Решение № 1493 от 18.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11024/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Далмина ЕООД, ЕИК 128618651, със седалище и адрес на управление в гр.Стара Загора, [адрес], подадена чрез адв. Н. Радев и адв. П. Попова срещу Решение 2353 от 18.07.2024 г., постановено по адм.дело 342/2024 г. по описа на Административен съд (АС) Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) 16002423005121-091-001/08.01.2024 г., издаден от издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение 127/26.03.2024 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) Пловдив, с който е ангажирана отговорност на дружеството по чл. 177 от ЗДДС и установени задължения в размер на 94 696,70 лв., ведно с дължимите лихви в размер на 9 326,29 лв., за дължим и невнесен ДДС по фактурирани, издадени от Ви Еф Лоджистикс ЕООД за данъчни периоди от 01.10.2022 г. до 31.07.2023 г. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество се излагат идентични доводи с тези, поддържани в рамките на първоинстанционното производство. Оспорва се извода на съда за доказани всички елементи от фактическия състав на чл. 177 от ЗДДС. Твърди се, че не е доказана обективната предпоставка Далмина ЕООД да е ползвало данъчен кредит по фактурите, издадени от Ви Еф Лоджистикс ЕООД, с доводи, че ДДС не му е ефективно възстановен. Също така се твърди, че не е доказана материалноправната предпоставка органите по приходите да са предприели активни действия по събиране на данъка от доставчика и едва след като се установи, че публичните задължения не могат да бъдат събрани от доставчика да се ангажира отговорността на получателя. На следващо място се твърди, че не е доказано знание по смисъла на чл. 177, ал. 2 ЗДДС, което да обосновава отговорност на ревизираното лице с доводи, че всяко едно от обстоятелствата - един и същ собственик и един и същ управител на доставчика и получателя, едно и също лице е подавало данъчните декларации на двете дружества, както и че се обслужват счетоводно от един и същ счетоводител, макар и безспорно установени, само по себе си не установява знание или задължение за знание у ревизираното дружество, че ДДС няма да бъде внесен от доставчика. По подробно изложени съображения моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС - Стара Загора, и вместо него - да постанови друго по същество на спора, с което да отмени обжалвания РА на органи по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, както и да се присъдят разноски за първата и касационната инстанция. Ответникът директора на Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Григорова, в писмено становище от 02.12.2024г. оспорва жалбата, като неоснователна и моли да се остави в сила решението на АС - Стара Загора. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 8 810 лв. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното в настоящото производство решение е отхвърлена жалбата на Далмина ЕООД срещу Ревизионен акт (РА) 16002423005121-091-001/08.01.2024 г., издаден от издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение 127/26.03.2024 г. на Директора на Дирекция ОДОП Пловдив, с който е ангажирана отговорност на дружеството по чл. 177 от ЗДДС и установени задължения в размер на 94 696,70 лв., ведно с дължимите лихви в размер на 9 326,29 лв., за дължим и невнесен ДДС по фактурирани, издадени от Ви Еф Лоджистикс ЕООД за данъчни периоди от 01.10.2022 г. до 31.07.2023 г. С решението Далмина ЕООД е осъдено да заплати на НАП сумата от 8 810,92 лв. юрисконсултско възнаграждение. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган по приходите, след надлежно възложена ревизия, в предвидената в чл.120 от ДОПК форма и съдържание, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК. При преценка относно материалната законосъобразност и обоснованост на РА, АС Стара Загора е приел за безспорно установено, че жалбоподателят Далмина ЕООД е ползвал правото си на данъчен кредит по издадените от Ви Еф Лоджистикс ЕООД фактури, като за целта е подал и нарочно искане за възстановяване /по три от фактурите/, което е било удовлетворено и му е бил възстановен ДДС. За безспорно е прието, че за посочения период, Далмина ЕООД се явява получател на услуги - наем на недвижим имот, находящ се в гр.