жалбата му с вх. № В-11Е-00-35 от 27.12.2011 г. с правни основания чл. 23 във връзка с чл. 21 и 9 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ) и във връзка с чл. 21, ал. 2 и чл. 22 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Изложени са доводи за незаконосъобразност на мълчаливия отказ на ДКЕВР поради нарушение на задълженията й, предвидени в разпоредбите на чл. 9 и 21 от ЗРВКУ и чл. 22, т. 1 от ЗЕ. Иска се отмяна на мълчаливия отказ и връщане на преписката на ДКЕВР за произнасяне по жалбата. Направено е искане за присъждане на разноските по делото. Ответната страна - ДКЕВР, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като недопустима и неоснователна. Заинтересованата страна - "Водоснабдяване и канализация" ЕАД - гр. Бургас, изразява писмено становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - III отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбоподателят "Мекоа" ООД - гр. Пловдив, е сезирал ДКЕВР с жалба с вх. № В-11Е-00-35 от 27.12.2011 г. срещу "Водоснабдяване и канализация" ЕАД - гр. Бургас, с искане то да изпълни задълженията си като регионален оператор по смисъла на Закона за водите (ЗВ) и да присъедини изградения от жалбоподателя обект "В. С. от Вилни сгради в УПИ I-422, в кв. 10, м. "Диньов гьол" по плана на гр. Царево" към експлоатираната от оператора ВиК инфраструктура. Според жалбоподателя в резултат на бездействието на "ВиК" ЕАД - гр. Бургас, обектът не може да бъде въведен в експлоатация и за него не може да бъде издадено разрешително за ползване. Видно от събраните по преписката документи, за изграждането на вилното селище от инвеститора "Мекоа" ООД е съгласувана виза за проектиране и проучване от страна на "ВиК" ЕАД - гр. Бургас. Жалбоподателят счита, че "ВиК" ЕАД - гр. Бургас, не изпълнява задължението си по чл. 7, ал. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, а именно да осигури строителството на необходимите водопроводни отклонения с водомерни възли и канализационни системи, в случай че такива няма на съответната територия. С оглед така изложените твърдения в жалбата до ДКЕВР е поискано последната да упражни контрол върху дейността на "ВиК" ЕАД - гр. Бургас, и съдействие за доброволно уреждане на отношенията във връзка с присъединяването на обекта на жалбоподателя към ВиК мрежите на "ВиК" ЕАД - гр. Бургас. Видно от приложените по делото писмени доказателства, жалбоподателят "Мекоа" ООД - гр. Пловдив, е собственик и възложител по смисъла на чл. 161 от ЗУТ на обект "В. С. от Вилни сгради в УПИ I-422, в кв. 10, м. "Диньов гьол" по плана на гр. Царево" и като такъв притежава качеството на "потребител на ВиК услуги" по смисъла на чл. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (Наредба № 4) и § 1, ал. 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ, поради което жалбата е допустима за разглеждане. Безспорно е, че "ВиК" ЕАД - гр. Бургас, следва да се квалифицира като ВиК оператор по смисъла на ЗРВКУ, ЗВ и Наредба № 4 от 14.09.2004 г., което се установява и от решение № БП-028 от 04.12.2008 г. на ДКЕВР, с което е одобрен бизнес план за периода 2009-2013 г. на дружеството. От посоченото решение на специализираната комисия е видно, че "ВиК" ЕАД - гр. Бургас, предоставя ВиК услуги на територията на община Царево, където се намира и обектът на жалбоподателя. Съгласно чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗЕ ДКЕВР разглежда жалби на потребители срещу ВиК оператори, свързани с предмета на регулиране по ЗРВКУ. Според разпоредбата на чл. 5 от ЗРВКУ регулирането на ВиК услугите се осъществява от ДКЕВР (комисията), чиято структура и правомощия се определят с този закон и със ЗЕ, като комисията регулира цените и качеството на ВиК услугите, извършвани от ВиК операторите, независимо от формите на собственост и управление на ВиК системите. Задълженията на ДКЕВР по ЗРВКУ, предвидени в разпоредбите на чл. 6 и 9, са свързани с регулиране на качеството на водоснабдителните и канализационните услуги. Според чл. 6, ал. 1, т. 1 и 6 комисията регулира качеството на ВиК услугите и упражнява контрол и налага санкции в случаите, предвидени в този закон. Комисията измерва и оценява качеството на предоставяните услуги чрез показатели за качество, изчерпателно изброени в чл. 9, ал. 2 от ЗРВКУ, като един от тях - т. 14, е "срок за присъединяване на нови потребители към ВиК системите". При така установените фактически обстоятелства и посочените задължения на ДКЕВР съдът приема, че същата не е изпълнила задължението си, предвидено в императивната процесуална норма на чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗЕ, като разгледа жалбата на жалбоподателя с вх. № В-11Е-00-35 от 27.12.2011 г. Съгласно изискванията на чл. 101 от Наредбата за лицензиране на дейности в енергетиката комисията е била длъжна да се произнесе по жалбата в 30-дневен срок от подаването й, който в случая е изтекъл на 19.01.2012 г., поради което е налице мълчалив отказ, чието оспорване е в срока по чл. 149, ал. 2 АПК. По изложените съображения обжалваният мълчалив отказ на ДКЕВР следва да бъде отменен и делото - върнато като преписка на административния орган за ново произнасяне с решение. От страна на жалбоподателя е направено искане за разноски по делото. Видно от данните по делото, налице е внесена държавна такса от 50 лв., като липсват доказателства за изплатено адвокатско възнаграждение. Тези разноски следва да се изплатят от ответната страна - ДКЕВР. Водим от горното и на основание чл. 173, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - III отделение,