София, [населено място] с доставчик Ви Еф Лоджистикс ЕООД, както и свързаните с ползването му ел. енергия. вода и битови отпадъци. Не съществува спор между страните, че Далмина ЕООД е отразило въпросните фактури в дневниците за покупки за съответните данъчни периоди и е упражнило правото си на приспадане на пълен данъчен кредит по тях. Фактурите са включени в дневника за продажби на издателя за същия период и по тях съответно е начислен дължимия ДДС. За всички ревизирани периоди доставчикът е формирал данъчен резултат - ДДС за внасяне. От обстоятелствата, че дружествата са с един и същ собственик, един и същ управител, едно и също лице е подавало данъчните декларации, както и че се обслужват счетоводно от един и същ счетоводител, съдът приел за доказан и субективния елемент на знание у жалбоподателят, че начисленият данък от Ви Еф Лоджистикс ЕООД, няма да бъде внесен и не е внесен. След това съдът е обсъдил доводите на жалбоподателя и мотивирано приел същите за неоснователни. За неоснователно е прието твърдението, че получателя е упражнил право на данъчен кредит само по три фактури, като е посочено, че правото на приспадане на данъчен кредит за получена стока или услуга по облагаема доставка се упражнява, като лицето включи размера на данъчния кредит при определяне на резултата за данъчния период в справка-декларацията по ЗДДС и посочи документа, в случая издадената му фактура в дневника за покупките за този данъчен период. В случая, според подадените от Далмина ЕООД отчетни регистри по ЗДДС, дружеството е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по процесните 10 бр. фактури издадени от Ви Еф Лоджистикс ЕООД, като е отразило получените данъчни документи в дневниците си за покупки и справка-декларацията по ЗДДС за съответния данъчен период. Следователно за процесния период жалбоподателят е ползвал данъчен кредит, начислен по фактури от Ви Еф Лоджистикс ЕООД общо в размер на 188 997,75 лв. В случая, обаче от Далмина ЕООД се търси възстановяване не на целия ползван данъчен кредит, а само на част от него в размер, равен на невнесените публични задължения от страна на Ви Еф Лоджистикс ЕООД. Същите са установени въз основа на подадени декларации от дружеството и са доказани по делото въз основа на представената справка за задълженията на Ви Еф Лоджистикс ЕООД. За неоснователно е прието и твърдението, че отговорността на дружеството, следва да се ангажира едва след като публичните задължения не могат да бъдат събрани от доставчика на услугата, в случая Ви Еф Лоджистикс ЕООД. Посочено е, че в нормата на чл.177 от ЗДДС не е въведено такова условие за ангажиране на отговорността на дружеството получател по фактурите, поради което е ирелевантно това обстоятелство и същото не следва да се изследва в ревизионното производство по чл.177 от ЗДДС. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. В чл. 177 ЗДДС е установена особен вид солидарна отговорност на регистрирано по ЗДДС лице, което отговаря за дължимия и невнесен ДДС от друго лице, доколкото е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. Материалноправните предпоставки за реализиране на отговорността са кумулативни и се доказват от ревизиращите органи по реда на чл. 117 120 ДОПК както следва: лицето, чиято отговорност е ангажирана, е регистрирано по ЗДДС и притежава качеството получател по облагаема доставка; лицето е ползвало данъчен кредит, пряко или косвено свързан с доставката; дължимият ДДС не е внесен в бюджета като резултат за съответния период от доставчика като лице - платец на данъка, и лицето е знаело или е било длъжно да знае при условията на чл. 177, ал. 3 ЗДДС, че данъкът няма да бъде внесен. В конкретния случай не са спорни и са установени по делото следните обективните предпоставки за ангажиране на отговорността по чл. 177 ЗДДС спрямо Далмина ЕООД дружеството е регистрирано по ЗДДС лице, получател е на облагаеми доставки с предмет услуги по фактури, издадени от Ви Еф Лоджистикс ЕООД и ДДС по тези доставки не е внесен от доставчика. Доводите на касатора, че не е доказана обективната предпоставка - Далмина ЕООД да е ползвало данъчен кредит по фактурите, издадени от Ви Еф Лоджистикс ЕООД, защото ДДС не му е ефективно възстановен, са неоснователни. Предпоставката, която следва да се установи е получателят да е ползвал данъчен кредит по фактурите, издадени от Ви Еф Лоджистикс ЕООД, като няма изискване за ефективно възстановяване на данъка. Правилно е посочено от първоинстанционния съд, че правото на приспадане на данъчен кредит за получена стока или услуга по облагаема доставка се упражнява, като лицето включи размера на данъчния кредит при определяне на резултата за данъчния период в справка-декларацията по ЗДДС и посочи документа, в случая издадената му фактура в дневника за покупките за този данъчен период. В случая, според подадените от Далмина ЕООД отчетни регистри по ЗДДС, дружеството е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по процесните 10 бр. фактури издадени от Ви Еф Лоджистикс ЕООД, като е отразило получените данъчни документи в дневниците си за покупки и справка-декларацията по ЗДДС за съответния данъчен период. При така упражненото право на данъчен кредит, отговорността на Далмина ЕООД е ангажирана не за целия ползван данъчен кредит, а само на част от него в размер, равен на невнесените публични задължения от страна на Ви Еф Лоджистикс ЕООД. Неоснователен е и довода на касатора, че обективна предпоставка за ангажиране отговорността на получателя е невъзможност за събиране на задължението от главния длъжник, в случая Ви Еф Лоджистикс ЕООД. Тези твърдения на касатора са на практика твърдения за субсидиарен характер на отговорността по чл. 177 ЗДДС и са в противоречие с чл. 205 от Директива 2006/112, която изрично определя отговорността като солидарна. В този смисъл е и постоянната практика на Съда на ЕС - решение от 21 декември 2011 по дело С-499/10, Vlaamse Oliemaatschappij, ECLI: EU: C: 2011: 871, т. 19 и решение от 11.05.2006 г. по дело С-384/04, Federation of Technological Industries, ECLI: EU: C: 2006: 309, т. 28. Съответствието на националния закон - чл. 177 ЗДДС с изискванията за прилагане на чл. 205 от Директива 2006/112 е установено в решението на Съда на ЕС по дело С-4/20 ALTI, ECLI: EU: C: 2021: 397, т. 40. Ето защо е неправилно твърдението на касатора, че неуспешното събиране на задължението за ДДС от доставчика е елемент от фактическия състав по реализиране на отговорността спрямо прекия получател по доставките. Нормата на чл.177, ал.6 от ЗДДС предвижда, че в случаите по ал. 1 и 2 отговорността се реализира по отношение на лицето, пряк получател по доставката, по която не е внесен дължимия данък, а когато събирането е неуспешно, отговорността може да бъде реализирана по отношение на всеки следващ получател по реда на доставките. В конкретния случай отговорността е реализирана по отношение на Далмина ЕООД в качеството му на пряк получател по доставките на стоки, за дължимия и невнесен ДДС от доставчика и платец на данъка Ви Еф Лоджистикс ЕООД. Неуспешното събиране на данъка от доставчика не е елемент от фактическия състав по реализиране на отговорността спрямо прекия получател. Изискването на чл. 177, ал. 6 ЗДДС е, събирането на данъка да е неуспешно от прекия получател по доставката и е въведено като условие за реализиране на отговорността по чл. 177, ал. 1 и 2 ЗДДС по отношение на всеки следващ получател по реда на доставките. Основният спор по делото е относно доказването на знание или задължение за знание у ревизираното дружество, че ДДС няма да бъде внесен от неговия пряк доставчик. Доказателствената тежест е на органите по приходите, съответно на решаващия орган, който е страна в съдебното производство съгласно чл. 159, ал. 2 ДОПК. В практиката по приложението на чл. 177, ал. 2 ЗДДС е възприето разбирането, че за обосноваване на наличие на "знание" по смисъла на нормата е необходимо да бъдат установени обективни обстоятелства, които да сочат, че действителните отношения между търговците надхвърлят рамките на обичайните делови отношения между доставчик и получател по определена сделка. Именно такива обективни обстоятелства, които сочат, че действителните отношения между търговците надхвърлят рамките на обичайните делови отношения между доставчик и получател, в случая са установени, а именно: доставчика Ви Еф Лоджистикс ЕООД и получателя Далмина ЕООД са с един и същ собственик, имат един и същ управител, едно и също лице е подавало данъчните декларации на двете дружества, и се обслужват счетоводно от един и същ счетоводител, поради което правилно първоинстанционния съд е приел за доказана и предпоставката - знание или задължение за знание у ревизираното дружество, че ДДС няма да бъде внесен от неговия пряк доставчик. Доводите на касатора, че всяко едно от тези обстоятелства, макар и безспорно, само по себе си не установява знание или задължение за знание у ревизираното дружество, че ДДС няма да бъде внесен от доставчика са неоснователни, тъй като субективната предпоставка знание или задължение за знание у ревизираното дружество, че ДДС няма да бъде внесен от неговия пряк доставчик на първо място се установява съвкупната преценка на безспорно установените и посочени по-горе обстоятелства. Приложението на института не изисква всяко едно от установените обстоятелства самостоятелно да установява знание или задължение за знание у ревизираното дружество, че ДДС няма да бъде внесен от доставчика. Дори не изисква непременно доставчикът и получателят да са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК, което в случая е безспорно установено. Както се посочи по-горе необходимо е да се установи обвързаност на доставчик и получател, която превишава пределите на обичайните търговски взаимоотношения. Такава в случая е безспорно установена от обективно установените и посочени по-горе обстоятелства. По така изложените съображения, доводите в касационната жалба се явяват неоснователни и обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. По разноските: При този изход на спора, основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на направените по делото разноски пред касационната инстанция. При липса на възражение за прекомерност от касатора, разноските за юрисконсултско възнаграждение в полза на Национална агенция по приходите София, в качеството й на юридическото лице в състава на което влиза Д ОДОП - София, следва да бъдат определени по реда на Наредба 1/09.07.2004г. в размер на 8 810 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,